Решение № 7296 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2017 г.

Решение № 7296 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "М. Г." ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. В., район Приморски, ул. Т. Д., №..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя М. Д. И., подадена чрез адв. Мадамжиев, срещу решение № 248 от 16.02.2017 г., по адм. дело № 1089/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (PA) № Р-03-1304692-091-001 от 9.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 228 от 7.03.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В., в частта, с която е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2013 г. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 757.87 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, доставчикът не е данъчно задължено лице по ДДС, евентуално дружеството е такова по реда на чл. 163а и следващите от ЗДДС, а не по реда на чл. 177 ЗДДС, поради което издадения ревизионен акт е незаконосъобразен. Твърди се също, че мотивите на съдебния акт са бланкетни и не са обсъдени безспорните по делото факти, във връзка с приложимите правни норми. Касаторът се позовава на отменения ревизионен акт на "А. Л. И. К." ООД, от друг състав на АС-В., като твърди, че по този начин е отпаднало основанието за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като се иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 807.88 лв. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Предлага решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: По делото е установено, че през данъчни периоди м. 02 и м. 03.2013 г. ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, подробно описани в РД и РА, издадени от "А. Л. И. К." ООД. Не е било спорно, че двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като са представлявани от едно и също лице - Т. М. К.-Лазарова. Не е било спорно, че дължимия данък по процесиите фактури не е ефективно внесен от "А. Л. И. К." ООД. Спорът между страните е само по правото. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че е налице знание относно фактът, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Двете дружества са представлявани от едно и също лице, поради което е налице знание и в настоящият случай са доказани всички елементи на фактическия състав на солидарната отговорност за чужди действия по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Задължение за внасяне на данък върху добавената стойност (ДДС) по една облагаема доставка на стоки и/или услуги е на доставчика, който се явява като посредник между задълженото лице за данъка (получателя по доставката) и държавата. В отклонение от това правило и за предотвратяване на злоупотреби разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Законовите предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на получателя, са дължимият данък да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В чл. 177, ал. 1 ЗДДС е посочено, че получателя отговаря за дължимия и невнесен данък, доколкото е ползвал право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с доставката (пряка или предходна). В чл. 177, ал. 2 ЗДДС законодателят е предвидил презумпция за знание от страна на получателя, че данъкът няма да бъде внесен ефективно. В настоящия случай не е спорно, че данъка не е внесен от доставчика, поради което е налице предпоставката, предвидена в чл. 177 ЗДДС, за да се ангажира солидарната отговорност на получателя по доставката. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е обсъдил всички хипотези, посочени в чл. 177 ЗДДС и е установил, че органите по приходите са доказали наличието на предпоставките да бъде ангажирана отговорността на "М. Г." ЕООД по реда на цитираната разпоредба. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са обосновани с наличието на доставка между страните. След подаване на касационната жалба, е постановено решение № 7084/6.06.2017 г. по адм. д. № 4266/2016 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 262/11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1588/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03-1401780-091-01/22.01.2015 г. относно начисления ДДС на "А. Л. И. К." ООД, на основание чл. 163а от ЗДДС, в размер на 6 528.96 лв. за данъчни периоди месец февруари и март на 2013 г. Основанието да бъде отменен ревизионният акт в тази му част е липса на данъчно събитие. Прието е, че между "А. Л. И. К." ООД и "М. Г." ООД не е осъществена доставка, поради което и данък не се дължи. Липсата на данъчно събитие, което е установено с влязло в сила съдебно решение е основание в настоящото производство да отпадне отговорността на "М. г." ЕООД, относно дължимия данък от "А. Л. И. К." ООД на основание чл. 177 от ЗДДС. С. като е установено, че доставчика не дължи внасяне на данък, то и по отношение на получателя не може да бъде насочена държавната принуда, чрез начисляването на ДДС по реда на чл. 177 от ЗДДС. В конкретния случай се касае не за начислен и не внесен данък независимо дали е в общата хипотеза или по чл. 163а от ЗДДС, а за липса на данъчно събитие изобщо. Изложените по горе обстоятелства, не са били известни на първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното решение, но тъй като същите имат отношение към правилното разрешаване на правния спор по настоящото дело, следва да бъдат съобразени от решаващият състав на касационната инстанция. По така изложените мотиви, оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като спорът между страните е по правото няма пречка да бъде решен и по същество от настоящата инстанция, като бъде отменен издадения ревизионен акт. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационната инстанция, за което по делото са представени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение