Решение № 15490 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2013 г.

Решение № 15490 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Стара Загора е подал касационна жалба срещу решението от 13.06.2013 г. по адм. дело № 178/2013 г. по описа на Административния съд - Стара Загора, с което е отменена издадената от него заповед № 10-00-584/25.03.2013 г. в частта за изземването от Янка Василева Димитрова и малолетната й дъщеря Росица Николаева Димитрова, на жилищен имот, частна общинска собственост, на адрес: Стара Загора, бул. "Славянски" блок 1, вх. А, ет. 12, ап. 87. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответницата Янка Василева Димитрова, лично и като майка и законна представителка на Росица Николаева Димитрова, не е взела становище. Ответникът Цветомир Николаев Димитров не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че Магдалина Станчева Петрова е била настанена под наем в общинско жилище, на адрес: Стара Загора, бул. "Славянски" блок 1, вх. А, ет. 12, ап. 87. Жилището се обитавало и от снахата на Магдалина Петрова, Янка Василева Димитрова заедно двете й деца Цветомир Николаев Димитров, роден на хх.хх.хххх г., и Росица Николаева Димитрова, родена на х.хх.хххх г. Магдалина Станчева Петрова починала на хх.хх.хххх г. С решение № 39/27.05.2009 г. по гр. дело № 1269/2009 г. по описа на Районния съд - Стара Загора бил прекратен бракът между Янка Димитрова и Николай Димитров, като ползването на семейното жилище, за каквото било посочено общинското жилище, се предоставяло на майката и на двете й деца. С писма от 6.06.2011 г. и 5.11.2011 г. кметът на община Стара Загора поканил Янка Димитрова доброволно да освободи жилището. Писмата не били връчени на адресата, тъй като той не бил намерен. Видно от справка на Община Стара Загора, Янка Димитрова имала задължение от 2 610,80 лева за неплатен наем за периода декември 2009 г. - май 2013 г. Със заповед № 10-00-584/25.03.2013 г., на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, кметът на община Стара Загора разпоредил изземването на имота от Янка Димитрова Василева, Цветомир Николаев Димитров и Росица Николаева Димитрова, поради това, че тези лица не са настанени в него по предвидения ред и го владеят без правно основание. От правна страна съдът приел, че при издаването на заповедта са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи интересите на малолетното дете, участващо в производството. Детето не било уведомено за започналото административно производство. Не бил спазен чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, който изисква изслушването на детето във всяко административно или съдебно производство, в което се засягат неговите интереси. Административният орган не обсъдил съдебното решение, по силата на което семейното жилище се предоставяло за ползване на майката и двете й деца. Актът бил издаден в нарушение на чл. 6, ал. 5 АПК по причина, че не били изследвани възможностите на семейството да остане в същото жилище или да му се осигури друго. Тъй като такава проверка не била направено изземването на обитаваното от семейството жилище би могло да доведе до вреди, несъизмерими с преследваната цел. Поради допуснатите от административния орган нарушения съдът отменил заповедта в обжалваната й част. Касационната инстанция намира, че при преценката на административното разпореждане административният съд е спазил материалния закон, макар да не споделя всички, направени в решението, правни изводи. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за неточност на направения от съда извод, че оспорената заповед на кмета на община Стара Загора не е мотивирана, тъй като в действителност заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Не съответства на доказателствата по делото и направената в решението констатация, че Янка Димитрова лично и като законна представителка на малолетната си дъщеря не е била уведомена за започването на производството. Според данните по преписката, тя не се е явила да получи няколкократно изпращаните й по пощата съобщения, препятствайки развитието на административното производство. На 12.02.2013 г. на жалбоподателката в първоинстанционното производство е била връчена покана за доброволно изпълнение, подписана от кмета на община Стара Загора, с подробно изложение на фактите по случая. Там е обсъдено и възражението на жалбоподателката, че има право да ползва жилището, предоставено й от съда като семейно жилище. В тази връзка следва да се отбележи, че мотивите на административния орган могат да се изложат и в друг документ, който е част от административната преписка. След като органът е обсъдил съответните обстоятелства и становището му е известно на заинтересованото лице, не може да се счете, че е налице немотивираност на акта, довела до нарушаване на правото на защита. От гледна точка на прилагането на материалния закон във връзка с този довод на жалбоподателката следва да се приеме, че органът не е допуснал нарушение. Съдебното решение, с което жилището е било предоставено за ползване на Янка Димитрова и децата й, е обвързващо за бившите съпрузи като страни по делото, но не може да се противопостави на общината като собственик на имота. Решението не поражда наемни отношения между собственика и лицето, на което е предоставено жилището, поради което не съставлява основание за неговото ползване. Административният орган не е допуснал и нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Административното производство по изземването на общинско жилище не е от такъв характер, че да изисква изслушването на детето, чието местоживеене следва това на родителя, натоварен с упражняването на родителските права. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето води до несъответни на формалната логика правни резултати. Административните производства, в които детето задължително се изслушва, са тези, в хода на които се упражняват негови лични права и се вземат решения, свързани с въпросите на здравето, образованието, гражданското му състояние, режимът на лични отношения и семейната му среда. Предметът на производството по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост не е такъв, поради което детето не може да формира правнорелевантно мнение. Независимо от тези съображения, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Съдът е направил вярна преценка за наличието на допуснато от административния орган несъответствие с целта на закона. При издаването на заповедта не е било взето предвид дали изземването на имота не застрашава правото на майката и малолетното дете на личен и семеен живот, гарантирано в чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и дали то не засяга техните интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на нормативноустановената цел. Както е посочил първоинстанционният съд, административният орган не е изяснил всестранно и пълно всички обстоятелства по случая и не е направил оценка дали целта на закона не може да бъде постигната с мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица. В хода на производството не е било потърсено съдействието на социалните служби за извършването на проверка на възможностите на семейството да обитава друго жилище без риск от влошаване на жизнената среда на детето. В мотивите на административния акт органът не е обосновал, че изземването на жилището се предприема, за да може то да се предостави на други граждани, чиято нужда е по-голяма от тази на настоящите обитатели. По делото има данни, че майката е собственик на идеална част от жилище в село Пряпорец, област Стара Загора, но не е изследвано жилището е годно за обитаване. При положение, че разглежданият случай разкрива освен жилищната нужда и остър социален проблем на семейството, не може да се стигне до заключение, че правомощията на административния орган се упражняват съразмерно, както изисква чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс, независимо от формалното наличие на законовите изисквания за издаването на такова разпореждане. Поради това решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,