Решение № 1670 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2013 г.

Решение № 1670 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Наска Георгиева Георгиева от гр. София, против Решение № 4067/17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2829/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу удостоверение № Л/Н - 13 - 3/26.02.2013 г., издадено от заместник - министъра на министерство на здравеопазването. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му . Ответникът - зам. министъра на министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Наска Георгиева Георгиева срещу удостоверение № Л/Н - 13 - 3/26.02.2013 г., издадено от заместник - министъра на министерство на здравеопазването. За да постанови този резултат съдът е приел, че право да упражняват дейности на общопрактикуващи лекари имат лицата, които имат придобита специалност "обща медицина" или такива, които имат сключен договор с РЗОК, преди влизането в сила на изменението на чл. 13 и чл. 14 от ЗЛС, като жалбоподателката не отговаря на нито едно от двете условия. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с направените искания и доводи на страните. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспорваното удостоверение на Заместник министъра на Министерството на здравеопазването е издадено в нарушение на материалноправните предпоставки и най-вече с разпоредбата на чл. 30, § 1, ал. 2 от Директива 2005/36/ЕО, с която е създадена правна възможност за компетентните органи във всяка държава - членка да издават удостоверения, потвърждаващи правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар, без да притежава удостоверение за тази професионална квалификация, посочена в т. 5.1.4 от Приложение V, ако той има правото да упражнява тези дейности в тази държава. За да се издаде такова удостоверение, лицето следва да е придобило специалност "обща медицина". Само тези лица, съгласно чл. 13 и чл. 14 от Закона за лечебните заведения могат да развиват индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ. В случая е установено, че жалбоподателката няма придобита такава специалност. В § 6, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЛЗ са изброени специалностите, с които лекарите могат да откриват индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ и това са лекари без специалност, лекари с основна медицинска специалност, лекари с основна медицинска и профилна специалност и лекари в процес на придобиване на специалност, които в срок от 10 години от влизането на закона трябва да завършат курс и да придобият специалност по обща медицина. Съгласно ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, лекарите, които в срока по § 6, ал. 1, т. 1 от ПЗРЗЛЗ не са придобили специалност по обща медицина, имат право да продължат да работят като индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ за срок от 5 години от влизане в сила на този закон. В случая с оглед липсата на придобита специалност "обща медицина", жалбоподателката не може да работи като общопрактикуващ лекар. Притежаването на тази специалност е и условие, съгласно чл. 109, т. 9 от НРД 2012 г., лекарят да сключи договор с РЗОК. Такава не се изисква, ако лицето има сключен договор преди влизането в сила на изменението на чл. 13 и чл. 14 от ЗЛЗ от 2007 г. Жалбоподателката не отговаря и на това условие. При изброените обстоятелства и факти, съдът правилно е потвърдил отразеното в оспорваното удостоверение, че лицето не отговаря на условията на чл. 30, § 1, ал. 2 от Директива 2005/36/ЕО. Съгласно чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от НРД, същото може да упражнява такава дейност само под ръководството на лице с придобита специалност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение