Решение № 1167 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2015 г.

Решение № 1167 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2015 г., V о., докладчик председателя Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от държавен експерт в Дирекция "Правителствена информационна служба" на МС в качеството му на орган по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ срещу решение № 3007/29.04.2015 г. по адм. дело № 10101/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение от 24.09.2014 г. на държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" на МС за предоставяне на достъп до обществена информация - предмет на заявление № 03.07-893/10.09.2014 г. и е задължен административният орган да представи исканата информация. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяна на съдебния акт, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Виктор Бориславов Иванов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ, за да постанови оспореното решение, е приел за установено, че с подаденото заявление до административния орган жалбоподателят е поискал достъп до обществена информация, както следва: По т. 1 и т. 2 - доклади на Главния инспекторат на МС за извършена извънпланова проверка за обект - комплекс "Бояна", възложена със заповед № Р-763/11.04.2014 г. на министър-председателя и за спазване на работното време от администрацията на МС, възложена със заповед № В-54/09.05.2014 г. на министър - председателя, съответно по т. 3 - доклад на Главния инспекторат на МС за извършена проверка по писмена резолюция на министър-председателя по повод постъпила информация от Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/. В заявлението са посочени документите, достъп до които се иска, както и формата, под която се иска достъпът до информация, а именно копие по електронна поща или запознаване с документите на място. При издаване на оспорения отказ за предоставяне на поисканата информация, административният орган е посочил, че по т.1 и т. 2 достъпът е отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, във връзка с чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 17, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Прието е, че в докладите се съдържа информация за имената и длъжностите на служители от администрацията на МС и комплекс "Бояна", която би могла да доведе до индивидуализиране на конкретни физически лица, т.е. която представлява "лични данни", както и че би могло да съдържа информация от трудовите и служебни досиета на служителите, съответно, че тези лица не са дали изрично съгласие за предоставянето й. По т.3 от заявлението, а именно до доклад на Главния инспекторат на МС за извършена проверка по писмена резолюция на министър-председателя по повод постъпила информация от ДАНС е отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Посочено е, че писмото на председателя на ДАНС, по повод на което е разпоредена проверката, както и материалите от проверката /вкл. и доклада от проверката/ съдържат класифицирана информация. За да отмени административния акт съдът е изложил мотиви, че той е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие съгл. чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. В случая, както правилно е посочил АССГ, цел на исканата информация не са личните данни на служителите, а съдържащата се в докладите обществена информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължен по закона субект на обществена информация. Затова приложимата норма, защитаваща личните данни е чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която указва, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. За да бъде дадено или отказано съгласие от третото лице, то трябва да бъде запитано, което не е направил административният орган. Както правилно е посочено от АССГ, процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ предвижда задължение на административния орган да поиска изрично писменото съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на искането за достъп до обществена информация. Ето защо, административният орган при постановяване на акта си е допуснал съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда предоставяне на информацията в случаите на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. От предмета на искането е видно, че заявителят цели именно да си състави мнение за отчетността на задължените субекти. Преценката за наличието на надделяващ обществен интерес лежи върху административния орган, съобразно принципа на служебно начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от данните по делото обаче, той не е изложил мотиви в тази насока. Ето защо твърдението в касационната жалба за липса на надделяващ обществен интерес представлява посочване на нови фактически и правни основания на оспорения административен акт за пръв път с касационната жалба, което не е допустимо. Законосъобразни са доводите на АССГ, че административният орган е следвало да извърши тази преценка при издаване на административния акт и да изложи мотивите си в него. Неоснователно е и твърдението на касатора относно преценката на съда досежно предоставяне на информация, съставляваща част от преписка, в която има документи с гриф за сигурност. По смисъла на чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ в случаите по ал. 1 административният орган следва да представи частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Видно от данните по делото в становище изх. ь 03-07-893/27.01.2015 г. от ръководителя на Главния инспекторат е посочено изрично че "докладът от проверката не е маркиран с гриф за сигурност, тъй като в него не е отразена информация, подлежаща на класифициране /с изключение на данните за номера на доклада на председателя на ДАНС/. Твърдението, че независимо от липсата на гриф за сигурност докладът не следва да се предоставя тъй като е неразделна част от преписка с гриф за сигурност, не намира законова опора. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение