Решение № 13134 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2014 г.

Решение № 13134 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Мехмед Османов Онбашиев от гр. Пещера против решение № 224 от 04.04.2014 г. по адм. дело № 859/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР- 364/13.11.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Баня с тоалетна", находящ се в УПИ VIII-2649, кв. 206 по плана на гр. Пещера, ул. "Резервоара" № 6. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Постъпила е и частна жалба от началника на РДНСК-Южен централен район против определение № 551 от 09.05.2014 г. по същото дело на Административен съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа неправилност на определението.

Частният жалбоподател началник на РДНСК-Южен централен район оспорва касационната жалба. Мехмед Онбашиев оспорва частната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и от страна по делото, за която то е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна.

При повторното разглеждане на делото е установено със заключение на вещо лице, че процесният обект представлява едноетажна сграда - баня с тоалетна върху бетонова площадка, до която се достига чрез две стъпала от тротоарни бордюри. Като такава представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Този извод не се променя от обстоятелството, че една от стените се явява стената на съществуващата и узаконена постройка. Установено е, че строежът на процесния обект е извършен при липса на одобрени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и правилно е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, както е прието от съда и административния орган. С оглед годината на извършване на строителството /1999 г. по заявеното от свидетеля Камбов/ са неприложими нормите на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а и липсват другите условия за търпимост на строежа. Съответствието на заповедта с материалния закон се преценява към момента на издаването й - чл. 142, ал. 1 АПК. В случая заповедта е издадена преди изменението на ЗУТ с ДВ бр. 82/2012 г. и условията за търпимост на строежите следва да се преценяват по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а не по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, както правилно приема и първоинстанционният съд.

2. Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащо на обжалване определение постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят не е представил списък на разноските в срока по чл. 80, изр. първо ГПК вр. с чл. 144 АПК за изменение или допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Разноските могат да се претендират устно, но вида и размера им се установява със списък, който следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Списъкът следва да бъде придружен и от съответни доказателства, че такива са направени. Само по този начин другите страни в процеса могат да се запознаят с искането за разноски. По тези съображения искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските се явява неоснователно и правилно е отхвърлено с обжалваното определение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,