Решение № 3405 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2014 г.

Решение № 3405 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 3402 от 21.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1888/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Николай Георгиев Харалампиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: . С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № ЧР - 38/03.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която, на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебното правоотношение с Николай Харалампиев е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че органът по назначаването е отправил писмено предложение до Харалампиев за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл. срещу обезщетение в размер на двукратния размер на последната получена основна месечна заплата. В законоустановеният срок държавният служител е отговорил писмено на предложението, като е посочил, че приема направеното предложение при заплащане на обезщетение в размер на петкратния размер на възнаграждението му. По несъмнен по делото е установено, че оспорената заповед е връчена на Харалампиев на 06.02.2014 г., а обезщетението е заплатено на 11.02.2014 г. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен и обоснован. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а, ал. 2 регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие е постигнато, но е нарушено императивното изискване на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСЛ., регламентиращо, че органът по назначаването е длъжен да заплати на държавния служител уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл. не е изпълнен, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Николай Георгиев Харалампиев сумата 700 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,