Решение № 494 от 17.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив срещу решение 1163 от 21.06.2022 г., постановено по адм. дело 3236/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-423/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-700/14.10.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-15-2144/15.06.2021 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив, подадено от Д. Митев, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присаждане на разноски по делото, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Митев, чрез процесуалния представител адв. Н. Калчев, излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Митев срещу решение 2153-15-423/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Съдът е разгледал жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че със заявление вх. 2113-15-2144/15.06.2021 г. Д. Митев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69б от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Органите на пенсионното осигуряване са зачели осигурителен стаж, както следва: I категория 5 години, положен при осигурител АВИОНАМС АД, гр. Пловдив за периода 01.03.1983 г. 29.02.1988 г. на длъжност монтьор в цех Б ; III категория 32 години, 8 месеца и 18 дни; на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 41 години и 18 дни. Представен е обр. УП-3 Р330-682/05.10.2021 г. от АВИОНАМС АД, гр. Пловдив, с което е удостоверен осигурителният стаж на Митев от трета категория с прекъсвания за периода 01.01.1992 г. 14.06.2021 г. като технолог-ОПРД, цех Б1 за времето от 01.01.1992 г. до 30.04.2005 г., водещ специалист по ремонта от 01.04.2005 г. до 14.02.2007 г., инженер ремонт АД от 15.02.2007 г. до 31.07.2012 г., инженер самолетни двигатели от 01.08.2012 г. до 10.06.2019 г. и мениджър от 11.06.2019 г. до 14.06.2021 г. Осигурителният стаж за периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1991 г., положен в АВИОНАМС АД, гр. Пловдив е зачетен като такъв от трета категория, тъй като заеманите от лицето длъжности, не попадат в обхвата на т. 6л и т. 66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Стажът е зачетен по представеното удостоверение обр. УП-3 Р330-682/05.10.2021 г. от АВИОНАМС АД, гр. Пловдив. При обжалването пред директора на ТП на НОИ Пловдив са възприети изцяло изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Посочено е, че от удостоверение 1762/14.04.2021 г. от ДА Архиви , Дирекция ДВА , гр. Велико Търново за периода 01.03.1983 г. 31.12.1999 г., удостоверение УП-3 Р330-682/05.10.2021 г., издадено от АВИОНАМС АД, гр. Пловдив за периода 01.01.1992 г. 14.06.2021 г., както и от представените с жалбата до директора на ТП на НОИ Пловдив копия на допълнителни споразумения и заповеди, е прието, че Митев е бил технолог по ремонта на реактивни двигатели . Изложени са и мотиви, че в ТЕРЕМ ЕАД (МРЗ Г.Димитров Пловдив, АВИОНАМС АД) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация и авиовъоръжението на българските ВВС (военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях. В тази връзка няма основание за зачитане от втора категория на труда на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Поради това директорът на ТП на НОИ Пловдив е стигнал до извода, че осигурителният стаж е правилно определен и зачетен. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение и е изпратил преписката на административния орган, като е изложил мотиви, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до извода, че трудовият стаж на лицето за периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. на длъжност технолог в МРЗ Георги Димитров Пловдив (според удостоверение обр. УПСГ-30 1762/14.04.2021 г. на ДА Архиви , Дирекция ДВА , гр. Велико Търново), е от първа категория. Водещият принцип при категоризиране на труда е естеството на трудовата функция и мястото, където тя реално е упражнявана, независимо от конкретното наименование на длъжността. Установените в хода на съдебното производство условия на труд, при които е работил жалбоподателят в спорния период от време 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г., следва да се преценява в хипотезата на т. 67 във връзка с т. 66б от ПКТП (отм.). Според показанията на свидетелите, естеството на работа е било такова, че технологът не може да не участва в демонтажа и монтажа, впоследствие на системите на реактивния двигател, наред с монтьорите. Свидетелят Ангелов (който е работил като монтьор заедно с Митев в цех Б ) изрично е обяснил, че без присъствието на технолог, не е било възможно да започнат работа. Административният съд е отразил, че действително с разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО е въведена забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания, но в случая, с тях се описват условията на трудовия процес, а не се коментира категорията труд. Достоверността на показанията на разпитаните свидетели е възприета като несъмнена те са бивши колеги на жалбоподателя, и като такива са наясно с фактите и обстоятелствата във връзка с мястото и естеството, и условията на работата. Освен това тези показания са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът ги е съобразил, като достоверен източник на данни за релевантните за спора факти и обстоятелства относно предмета на доказване. Решаващият състав е изложил, че свидетелят Х. Ковачев в периода 08.04.1985 г. 31.10.1986 г. също е заемал длъжността технолог при същия осигурител, но в Обособено производство за ремонт на самолети (ОПРС) и стажът му за този период е зачетен от първа категория на основание т. 66б от ПКТП (отм.) в изпълнение на решение 13575 от 09.11.2017 г. по адм. дело 8048/2016 г. на Върховния административен съд. Крайното си решение, административният съд е мотивирал и въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), след като вещото лице е анализирало предмета на дейност на МРЗ Г. Димитров , с правоприемници ВРЗ Г. Бенковски Пловдив, ТЕРЕМ ЕАД, АВИОНАМС АД, работната среда и трудовите функции на длъжността технолог при ремонта на двигатели на военни самолети и вертолети, и съобразявайки към кой отрасъл принадлежи предприятието, е дало заключение, че технологът по ремонт на самолетни двигатели участва пряко и непосредствено в процеса като: обезпечава ремонта разработва и внедрява технология за ремонта; обучава монтьорите; участва в процеса на извършване на ремонтните дейности (демонтаж, почистване, отстраняване на дефектите, монтаж, изпитание), при отстраняване на дефектите и неизправности; контролира изпълнението и следи за спазването на технологичните параметри, заложени в експлоатационната документация (спецификации, технологични процедури и предписания). В заключението по СТЕ е отразено, че условията, при които се извършва ремонтът и поддръжката на двигатели, включват въздействието на две групи фактори: химическо въздействие и физическо въздействие. Заради химическото въздействие е посочено, че работата и присъствието на работната площадка се осъществява задължително с маска, очила и ръкавици, а физическото въздействие е свързано с работа при силни вибрации и шум над допустимите норми. Именно в такава вредна среда е работил и жалбоподателят на длъжността технолог през обсъждания период. В случая мястото на осъществяване на трудовата дейност е Цех Б-1 Обособено производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия, характерни за осъществяване на дейността. Всичко изложено е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя за спорния период от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. на длъжност технолог , в цех Б-1 , на МРЗ Г. Димитров Пловдив, с правоприемници ВРЗ Г. Бенковски , ТЕРЕМ ЕАД, АВИОНАМС АД са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника. Доказателства в подкрепа на тезата на административния орган, че трудът, който е полагал Митев, не е по т. 66б от ПКТП (отм.) не са представени в съдебното производство. Ясно е, че т. 66б от правилника не се отнася за наименование на конкретната длъжност, а представлява синтезирано определяне (определение) на трудовата функция, която се осъществява при ремонт на авиационна техника. Според данните заявени от свидетели и съдържащите се в удостоверение обр. УП-3 Р330-682/05.10.2021 г., издадено от АВИОНАМС АД, гр. Пловдив, трудовата си дейност Митев е осъществявал в цех Б-1 на МРЗ Г. Димитров Пловдив, (с правоприемници ВРЗ Г. Бенковски , ТЕРЕМ ЕАД, АВИОНАМС АД), и тя е свързана пряко и непосредствено с ремонт на реактивни двигатели. Решението е правилно. Съдебният акт на Административен съд Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречието му с материалния закон, поради което са били налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция не споделя изложените от страна на касационния жалбоподател възражения относно приложението на чл. 104, ал. 10 от КСО. Съгласно посочената разпоредба, за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Съдът намира, че цитираната разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл. 69б от КСО, на каквото основание е подадено заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. Твърдяното от касатора е в противоречие с основната законодателна цел на осигуряването, с оглед зачитането на действителния характер и категория положен труд при преценка на основанията на придобиване на право на пенсия и при определяне на размера й. Така въз основа на неоспорените писмени доказателства и заключение на СТЕ, и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през оспорения период, с оглед заеманата длъжност (технолог) в МРЗ Г. Димитров , характера и естеството на работа технолог ОПРД, цех Б-1, с прякото участие в ремонтните дейности на реактивните двигатели заедно с монтьорите, извършеният от Д. Митев труд се явява първа категория труд, при условията на т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.). Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението на Административен съд Пловдив кореспондира с практиката на Върховния административен съд относно аналогични случаи при същия осигурител (в този смисъл решение по адм. дело 8048/2016 г., решение по адм. дело 11001/2016 г., решение по адм. дело 14408/2019 г.). С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати действително платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,