Решение № 5762 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2010 г.

Решение № 5762 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12960/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Югозападна, чрез процесуалния представител юрск. Бухлева, против Решение № 2714/2.08.2010 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 16-ти състав, постановено по адм. д. № 6846/2009 г., с което, по жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Георги Попниколов, е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 17/3.07.2009 г., издадено от Началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № Т-36/16.09.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице уведомяване на длъжника за размера на митните сборове, при което не е нарушено правото му на защита и оттам не е налице соченото от съда основание за незаконосъобразност на митническия акт. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което бъде потвърдено ППСПДВ № 17/3.07.2009 г., издадено от Началника на Митница Кулата или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София, чрез адв. Р. Алексиев, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил жалбата на "Туристическа информация и регистрация" АД /"ТИР" АД/ - гр. София против ППСПДВ № 17/3.07.2009 г., издадено от Началника на Митница Кулата за събиране на лихва за забава в размер на 1575 лв., за периода 21.02.2005 г. - 11.03.2008 г. върху сумата 3905 лв. /мито, ддс и продуктова такса/, поради това, че в качеството на отговорно лице не е предприел действия за приключване на митнически режим "транзит", учреден с ЕАД № 5405/Т-13600/21.02.2005 г., което е довело до възникване на 21.02.2005 г. на митнически задължения, които са заплатени със закъснение на 11.03.2008 г. За да постанови това решение, съставът на първоинстанционния съд е приел, че транзитната операция по извършения внос на лек автомобил "Опел", модел "Вектра", въведен с ТЕАД № 5405/Т-13600/21.02.2005 г., не е приключена по установения ред, тъй като внесеният автомобил не е представен в получаващото митническо учреждение - Митница София в срок до 25.02.2005 г. Не е било спорно, че жалбоподателят пред първата инстанция в качеството си на титуляр на режима транзит е отговорно лице за събиране на митни сборове от нередовното приключване на операцията. Посочено е, че според чл. 102, ал. 1 ЗМ отговорното лице, което в случая е "ТИР" АД, е титуляр на режима транзит и това лице е длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неуведомяване на дружеството за възникналите задължения по реда на чл. 206 от ЗМ, чрез връчване на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания, както относно дължимите главници /мито, ддс и такса/ в размер на 3905 лв., така и относно лихвата като акцесорно вземане и предмет на процесното ПСПДВ, по отношение на което като основание и размер, няма нито твърдения, нито данни, че длъжникът е известен чрез издаване и връчване на уведомление за доброволно плащане. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Основателно съдът е уважил оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Връчването на уведомлението по чл. 206 от ЗМ за размера на митните сборове не е доказано, предвид представянето му в копие /изх. № 7100-0594/22.06.2005 г./ и непредставянето на поискания оригинал. В този случай в доказателствена тежест на страна, която се ползва от документа, е да го представи при поискване, в оригинал, като процесуалната последица от непредставянето е изключване на документа от доказателствения материал, при което същият не може да бъде съобразяван като годно доказателство по делото и въз основа на него не могат да се правят фактически и правни изводи. Като последица следва да се приеме, че уведомление не е връчено по надлежния ред, в който смисъл са и изводите на съда. Съгласно чл. 211 от ЗМ, след установяване на митническото задължения и вземането му под отчет, административният орган е длъжен да уведоми длъжника по реда на чл. 206, което в случая не е направено. Нарушена е процедурата, засяга се необратимо правото и възможността за защита на адресата. Обстоятелството, че "ТИР" АД е платило доброволно митническите задължения като главница в размер на 3905 лева не налага друг извод, тъй като сумата е платена чрез "Банка ДСК" на 11.03.08 г., докато уведомлението е оформено, като "връчено" на 22.06.05 г. Целта на уведомяването, включително и на това по чл. 206 ЗМ, е задълженото лице да узнае за определените му задължения, като с уведомяването се постави началото на срок за доброволно плащане на митническото задължение от датата на връчване, преди изтичането на който срок не могат да се предприемат действия по издаване на ППСПДВ. В случая, ако връчването е било осъществено надлежно и по предвидения в закона начин, тогава дружеството би могло да плати веднага след като е получило уведомлението. По този начин се избягва възникване на задължението за лихви, което именно е предмет на оспореното ППСПДВ. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение