Решение № 1320 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2018 г.

Решение № 1320 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Ш., чрез процесуалния и представител главен юрисконсулт Иванова, срещу решение № 1947 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1786/2018 г. по описа на Административен съд В., в частта му, с която е осъдена да заплати законната лихва върху присъденото с решението обезщетение за причинени имуществени вреди от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената сума, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу дирекцията иск за законна лихва върху главницата. Ответната страна – ЕТ "Яникос – В. Йорданова", [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Андонов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд В. е уважил като основателен предявения от ЕТ "Яникос – В. Йорданова", [населено място], против ОД на МВР Ш. иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание "имуществена санкция", като незаконосъобразно. Осъдил е ответника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и сторените от ищеца разноски по делото – адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Основателността на предявения иск за обезщетение за забавено плащане е основал на това, че главното вземане не е такова за присъждане на разноски в производството в което са сторени, в който случай не се дължи лихва, а представлява обезщетяване на причинена вреда, произтичаща от отменен акт на администрацията и има материалноправен характер. Решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната по делото не е нарушено, представлявана е в съдебното производство, решението в обжалваната му част е надлежно мотивирано. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил направеното от ответника по делото, сега касационен жалбоподател възражение за неоснователност на предявения иск за заплащане на лихва върху главницата и е дал ясен и конкретен отговор за неоснователността му в съответствие с приложимия закон. Правилно административният съд е приел, че ако и претендираните пред него имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност - наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед невъзможността да бъдат присъдени по друг ред, при което задължението на длъжника за заплащане на обезщетение за забава е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Цитираните в касационната жалба решения в обратен смисъл не определят практиката на ВАС и не са задължителни за настоящия състав. При надлежно направеното искане в исковата молба при правилно приложение на закона административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. По изложените съображения решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение е основателно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. Налице са реално направени разноски от тази страна в размер на 300 лева, която сума следва да и бъде заплатена от касационния жалбоподател. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,