Решение № 411 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2008 г.

Решение № 411 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. Б. Б., гр. София, Б. Ц. Б., гр. С., С. А. И. и Н. В. И., гр. София, срещу въззивно решение от 05.12.2007 г. по гр.д. № 3508/2004 г. на Софийския градски съд. Ц. Б. обжалва решението с твърдения за недопустимост, както и за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи, че въззивният съд се произнесъл свръхпетитум, тъй като са уважени исковете на непредявени основания с оглед твърдението за нищожност на сделката поради липса на представителна власт и произнасяне на съда за нищожност поради липса на съгласие пълномощникът да договаря сам със себе си. Освен това счита, че порокът договаряне сам със себе си без овластяване е саниран, тъй като продавачите са получили цената на имота. В жалбата на Б. Ц. Б. - непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Й, се сочат нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е извършил преценка на пълномощното за сделката, както и на факта, че продавачите са получили цената още преди сключването и, следователно са потвърдили извършването на правни действия от представителя, вкл. да договаря със себе си. В нарушение на процесуалните правила не са ценени обясненията по чл. 114 ГПК, както и чл. 133, ал. 2 ГПК като е постановен отказ за допускане на гласни доказателства. С. И. и Н. И. сочат в касационната жалба, че решението е недопустимо поради произнасяне на непредявено основание. Допуснати са съществени процесуални нарушения, поради отказ за събиране на релевантни и допустими гласни доказателства. Не е извършена преценка на доказателствената тежест на приетите по делото декларации с нотариална заверка на подписите за получаване на продажната цена от продавачите и изявлението им по делото, че сумата е получена без основание. Ответниците по касация С. Г. Х. и Х. Г. Х., гр. С., оспорват жалбите като неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решение № 120/15.07.2005 г. по гр.д. № 5320/2004 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на Ц. Борисова Б. и Б. Ц. Б., че С. Г. Х. и Х. Г. Х. са собственици на апартамент № 1, находящ се в гр. С., ул. "С" № 24 с прилежащите му избено и таванско помещение и Ц. Б. и Б. Б. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на С. Х. и Х. Х. владението на същия имот, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 28/2004 г. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи: Н. В. И. и С. А. И. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС за процесния апартамент се основава на твърдения за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен между ищците, продавачи, чрез пълномощник П. А. и третите лица помагачи - Н. и С. И. - купувачи, поради липса на съгласие на продавачите за сделката- представителна власт на П. А. От правна страна въззивният съд е приел, че макар да е установено, че продавачите са упълмощили А. да се разпорежда с имота им, то липсва валидно упълномощаване за договаряне на пълномощника сам със себе, поради което липсва изразена валидно воля /съгласие/ на продавача да прехвърли собствеността върху имота на първия приобретател. Нищожността на тази сделка на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД води до липса на прехвърлително действие за последващите сделки, поради което ответниците по иска не са станали собственик и респ.ползувател на имота и се намират в него без основание. Липсват доказателства, установяващи потвърждение за представителната власт на пълномощника да договаря сам със себе си в установената от закона форма. От фактическа страна по делото е било установено, че с нотариален акт № 89 от 11.07.2003 г. С. Х. и Х. Х. чрез пълномощник П. А. са продали на П. А. съсобствения си апартамент при цена 22218,80 лева. При съставяне на нотариалния акт са представени пълномощни рег. № 110117 и № 1* от 07.07.2003 г. С тях С. Х. и Х. Х. са упълномощили П. А. да извършва всякакви правни действия от тяхно име и за тяхна сметка във връзка със стопанисването и разпореждането със собствените им по 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, вкл. да продава, заменя, дарява, ипотекира, залага, отдава под наем и пр., както и да получи от тяхно име продажната цена, да ги представлява пред нотариус, данъчни и съдебни органи по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД и чл. 20 и сл. ГПК. От приетите заключение на единичната и тройна графологическа експертиза е било установено, че подписите на тези пълномощни са положени съответно от С. и Х. Х. С нотариален акт№ 58 от 26.08.2003 г. Пламен А. е продал на Н. И. процесния имот. С нотариален акт № 28 от 25.02.2004 г. Н. И. и съпругът и С. И. са учредили на Ц. Б. пожизнено вещно право на ползване върху имота и са продали същия на Б. Б. чрез неговата майка и законна представителна Й. Б. Съгласно разписки с нотариална заверка на подписите рег. № 1* от 10.07.2003 г. и рег. № 1* от 10.07.2003 г. Спасинанка и Х. Х. са получили по12 000 евро от П. А. По реда на чл. 114 ГПК (отм.) ищците са посочили, че сумите не представляват продажната цена за апартамента. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията за постановяване на решение по непредявен иск. Искът е с правно основание чл. 108 ЗС като ищците са твърдели преюдициално нищожност на прехвърлителната сделка, сключена от тяхно име и за тяхна сметка от пълномощника, който е действал без представителна власт, а оттук и липса на съгласието им за сделката. Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 108 ЗС като е приел, че не е налице вещнопрехвърлителен ефект на договора, поради нищожност на упълномощителната сделка. При това положение е неоснователно оплакването, за произнасяне по непредявен иск. Ищците са въвели в предмета на делото липса на съгласието им за продажба на имота, в т.ч. липса наупълномощаване, което включва и липсата на изрично упълномощаване пълномощникът да договаря сам със себе си. Решението обаче е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Въззивният съд не е обсъдил доказателствената стойност на нотариално заверените изявления с дата 10.07.2003 г. на продавачите Х. относно получените от тях суми, за които ответната страна е релевирала твърдение, че представляват съответната част от цената по договора от 11.07.2003 г., както не е изследвал и основанието, на което са получени тези суми. По начало представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Липсата на съгласие, респ. одобрение от представлявания води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със себе си при само договаряне. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия принцип за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда - чл. 40 ЗЗД. Ето защо и представляваният може да се съгласи с такъв договор, ако прецени, че е в негов интерес. В разглеждания случай преди сключването на договора представляваните са получили от представителя парични суми, които надвишават частта им от уговорената продажна цена и са направили нотариално заверено изявление в тази насока. Не е било изяснено основанието на което паричната сума е получена, вкл. дали това е приемане на цената по процесния договор. От друга страна е било установено, че подписите на оспорените пълномощни са положени от ищците, т.е. те са упълномощили П. А. да се разпорежда с процесния имот. На пълномощника е даден мандат да договаря като продава, заменя, вкл. да дарява процесния имот. Посочена е възможност да получи от името на продавачите цената. При тези данни и като е отхвърлил направеното искане за допускане на гласни доказателства за установяване на относими към спора обстоятелства, въззивният съд е постановил решение без делото да е изяснено релевантни за изхода на делото факти. В нарушение на разпоредбите на чл. 186 ГПК и чл. 188, ал. 1 ГПК са направени изводи за основателност на иска, без да бъдат изяснени въпросите относно това дадено ли е съгласие или одобрение от продавачите на пълномощника да договаря сам със себе и изявлението им за получаването на цената, съгласие ли е за сделката. Въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.