Решение № 4653 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2015 г.

Решение № 4653 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), против Решение № 2247/03.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12327/2014 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед № 679/14.10.2014 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Председателя на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на БТК срещу Заповед № 679/14.10.2014 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Заповедта съдържа ясни мотиви, обосноваващи издаването й и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е правилно. При установените по делото факти и обстоятелства във връзка с приетата търговска практика се извежда и конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации административният орган е постановил забраната. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Правилен е изводът, че поведението на търговеца в двата конкретни случая представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, а именно, противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност (§ 13, т. 28 от ДР на ЗЗП) и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Разпоредбата не съдържа изискване съответната дейност или поведение да бъде проява на организирана дейност или на предварително дадени инструкции от търговеца. Същевременно, по аргумент от легалното определение за търговска практика, дадено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП (търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите), за наличието на нелоялна търговска практика е достатъчно еднократна проява по смисъла на цитираната разпоредба, а не система или продължителна последователност от такива. Правилно в тази връзка административния съд е отбелязал, че целта на наложената мярка е да преустанови възможността отделна нелоялна търговска практика да се превърне в масова и трайна такава. В контекста на изложеното са неоснователни доводите за неправилност на съдебното решение, тъй като в случая не се касаело за организирана дейност, извършвана от служители на дружеството ("БТК" ЕАД) съобразно дадени им инструкции и т. к. двата случая, по повод на които е образувано административното производство, били станали не по едно й също време, а в период от около 6м. Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, оспореният административен акт не съдържа разпоредителна част определяща конкретните действия, които дружеството - жалбоподател трябва да преустанови или предприеме, и че самите действия не били дефинирани в него. Така формулираното оплакване не е съобразено с ясната разпоредба на чл. 68, ал. 1 ЗЗП, постановяваща по императивен начин, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика, а не отдава разпореждане. Това означава, че поведението на адресата занапред следва да бъде съобразено с издадената забрана като последният сам определи конкретните действия, които трябва да предприеме или от които да се въздържа. Следва да се отбележи, че органът по ал. 1 може да даде разпореждане само при условията на ал. 3, но в случая не е налице такава хипотеза. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, поради което крайният извод за законосъобразност е правилен. Съдът правилно е посочил, че осъществяваната от дружеството търговска практика в случая не отговаря на изискването за "добросъвестност и професионална компетентност". С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение