Решение № 8425 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение 36/15.02.2021 г. по адм. дело 260/2020 г. на Административен съд - Велико Търново, с което са отменени негови заповеди НК - 3/23.03.2020 г. и ОСОС - 14/23.03.2020 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - С. Спасов чрез процесуален представител в писмена молба и писмено становище, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Процесуалният представител на Спасов претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалваните заповеди на Спасов в качеството му на директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за извършени от него бездействия, представляващи дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". АС е изложил мотиви, че двете заповеди са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение ( заповед ОСОС - 14/23.03.2020 г. ) не съдържа всички необходими реквизити - а именно дали съществуват и какви са дължимите обезщетения - задължителен реквизит по чл.108, ал.1 ЗДСл. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание (заповед НК - 3/23.03.2020 г.) отговаря на изискванията на чл.97, ал.1 ЗДСл според АС. В производството по издаване на заповдта за налагане на дисциплинарно наказание са допуснати съществени административно - процесуални нарушения на чл.93, ал.1 ЗДСл, а именно поисканите от Спасов обяснения с писмо на л.49 са свързани с неокомплектованост на преписките по издаване на удостоверения за регистрация за четири животновъдни обект с посочени документи и липсващи реквизити в самите удостоверения. Спасов е дал писмени обяснения по тези фактически твърдения, но е наказан и за нарушения, за които не му е давана възможност да даде обяснения, нито е изслушан в протокола за изслушване - а именно за подписване на едно удостоверение за регистрация на животновъден обект от началник отдел на дата, за която няма заповед за заместване и за нарушаване от Спасов на издадена от самия него заповед в периода 15.05.2019 г. -11.07.2019 г. при съставянето на комисии, извършили проверки на животновъдни обекти. Предвид допуснатото нарушение по чл.93, ал.1 ЗДСл и на основание чл.93, ал.2 ЗДСл АС е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" без обсъждане на спора по същество, а нейната незаконосъобразност е довела и до извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно. Констатациите на АС, че на Спасов не е дадена възможност да даде обяснения за описаните по - горе две нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание, нито е изслушан за тях съответстват с доказателствата по делото. Правилна е преценката на АС, че описаното представлява нарушение на императивната разпоредба на чл.93, ал.1 ЗДСл, изискваща изслушване от дисциплинарно наказващия орган на държавния служител за нарушенията, за които ще последва дисциплинарна отговорност и възможност за писмени обяснения за тях. Предвид изложеното АС правилно е приложил нормата на чл.93, ал.2 ЗДСл, според която когато дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил това си задължение, дисциплинарното наказание се отменя без разглеждане на спора по същество. Предвид изложеното и настоящият съдебен състав няма да обсъжда наведените доводи относно установеността на останалите нарушения, за които е изслушан Спасов относно преписките на четирите животновъдни обекта, нито дали броя на нарушенията за тези четири животновъдни обекта е четири или повече. Сигналът на ОЛАФ относно физическите лица Б. Бонева и Г. Тончев е дал повод за извършената проверка, но Спасов не е наказан заради факти и обстоятелства, съдържащи се в този сигнал. Нещо повече, дисциплинарно наказаното лице е представило доклад, изброяващ актовете за установяване на административни нарушения, съставени на тези Бонева и Тончев, а извършените плащания от Държавен фонд "Земеделие" по програми на ЕС са извън неговите служебни задължения, поради което тези доводи на касатора са неотносими към предмета на спора. Следва да се посочи, че липсата на реквизит не е основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволенение", която логично води до материално - правна незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание. Предвид посочената по - горе императивна норма на чл.93, ал.2 ЗДСл необсъждането на спора по същество от АС не представлява процесуално нарушение, а изпълнение на изрична разпоредба на специалния закон, който дерогира частично общите изисквания на АПК относно съдържанието на съдебното решение. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Няма възможност и за присъждане на адвоката, представлявал Спасов безплатно, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като съгласно чл.38, ал.2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е осъдена за разноски, а в случая независимо от изхода на делото касаторът не е осъден да заплати разноски на Спасов. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение