Решение № 6955 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2011 г.

Решение № 6955 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДД "ОУИ" - Варна против решение № 1745/12.07.2011 г. по адм. д. № 503/2011 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 181002430/28.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърден с Решение № 999/17.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на Валентин Мирчев Марков, действащ като ЕТ "Валентин Марков" - с. Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград, са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01. м. 02., м. 03, м. 04, м. 06, м. 07., м. 08., м. 09.2005 г., м. 05., м. 06., м. 07., м. 08., м. 09., м. 10. и м. 11.2006 г., както и за данъчни периоди м. 03., м. 04., м. 05., м. 06. и м. 07.2007 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Ответната страна - ЕТ "Валентин Марков", с. Юпер, Обл. Разград, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд са били потвърдените с решение на ДД "ОУИ" - Варна, данъчни задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит за ревизирани данъчни периоди от м. 01.2005 г. до м. 04.2008 г. по фактури издадени от доставчиците "Геотранс труп " ЕООД и "Николов " ЕООД, както и доначислен ДДС от продажби под себестойност. В хода на ревизионното производство органът по приходите е констатирал недоказана реалност на доставки от посочените доставчици и е доначислил ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит, както и е установил продажби на стоки под себестойност, като е коригирал продажната цена и е доначислил ДДС. Съдът по същество, е приел жалбата за неоснователна, но е съобразил издадени ДАПВ и АПВ за част от ревизираните периоди, и на основание чл. 133 и чл. 134 ДОПК е прогласил нищожността на РА за съответните данъчни периоди, като издаден при възложено ревизионно производство от некомпетентен орган. Касационна жалба е подадена само в частта, с която е прогласена нищожността на РА, а в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на търговеца, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Не се спори, че на търговеца са издадени следните ДАПВ и АПВ: ДАПВ № 1033/10.06.2005 г., отнасящ се до данъчни периоди 1.04.2005 г., включително; ДАПВ № 1755/26.10.2005 г., отнасящ се до данъчни периоди 06 - 09.2005 г. вкл.; АПВ № 109/5.02.2007 г., отнасящ се до данъчни периоди 05 - 12.2006 г., вкл.; АПВ № 657/4.06.2007 г., отнасящ се до данъчни периоди 01 - 04.2007 г., вкл.;, АПВ № 1345/27.09.2007 г., отнасящ се до данъчни периоди 05. - 08.2007 г., вкл. и АПВ № 800779/19.05.2008 г., отнасящ се до данъчни периоди 11.2007 - 02.2008 г., включително. Съдът е съобразил издадените ДАПВ и АПВ, с които на жалбоподателя са възстановени данъци и е обосновал изводи за нищожност на РА в частта за определените задължения за същите данъчни периоди, с изключение на последния АПВ № 800779/19.05.2008 г. отнасящ се до данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 02.2008 г., който е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.), като решението е обосновано с мотиви, съобразно практиката на Върховния административен съд. Издаденият ДАПВ и АПВ има значение за валидността на процесния РА, в частта, с която е определено данъчно задължение за същия период. Данъчният акт за прихващане или връщане представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), приложим процесуален закон при издаването на обсъжданите ДАПВ. Когато този акт не е обжалван пред съда и е влязъл в сила, то съгласно действащата правна уредба към момента на неговото издаване и евентуално - на влизането му в сила, представлява стабилен административен акт, който не може да бъде отменян или изменян от органа, който го е издал, когато от акта са придобити права. Съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. Данъчният акт за прихващане или връщане, издаден при действието на ДПК представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Този извод се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.). Като се вземе предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага изводът, че и при действието на ДОПК, при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134. ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. С изменението на ал. 3 на чл. 129 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.) разпоредбата предвижда, че независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изр. първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Съдът е съобразил приложимата редакция на цитираната разпоредба и е изключил АПВ № 800779/19.05.2008 г. отнасящ се до данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 02.2008 г., който е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.). От документите по данъчната преписка се установява, че данъчната ревизия, която е приключила с издаването на процесния РА е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1000996/02.03.2010 г., изменена със ЗВР № 1002410/14.06.2010 г., издадени от органи по приходите - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна и ревизионният акт е издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА правилно е прогласен за нищожен в частта за определените данъчни задължения, за които периоди има издадени ДАПВ и АПК, с изключение на АПВ № 800779/19.05.2008 г. отнасящ се до данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 02.2008 г. В останалите части ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден административен акт и разгледана по същество, жалбата е отхвърлена от първоинстанционния съд, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения решението на АС - Варна е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,