Решение № 11432 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1690/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Райков, гр. София, [адрес], срещу Решение 6465 от 03.11.2022 г., постановено по адм. д. 2424/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Райков срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3386#6 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за приложимост на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, с ненадлежно уведомяване на Райков за откритото производство по издаване на АУПДВ, недоказаност на нарушението по чл. 17, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г.). Касаторът изразява становище, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални разпоредби. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен и АУПДВ. Претендира разноски по делото. Ответникът, заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Митев, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 01-6500/3386#6 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" е установено публично вземане, представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2015 г. в размер на 28 105,10 лв. във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН 22/06715/61639. С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. 01-6500/3386 от 01.06.2017 г. ДФ "Земеделие" е прекратил поетия ангажимент към касатора, тъй като е установено, че не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е прекратен поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на възраженията на оспорващия относно спазването на процедурата по издаване на акта. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания (влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент), така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 15 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие", са посочени изчерпателно условията, при които ДФЗ прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2, а именно одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. Видно от влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Райков за кампания 2016 г., спрямо одобрените парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 36,79 %. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б "а" от цитираната Наредба регламентира, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като съгласно буква "а" когато поетият ангажимент е прекратен до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да възстанови 100 % от изплатената финансова помощ. По делото не е било спорно, че в случая е налице влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, който е предпоставка за издаване на АУПДВ. Законосъобразни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на съда, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ по чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, в резултат на което ДФЗ е прекратил поетия ангажимент и за подпомаганото лице е възникнало задължението да възстанови получената финансова помощ. Райков не се е позовал на настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4 да го освобождават от задължението да възстанови тази сума. Неоснователни са оплакванията на касатора, че му е била отнета възможността за адекватна защита на правата му, тъй като актът за прекратяване на биологичен ангажимент и уведомлението по чл. 26 АПК за предстоящото издаване на АУПДВ не са му надлежно съобщени. В тази част от спора първостепенният съд е изложил подробни и последователни съображения относно обема на представителната власт на пълномощника А. Иванова, получила както акта за прекратяване на биологичния ангажимент, така и уведомлението по чл. 26 АПК, чието възпроизвеждане е безпредметно чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Наведените оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения се отнасят до влезлия в сила административен акт за прекратяване на биологичния ангажимент, който подлежи на самостоятелно оспорване. Райков е имал възможност да обжалва влезлия в сила административен акт, но не се е възползвал от нея. Въпросът за законосъобразността на акта за прекратяване на ангажимента след влизането му в сила не може да бъде преценяван инцидентно в производството по обжалване на АУПДВ така реш. по адм. д. 1550/2023 г. Неоснователни са оплакванията за приложимост на реда по Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не този по ЗПЗП. След създаването на нови ал. 6 до 9 на чл. 27 ЗПЗП (ДВ бр. 51 от 2019 г.) установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се реализира с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. В случая не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което да представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция), та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая са осъществени материалните предпоставки, при които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,