Решение № 14374 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2013 г.

Решение № 14374 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство, чрез неговия пълномощник, против решение № 1807 от 18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 349/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 9 от 4.12.2012 г. и преписката е изпратена на органа за произнасяне по подаденото от Иван Николов Иванов заявление за достъп до обществена информация. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Иван Николов жалба се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът Иван Николов Иванов оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. По делото е установено, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Иван Николов Иванов като координатор на национален портал за индустриална собственост вх. № 70-00-12476 от 27.11.2012 г. за достъп до обществена информация от ПВ, изразяваща се в предоставяне имената на лицата, участвали в работна група по проект за Закон за камарата на представителите по индустриална собственост и размера на определените за всеки чл. на работната група възнаграждения. С оспореното решение № 9 от 4.12.2012 г. председателят на ПВ е отказал да предостави достъп до тази информация, като е приел, че същата представлява служебна информация и попада в изключението на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. За да отмени постановения отказ, първоинстанционният съд се е мотивирал с липсата на законовоуредените предпоставки за ограничение на достъпа до търсената обществена информация. Посочил е, че по този начин заявителят ще си състави мнение за начина на разходване на бюджетни средства. Решението е неправилно. Според чл. 2 от Устройствения правилник на Патентното ведомство на Република България, Патентното ведомство е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост. То е юридическо лице на бюджетна издръжка. След като е юридическо лице на публичното право, то е публичноправен субект по дефиницията на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, извън тези по ал. 1. Поради това за него е възникнало задължението, след като е бил надлежно сезиран със заявление по специалния закон, да постанови решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Председателят на Патентното ведомство, за да откаже да предостави искания достъп до обществена информация, е приел, че търсената информация не е обществена по смисъла на закона, а е служебна такава по съдържанието на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Според Решение № 7 от 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г. на Конституционния съд правото на всеки гражданин по чл. 41, ал. 1 от Конституцията да търси и получава информация "е гарантирано със задълженията на държавните органи да я предоставят". Конституционният съд изрично е подчертал, че от съдържанието на правото по чл. 41, ал. 1 на всеки гражданин да търси и получава информация произтича и задължение за осигуряване на достъп до информация. Съдържанието на това задължение е определено по законодателен път. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин. Втората категория информация, съобразно дефиницията на чл. 11 от ЗДОИ е служебната, а това е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Според съдържанието на заявeната от Иванов информация, тя притежава белезите на служебна информация, която се събира, създава и съхранява от Патентното ведомство. Но достъпът до описаните в заявлението документи е ограничен по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, защото съдържащата се в тях информация е конкретно свързана с подготовката за издаване на краен акт. Исканата информация не касае предоставянето на мнения, препоръки, становища, консултации, изготвени от членовете на работната група по проекта за Закон за камарата на представителите по индустриална собственост, а се търсят сведения за имената на лицата, участвали в тази работна група и техните възнаграждения във връзка с дейността им по изготвения проект. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Законосъобразно административният орган е приел, че поисканата информация попада в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, отнасяща се до подготовката при изготвянето на законопроект. Като служебна обществена информация, достъпът до този вид информация може да бъде ограничен от задължения субект на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В компетентността на Министерския съвет е да внесе изготвения законопроект, като крайният акт е именно съответния закон. Патентното ведомство има спомагателен, помощен характер спрямо упражняваната от Министерския съвет компетентност. Поради това и информацията, създадена в производството по подготовка на проекта за Закон за камарата на представителите на индустриалната собственост и изразяваща се определяне състав на работна група от различни специалисти и техните възнаграждения, следва да се квалифицира като информация със служебен характер, попадаща в изключението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ - исканата информация няма самостоятелен характер. Същата не представлява част от конкретна съгласувателна процедура, така че да бъде пречка или предпоставка относно крайния закон, защото макар и със служебен характер, тази информация е без собствено правно значение. Под обществен интерес в случая на Закона за достъп до обществена информация следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Правото на достъп до обществена информация е началната фаза на тази защита. Целта на този закон е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Исканата от касационния ответник конкретна информация по своето съдържание не задължава Патентното ведомство, тъй като е свързана с елемент от оперативна подготовка за приемане на краен акт, който не е от неговата компетентност. ПВ участва като страна - съветник в обсъждане на законопроект чрез работна група, като имената на членовете и техните възнаграждения не представляват служебна информация, при която надделява обществения интерес. Предвид изложеното, отказът на председателя на Патентното ведомство е постановен в съответствие с материалноправните норми. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, с което жалбата на Иван Николов Иванов се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на правния спор, в полза на Патентното ведомство следва да се присъдят направените по делото разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,