Решение № 15833 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2018 г.

Решение № 15833 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Гулрахман, [гражданство], чрез пълномощника си адв. Гайдажиев, против решение № 5013 от 25.07.2018 г. по адм. дело № 5244/2018 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1014 от 23.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, чрез процесуалния й представител, в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Н. Гулрахман, против решение № 1014 от 23.04.2018 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан, тъй като представената справка няма официална доказателствена сила. Възражението е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателят е напуснал Афганистан нелегално през м. април 2016 г. с посока Ислямска република Иран, след това е преминал на територията на Турция нелегално, където останал два месеца; от Турция преминал нелегално на територията на Република България през лятото на 2016 г., като на следващия ден след пристигането си бил заловен от българските власти. При провеждане на свободното интервю обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Макар и без конкретно образование, е имал платена работа. Не е осъждан и не е имал проблеми с властите в родната си страна. Всички тези изложени от него елементи от личната му бежанска история, показват несъмнена липса на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира още на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 5.11.2018 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването през октомври на тази година на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение