Решение № 7631 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2015 г.

ВАСV отделение23.06.2016 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1084 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 2487/2014 г. по описа на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. М. срещу заповед № 03-02 от 19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. ОСЪЖДА И. П. М. да заплати на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия сумата 300 (триста) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7631 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия срещу решение № 1084 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 2487/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на И. П. М. е отменена издадена от касатора заповед № 03-02 от 19.02.2014 г. (погрешно посочена от 12.02.2014 г., която очевидна фактическа грешка е поправена с решение № 2296 от 03.04.2014 г.) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и касационна жалба от изпълнителния директор на ИАНМСП срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка с твърдения, че е незаконосъобразно. По реда на чл. 175 от АПК съдът с допълнителното решение неправилно е отстранил порок в основното решение, което също е основание за неговата отмяна. Ответницата оспорва жалбатите и моли да се отхвърлят с доводи в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е основателно. Съображенията са следните: И. П. М. е заемала длъжността главен експерт в отдел "Международно сътрудничество" в дирекция "Развитие и интернационализация на малките и средните предприятия" в ИАНМСП. След нормативна промяна на числеността на агенцията от 55 на 53 щатни бройки по надлежния ред е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 19.02.2014 г. Закрити са общо 6 щатни бройки, между които и една за заеманата от М. длъжност и са разкрити 4 други щатни бройки, т. е. редуцирането е с 2 щатни бройки, което е довело до намаляване на персонала на дирекцията, където тя е работила, от 29 на 27 служители. Установява се, че към момента на издаване на заповедта реално са заети 52 бройки спрямо 53 към 05.02.2014 г. Към 20.01.2014 г. в отдел "Международно сътрудничечство" е имало 7 щатни бройки: 1 началник отдел - Б. М., 2 главни експерти - С. З. и И. М., 2 старши експерти - И. Ч. (в отпуск по майчинство, замествана от М. Т.) и Е. И. и 2 младши експерти - И. И. и Н. Н.. На 21.01.2014 г. на И. е разрешен 81 дневен неплатен отпуск и за периода от 31.01.2014 г. - 31.05.2014 г. същият е заместван от П. Г., чието правоотношение е прекратено поради завръщане на титуляра, считано от 02.06.2014 г. Към датата 19.02.2014 г., от която е в сила новото длъжностно разписание, числеността на този отдел е намалена на 6 щатни бройки поради закриване на едната от двете предвидени дотогава 2 бройки за главен експерт. Съкратена е И. М., а останалите служители са същите, които са изброени по-горе. Съдът е приел, че не е налице твърдяното дискриминационно отношение към М. заради неин здравословен проблем, за който органът по назначаването не е бил информиран с представяне на небходимите медицински документи от страна на служителката. За да отмени заповедта като незаконосъобразно издадена, съдът е изложил мотиви, че към датата на утвърждаване на новото длъжностно разписание е налице една вакантна щатна бройка за старши експерт в отдел "Информационно обслужване на бизнеса" в същата дирекция и органът е бил длъжен да обоснове защо тя не се закрива, а тази на ответницата съгласно докладната записка на директора на дирекция РИМСП. В нея като аргумент за закриване на една от бройките за главен експерт в отдел "Международно сътрудничество", а именно тази на М., се сочи продължителното й отсъствие от 173 дни поради отпуск по болест, като е изведено заключението, че това обстоятелството не се е отразило на работата на отдела, тъй като функциите й са били поети и са се изпълнявали от останалите служители. Настоящата инстанция счита, че решението е неправилно. Закриването на заеманата от ответницата длъжност е в резултат на извършена от органа по назначаването преценка по целесъобразност, надлежно мотивирана. Тази преценка е изцяло в дискрецията на органа и не подлежи на съдебен контрол. В обхвата на правомощията му е как да преструктурира администрацията с цел по-добра ефективност на дейността й в рамките на нормативно определената численост. Касационният състав не споделя извода на АССГ за превратно упражняване на оперативната самостоятелност на органа. От представените в настоящето производство писмени доказателства е видно, че до 13.01.2014 г. вакантната длъжност в другия отдел е била заета от Р. Х., чието правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Освен това тази длъжност е за IT специалист и нейните функции са различни от тези, изпълнявани от М., като изслушаното от първата инстанция вещо лице дава заключение, че сходството между двете длъжности е с коефициент 54 %. Наред с това съкратената служителка не отговаря и на изискванията за заемането на длъжността съгласно длъжностната характеристика. Както основателно поддържа касаторът, свободната длъжност е необходима за нормалното фунциониране на дирекцията и е запазена с цел провеждането на конкурс за назначаване на компютърен специалист. Предвид тези съображения съдът счита, че е налице реално съкращаване на заеманата от М. длъжност. Двете щатни бройки за нея в отдел "Международно сътрудничество" по новото разписание са редуцирани на една, т. е. намален е броят на служителите, ангажирани с изпълнението й, при която хипотеза е приложим чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Органът няма вменено от закона задължение да извърши подбор и е съкратил ответницата очевидно по причината, посочена в докладната записка. Не се констатира нарушение на разпоредбата на чл. 169 от АПК, както неправилно е счел АССГ заради това, че не е съкратена свободна длъжност, по изложените по-горе мотиви. Затова изводът, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон е необоснован на база на събраните по делото доказателства. Оспореното първоинстанционно решение подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да се отхвърли. Що се касае до касационната жалба срещу допълнителното решение, същата е неоснователна. Съдът законосъобразно е провел процедура по чл. 175 от АПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка досежно датата на издаване на заповедта. При този изход на делото ответницата следва да се осъди да заплати на ИАНМСП сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2