Решение № 14 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1453/2014 г.

3 предвижда задължение за заемополучателя да издаде при поискване от заемодателя запис на заповед за ЦЯЛАТА ПОЛУЧЕНА СУМА в полза на А. К. Г. - заемодател и управител на дружеството - заемополучател към момента на подписване на договора за заем от 11 юли 2006 г. и към момента на издаване на процесния запис на заповед - 20 септември 2006 г. за сумата 70 000 лв. Падежът на менителничното задължение - 11 април 2007 г. - предхожда крайния срок за връщане на сумата по предварителния договор - 11.11.2011 г., сумата по записа на заповед превишава с 4000 лв. заемната сума по договора, а разписката, издадена от управителя на [фирма] А. К. Г., за сумата 66 000 лв., чиято относимост е оспорена своевременно, няма дата на издаване и в нея подписалият я А. К. Г. само посочва, че представлява заемна сума по договор за заем от 7.06.2006 г., т.е. същата не установява предаване на сумата по договора от 11.07.2006 г., представен от А. Г. Представените от последния квитанции към приходни касови ордери са издадени в периода от 1.07.98 г. до 16 март 2006 . и установяват предаване на суми, предхождащо подписването на договора за заем, който носи дата 11.07.2006 г. Писменият договор съдържа клауза за БЪДЕЩО ПРЕДОСТАВЯНЕ на сумата 66 000 лв. в заем на ищцовото дружество. Съгласно заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от 8 юни 2009 г., което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно, предоставените суми с вносни бележки, съставени до 30 април 2004 г., са осчетоводени при ищцовото дружество и са възстановени на А. К. Г. в размер на 93 000 лв. от [фирма]. Други осчетоводени суми, предоставени в брой в касата на дружеството като заем, не са констатирани при извършената от вещите лица проверка на първичната документация. При анализ на счетоводните записвания по документите, намерили отражение в счетоводните регистри на ищеца, вещите лица установяват, че записванията отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Констатациите на тройната експертиза се споделят от в. л. З. Д., чието заключение е представено и прието при новото разглеждане на делото и не е оспорено от страните. При описаната фактическа обстановка следва да се приеме за недоказано възникването и съществуването на каузално правоотношение между страните, релевирано с писмено становище на ответника по иска пред първоинстанционния съд, в което се поддържа, че процесната абстрактна сделка - запис на заповед - е имала за предназначение да обезпечи изпълнението на договор за заем между същите страни. Заемът за потребление е РЕАЛЕН ДОГОВОР и се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем парична сума, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. В процесния случай ищецът оспорва въведеното от ответника каузално правоотношение и поддържа, че не е получавал сумата 66 000 лв. в заем. Предаването й не се установява чрез представените по делото писмени доказателства, както и чрез заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, в които е констатирано, че в счетоводните регистри на ищцовото дружество липсват данни за осчетоводени суми, предоставени в брой от ответника на основание заемно правоотношение. Ако условно се приеме за доказано сукцесивното възникване на договор за заем, липсват доказателства за връзката му с процесната абстрактна сделка. Ответникът поддържа, че менителничният ефект е имал за предназначение да обезпечи изпълнението на каузалното правоотношение по договор за заем. С оглед на констатираните несъответствия в съдържанието на предварителния договор за заем, разписката без дата и процесния запис на заповед следва да се приеме за основателно и доказано възражението на длъжника по менителничния ефект за липса на връзка между записа на заповед и въведеното по делото от кредитора-ответник конкретно каузално правоотношение - договор за паричен заем в размер на 66 000 лв. Предвид изложеното следва да се приемат за недоказани възникването и съществуването на заемни правоотношения и връзката им с издадената ценна книга. Трайната практика на ВКС е ориентирана към постановката, че абстрактният характер на сделките от вида на посочените в чл. 417, т. 9 ГПК, между които попада и записът на заповед, не може да бъде абсолютизиран. Въззивният съд необосновано е приел за доказано довършването на фактическия състав на договора за заем чрез предаване на сумата 66 000 лв. При недоказано сключване на договора за паричен заем не подлежи на разглеждане евентуалното възражение за недействителност на същия поради противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 254 ГПК - уважен.