Решение № 15274 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2019 г.

Решение № 15274 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров, подадена чрез пълномощника му адвокат В. Стойчев против решение № 3091 от 5.03.2019 г. по адм. дело № 1087/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-8524 от 1.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че за времето от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. е получавал трудово възнаграждение и работодателят ОД на МВР-Плевен се е съгласил с наличието на положен от него труд. По подробно изложените в жалбата доводи моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски. Ответникът- министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт К. Райкова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на М. Димитров против заповед № 8121 К-8524 от 1.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че не са налице нарушения на материалноправни разпоредби при образуването и воденето на дисциплинарното производство. Приел е за доказан изводът на дисциплинарнонаказващият орган, че държавният служител е нарушил разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 - неизпълнение на разпоредбите на този закон. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Установено е от фактическа страна, че дисциплинарното производство срещу старши инспектор М. Димитров е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - № 8121 з-6248 от 27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на предложение по образец рег. № 316 р-22217 от 14.07.2017 г. на директора на "ОДМВР" - Плевен, в което се съдържат данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от държавния служител - неявяване на работа без уважителни причини за периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., съставляващо нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Определен е дисциплинарноразследващ орган (ДРО). Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и разпоредените с нея последици на 22.08.2017 г., което е удостоверено с подписа му. Връчването на покана рег. № 316 р-24365 от 4.08.2017 г., с която са разяснени правата му за участие в дисциплинарното производство, е удостоверено на 10.08.2017 г. също с подписа на държавния служител. Димитров е депозирал обяснение. Назначеният ДРО е извършил проверка, за резултатите от която е изготвена обобщена справка № 316 р-30147 от 28.09.2017 г. Установено е, че в периода от 12.10.2016 г. до 12.04.2017 г. Димитров е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което са представени болнични листове. На 10.04.2017 г. на Димитров е издаден Медицински протокол от лекарска консултативна комисия (ЛКК) за преценка на временната му неработоспособност от ТЕЛК, получен от него на 11.04.2017 г. Протоколът е представен от жалбоподателя ведно със заявление - декларация за временна неработоспособност в Регионалната картотека по медицинска експертиза - РЗИ-Плевен. Медицинското досие на Димитров е изпратено на 21.04.2017 г. на компетентната за произнасяне ТЕЛК, а именно - ЦЕЛК - МВР при Медицинския институт на МВР, където е получена на 28.04.2017 г. Служителят е освидетелстван на 30.05.2017 г. като с ЕР № 0277 от 30.05.2017 г. е прието, че е работоспособен и не е оправдана времената му неработоспособност, считано от 15.04.2017 г. поради липса на обосноваваща медицинска документация, удостоверяваща обективно наличие на исхемична болест на сърцето, с която диагноза е представен за освидетелстване. Димитров е оспорил ЕР на ЦЕЛК - МВР, пред НЕЛК, като след преглед на 30.06.2017 г. НЕЛК е постановила решение, с което е потвърдено решението на ЦЕЛК - МВР по оценката на работоспособността. В решението си НЕЛК се е позовала на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (отм.); , в действащата към момента на произнасяне редакция, като е посочила, че при обсъждане на признаването на временната неработоспособност нормата не предвижда признаването й поради открито административно производство по медицинско освидетелстване. Решението на НЕЛК е оспорено пред Административен съд - Плевен, като към момента на изготвяне на обобщената справка производството не е приключило. ДРО е констатирал, че част от представените от служителя болнични листове не касаят негово заболяване, а са за полагане на грижи за болно дете до 18 годишна възраст, както и че част от тях са за заболявания, различни от това, за което е предприето освидетелстването. Изискано е становище от ЦЕЛК-МВР, която е представила такова с рег. № 19141 от 12.09.2017 г., в което е описана проведената процедура и дадено мнение по поставените от ДРО въпроси. В становището е посочено, че са проведени две процедури - първата по повод оспорване от работодателя на представен болничен лист, представен от инспектор Димитров и втората по повод преценка на временната неработоспособност след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск по болест - от 12.10.2016 г. до 12.04.2017 г. Описано е, че инспектор Димитров не се е явил на насрочената му дата за освидетелстване на 10.05.2017 г., като изпратените му писма са върнати като неполучени, а се е явил на 30.05.2017 г., след лично негово обаждане, при което е заявил, че е узнал за датата от ТЕЛК - Плевен. Изразено е мнение, че за периода след 12.04.2017 г. няма основание за признаване на временна неработоспособност, като е отречено на служителят да са давани указания, че ще бъде "оправдано" като временна неработоспособност времето от датата на изтичане на последния болничен лист до датата на произнасяне с решение. В справката ДРО е приел, че липсва валиден документ, който да доказва уважителни причини за неявяването на работа през периода след изтичане на последния болничен лист до датата на временното му отстраняване от длъжност, поради което е предложено за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина - неявяване на работа без уважителни причини за периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., съставляващо нарушение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, осъществяващо състава на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 29.09.2017 г. и материалите от дисциплинарната проверка, като е депозирал писмено обяснение - възражение от 30.09.2017 г. По заповед на дисциплинарнонаказващият орган са събрани допълнителни доказателства. ДРО е изготвил нова обобщена справка с рег. № 316 р-36392 от 17.11.2017 г., като е изготвено ново становище рег. № 316 р-36684 от 20.11.2017 г., в което е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за установеното нарушение - неявяване на работа без уважителна причина. След преценка на доказателствата, възраженията на дисциплинарно привлеченото лице и всички данни от преписката, ДНО е издал оспорената заповед, в която е приел, че М. Димитров е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че в периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. не се е явявал на работното си място без уважителни причини, без за отсъствието си да уведоми прекия си ръководител, както и замествалия го служител. ЦЕЛК-МВР е дала оценка на работоспособността - работоспособен, като не е оправдала временната неработоспособност, считано от 13.04.2017 и не я продължила. ДНО е отхвърлил възраженията на Димитров, че от ТЕЛК - Плевен са го уведомили на 12.04.2017 г., че ще му бъде издаден болничен лист от датата на подаване на документацията в РКМЕ до датата на насрочване на комисия за освидетелстване, тъй като с официален писмен отговор на ТЕЛК - Плевен е опровергано това твърдение. Възражението на Димитров, че д-р Белчу от ТЕЛК го е уведомила за посоченото не е прието, тъй като от обяснението на лекарката разговорът й с Димитров е бил значително по-късно - през м. май. Освен това неявяването на работа не може да бъде оправдано с частно сведение. Опровергано е и твърдението, че държавният служител е уведомил писмено директора на "ОДМВР" за предстоящото освидетелстване, тъй като соченото от него писмо, касае друга проведена процедура по оспорване на болничен лист. Отхвърлени са и останалите възражения на държавния служител, в това число и възражението за липса на вина, тъй като е очаквал продължаване на болничния си лист, поради което не се е явил на работа. ДНО е посочил, че нормативната уредба не дава основание да бъде оправдано отсъствието на служителя, същият е имал възможност да ползва друг вид отпуск, който при продължаване на болничния лист е можело да бъде прекъснат. По тези съображения дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с действията си държавният служител виновно, при форма на вината непредпазливост е нарушил чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 - неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното правоотношение. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че дисциплинарно наказващия орган е съобразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението, последиците от неговото осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност. Жалбоподателят е бил запознат с всички документи, справки и становища от дисциплинарното производство, участвал е в самото производство. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Неоснователни са наведените оплаквания, в насока, че са доказани твърденията на жалбоподателят за влошено здравословно състояние. Липсват уважителни причини за отсъствието на Димитров от работа, в един продължителен период от време. В процесния период на отсъствие, както и към момента на произнасяне на ЦЕЛК - МВР с експертното решение, с което служителят е признат за работоспособен, е действала Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. (отм.); (НМЕ). Съответните разпоредби правилно са тълкувани и приложени. Съгласно чл. 6, ал. 5 от НМЕ (отм.); когато временната неработоспособност е продължила повече от шест месеца без прекъсване, какъвто е настоящия случай, или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след проведен контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите шест месеца. Когато след изтичане на шестмесечния срок лицето е трудоспособно, и е трудоспособно преди прегледа в ТЕЛК, то няма основание за издаване на болничен лист. Съгласно легалната дефиниция на понятието "временна нетрудоспособност" на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето, която е възпроизведена в нормите на чл. 6, ал. 1 от НМЕ (отм), както и в чл. 6, ал. 1 от сега действаща НМЕ, същата е налице, в случаите, когато осигуреното лице не може да се яви на работа, поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или карантиниран член на семейството; належащо придружаване на болен член на семейството за медицински преглед, изследване в същото или друго населено място в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение, поради карантина в заведението. В настоящият случай нито една от изброените хипотези не е била налице. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че липсва разпоредба, която да предписва да се издаде болничен лист на здраво и трудоспособно лице, какъвто е бил жалбоподателя, за периода след изтичане на последния болничен лист до датата на прегледа в ТЕЛК (в случая ЦЕЛК-МВР), когато лицето е могло и е следвало да се яви на работа. С влязъл в сила административен акт - експертно решение на ЦЕЛК - МВР, потвърдено с експертно решение на НЕЛК, което е влязло в сила, след изчерпване на съдебния контрол е прието, че Димитров е клинично здрав и трудоспособен. Димитров е бил работоспособен за периода от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че това е установено от дисциплинарнонаказващия орган и правилно е приложен материалния закон. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, която е за осигуряване на условия за стриктно и добросъвестно упражняване на служебните задължения. Без значение е обстоятелството, че за посочения период- от 13.04.2017 г. до 30.05.2017 г., въпреки неявяването си на работа, жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение. В тази насока неоснователни са наведените оплаквания във връзка с представените пред касационната инстанция писмени доказателства за изплатено трудово възнаграждение и внесени осигурителни вноски. Изплащането на възнаграждението не опровергава изводът на ДНО за извършено дисциплинарно нарушение и не оправдава същото. Извършеното дисциплинарно нарушение е точно установено и правно квалифицирано, като за него е наложено съответстващото по закон наказание. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия