Решение № 862 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, срещу решение 388 от 25.05.2023 г. по адм. дело 945 по описа на Административен съд Хасково за 2022 г. С обжалваното решение по жалба на С. Жекова е отменен ревизионен акт (РА) Р-16002621006429-091-001 от 22.06.2022 г., и РА за поправка на РА П-16002622115498-003-001 от 30.06.2022 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърдени и изменени с решение 387 от 30.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2020 г.в общ размер на 15 205.45 лв. главница и 1 757.21 лв. лихви. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар правилно да е прието, че предмет на спора между страните е въпросът дали в действителност С. е предоставила в заем на дружество МММ - 11 ЕООД сумата в общ размер на 248 000 лв. Тази сума е приета от ревизиращият екип като разход за ревизирания период и с оглед на това обстоятелство е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за определяне данъчната основало реда начл. 122, ал. 2 ДОПК, а съдът не е споделил този извод, поради което е постановил неправилно решение, което противоречи на събраните по делото доказателства. В касационната жалба са изложени съображения, че не е правилен изводът на съда, че липсва реално предаване на сумата. По време на ревизията са представени три договора за заем и същите са отразени в счетоводството на МММ 11 ЕООД. Неправилен е и извода на съда, че предаването на сумата е опровергано със свидетелските показания и съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), тъй като счита, че свидетелските показания са противоречиви и не отговарят на представените официални документи. Касаторът твърди, че вещото лице по ССЕ е направило необосновани изводи и изчисленията му във всички варианти са изцяло хипотетични и без доказано законово основание. При обжалването са изложени подробни аргументи защо не следва да се приема като начално салдо за 2019 г., посочената от вещото лице сума. Вещото лице не е взело предвид и Протокол П-16001624142836-073-001 от 20.10.2021 г. от извършена проверка, присъединен към ревизията по реда на ДОПК, при която е извършено преброяване (инвентаризация) на паричните средства в брой в касата ,,на дружесувото към 14.10.2021 г. и е установено движението по счетоводни сметки от група 50 Парични средства като е установено недвусмислено, че С. Жекова е предоставила в брой на дружеството установената с обжалвания ревизионен акт сума. Твърди се още, че ако това е грешка, както се прието в решението на съда, не биха се засекли като суми наличностите в касата. Според касатора, ако С. Жекова не е внесла въпросните суми в дружеството, не би имало достатъчно средства през 2021 г. за изплащане в брой на 400 000 лв., за което са представени РКО от ревизираното лице и от дружеството. Иска решението да бъде отменено като вместо него бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 2 013.14 лв. и разноски за платена държавна такса в размер на 135.70 лв. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът С. Жекова, чрез адв. Филипова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото в размер на 900 лв., съобразно представен списък (л. 27) и доказателства за платен адвокатски хонорар в претендирания размер. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред административния съд ревизионен акт на С. Жекова са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2020 г., в общ размер на 15 205.45 лв. главници и 1 757.21 лв. лихви, както и задължения за ДОО; ЗО и ДЗПО-УПФ за ревизирания период. Съгласно петитума на жалбата и изрично изявление от 20.06.2023 г., ревизионният акт се обжалва само по отношение на определените задължения по ЗДДФЛ. По делото е установено, че на Жекова е извършена предходна проверка за придобитите от нея 24 800 броя дружествени дялове от капитала на МММ - 11 ЕООД на обща номинална стойност 248 000 лв. В приобщения по делото протокол е посочено, че МММ - 11 ЕООД предоставило заеми на С. Жекова по договори от 01.12.2019 г. за 100 000 лв., от 02.01.2020 г. за 80 000 лв. и от 01.02.2020 г. за 68 000 лв., като сумите били постъпили по нейна банкова сметка (187 000 лв. и 60 23.75 лв. на 02.12.2019 г.). С протокол П-16001621142836/073-001 от 20.10.2021 г. (л. 412) от служители на ТД на НАП - Пловдив, е удостоверено извършване проверка на МММ - 11 ЕООД за установяване на факти и обстоятелства. В протокол Р-16001622060162-141-001 от 10.05.2022 г. (л. 424) са описани действията във връзка с извършената насрещна проверка на МММ - 11 ЕООД. В хода на ревизията по отношение на С. Жекова, тя е дала обяснения, че получените от нея доходи са: 48 000 лв. за 2017 г. - от събиране и продажба на диворастящи гъби (тези доходи били декларирани с ГДД 264391800503593 от 30.04.2018 г.; от тези пари си закупила от Германия Ауди A4 за 12 000 лв., а останалата сума й помагала за издръжка на семейството през следващите 4 години); 2 000 лв. от продаден Мерцедес; 7 900 евро - получени от застраховка на сина й. Посочила, че разходите за издръжка на семейството й били около 800 лв. на месец. Майка и била с доход за 2019 г. от 450 лв. - от месечна пенсия, и 1 000 лв. - от годишна рента, а за 2020 г. с доход от 500 лв. - от месечна пенсия, и 1 000 лв. - от годишна рента. В обяснение, заведено в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково (л. 146, л. 229) С. Жекова, е посочила, че през 2019 г. МММ - 11 ЕООД продало имот на стойност 492 868.80 лв., като сумите постъпили по сметка на дружеството, както следва: на 05.07.2019 - 60 000 лв., на 07.11.2019 г. - 432 868.80 лв. Посочената сума от продажбата представлявала целия произход на пари на МММ - 11 ЕООД и С. Жекова. От тези 492 868.80 лв. изтеглила в брой 60 000 лв. и 100 000 лв., съответно на 08.11.2019 г. и 28.11.2019 г. Тези две суми - общо 160 000 лв., били отразени в счетоводството на дружеството като изтеглени в брой и стояли като наличност в касата на МММ - 11 ЕООД, а в последствие са разпределени като дивидент през 2021 г. От тези 160 000 лв. внесла на Е. Ахмед 80 000 лв. на 02.01.2020 г. и 68 000 лв. на 03.02.2020 г., за прехвърляне на дружествени дялове. Посочила още, че на 02.12.2019 г. от сметка на МММ - 11 ЕООД били прехвърлени по нейна лична сметка 187 000 лв. От тези пари платила още 100 000 лв. на Е. Ахмед за прехвърляне на дружествени дялове. Общо получените суми от ревизираното лице от МММ - 11 ЕООД били 347 000 лева (160 000 лв. + 187 000 лв.). От тях били платени общо 248 000 лв. за дружествени дялове (80 000 + 68 000 + 100 000 лв.). Остатъкът от 99 000 лв. е запазен по депозитната й сметка до 21.02.2020 г., когато депозитът в лева бил закрит и изтеглен в евро. На 24.02.2020г. същите 50 000 евро били внесени като депозит - в размер на 30 000 евро и още 15 500 (на 04.03.2020г.). На 17.03.2020г. изтеглила 8 000 евро, а на 18.03.2020 г. - 37 000 евро. Тази сума била внесена по разплащателна сметка на МММ - 11 ЕООД в евро. Сумата от 10 000 евро била дадена като паричен заем на МММ - 11 ЕООД през 2016 г. и върната на ревизираното лице през 2020 г. Едновременно с ревизията на С. Жекова била извършена ревизия и на МММ - 11 ЕООД, при която върху сумата 347 000 лв. бил опреден дължим данък за доход от дивидент. Във връзка с извършената ревизия на юридическото лице директорът на Дирекция ОДОП е посочил, че действително тази сума е била получен от Жекова като дивидент, съответно не можела да бъде приета като получен заем. За да отмени процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 и чл.123, ал.1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. За недоказано е прието, че сумата в общ размер на 248 000 лв. е била дадена като заем на дружеството МММ-11 ЕООД от С. Жекова. Първоинстанционният съд е посочил, че от съществено значение е, че не е установено реално предаване на суми по заемните договори, тъй като тези суми не са постъпили реално по банковата сметка на дружеството или физически в касата на МММ - 11 ЕООД. В тази насока съдът е кредитирал свидетелските показания и първия вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, които са обсъдени съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Въз основа на изложените съображения, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Предмета на спора правилно е определен от първоинстанционният съд, а именно: дали С. Жекова е предоставила заем на дружество МММ - 11 ЕООД в общ размер на 248 000 лв. и какъв е произходът на тези средства. Настоящият състав намира, че съдът е направил съвкупен анализ на всички събрани и относими доказателства за настоящия спор и е обсъдил възраженията на страните и заключението на вещото лице по ССЕ, като е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от съда и в мотивите на решението са обсъдени относимите към спора факти и обстоятелства. В касационната жалба е посочено, че е подадена молба за допълване на първоинстанционното решение по чл. 176, ал. 1 АПК, във връзка с дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, но по делото липсват данни първоинстанционният съд да е постановил допълнително решение. Подадената молба е връчена на С. Жекова, чрез нейният процесуален представител, като в отговор по молбата е изрично заявено, че ревизионния акт не е оспорен по отношение на дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Във връзка с това, в нарочна молба от 23.06.2023 г. процесуален представител на касатора е заявил, че не поддържа искането за допълване на решението по чл.176, ал.1 АПК. От същата дата е налице произнасяне на съда, с което е оставена без разглеждане подадената молба по реда на чл.176, ал.1 АПК и същото не е обжалвано и е влязло в сила. Видно от изложените мотиви в оспореното решение, административният съд се е произнесъл по целия спор, така както е заявен пред него. По тези съображения е неоснователно оплакването на касатора за непроизнасяне по искането за допълване на решението. Неоснователно касаторът поддържа, че са неправилни изводите на съда относно липсата на реално предаване на спорната сума в общ размер на 248 000 лв. от ревизираното лице на МММ - 11 ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че само въз основа на представените договори за заем, не може да се направи извод, че сумата е действително предадена на дружеството. Споделя се изложеното относно характера на договора за заем и необходимостта от предаване на сумите, за да породи правни последици. За да се приеме, че реално заем е предоставен на дружеството, то следва да бъде установено предаване на парични средства, а не само счетоводно отразяване на сделките. Администартивният съд правилно е кредитирал първия вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, тъй като същото е обективно и кореспондира на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че спорната сума е била единствено и само документално отразена като получен заем в счетоводството на дружеството, което счетоводно отразяване впоследствие е било коригирано в последствие. Неоснователно е оплакването на касатора, че вещото лице не е взело предвид и Протокол П-16001624142836-073-001 от 20.10.2021 г. от извършена проверка, присъединен към ревизията по реда на ДОПК, при която е извършено преброяване (инвентаризация) на паричните средства в брой в касата ,,на дружесувото към 14.10.2021 г. и е установено движението по счетоводни сметки от група 50 Парични средства като е установено недвусмислено, че С. Жекова е предоставила в брой на дружеството установената с обжалвания ревизионен акт сума. Този протокол касае друго ревизионно производство. От представените извлечения от сметката на ревизираното лице, не се установява да са правени преводи в полза на юридическото лице, нито да са теглени суми в спорните размери, за да бъдат дадени в брой на дружеството. Нещо повече приходният орган не е изследвал обстоятелството дали Жекова е разполагала със спорните суми към релевантния период, за да ги преведе на МММ 11 ЕООД. Настоящият състав намира, че е недопустимо изводите на приходните органи да се базират единствено на предположения. След като по делото не са представени никакви категорични доказателства за предаване на сумата в общ размер на 248 000 лв. от ревизираното лице на МММ 11 ЕООД, първоинстанционният съд правилно е кредитирал свидетелските показания в тази насока. Правилен е извода на съда, че след като не е доказано извършването на разход в размер на 248 000 лв. от ревизираното лице за ревизирания период не е доказано наличието на предпоставките по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, във вр. с чл. 122, ал. 1,т. 2 и т. 7 ДОПК за определяне данъчната основало реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно със свидетелските показания заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е стигнал до правни и фактически изводи, които са правилни, обосновани и се споделят от настоящият състав. По изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди своевременно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за касационното производство. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и са представени доказателства за платен адвокатски хонорар в посочения размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение