Решение № 5238 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2019 г.

Решение № 5238 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Андонова от [населено място], против решение № 28 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 515/2018 г. по описа на Административен съд - К.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че от доказателствата представени по делото, се установява наличието на несъответствия в местностите посочени в решенията и съответните актове. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът - Областният управител на област К., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Общински съвет – К., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С оспорваното решение Административен съд - К. е отменил решения № 923 от Протокол № 38/28.10.2018 г. на проведено заседание от 28.10.2018 г. на Общински съвет – К., с което общинският съвет е дал съгласието си да се предоставят за възстановяване земи от общинския поземлен фонд с цел признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници на подробно описани имоти на бившия им собственик, респ. неговия наследник. Предмет на административния акт е предоставянето за възстановяване по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на 1. Поземлен имот с идентификатор 61457.22.62, проектна площ 523 кв. м., с. Р., общ. К., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 61457.22.27 - ОПФ с площ от 8902 кв. м., м. "Търлите", по преписка с вх. № 40044 от 07.11.1991 г. на А. Китанов и 2. Поземлен имот с идентификатор 61457.22.61, проектна площ 1169 кв. м., с. Р.. общ. К., представляващ част от поземлен имот с идентификатор 61457.22.27 - ОПФ с площ от 8902 кв. м., м. "Търлите", по преписка с вх. № 40044 от 07.11.1991 г. на А. Китанов. За да отмени решението на общинския съвет съдът е приел, че е налице разминаване по отношение на местоположението на имота посочен в решението на Поземлена комисия - гр. К., Акт за частна общинска собственост и скицата-проект. Приел е, че не са налице кумулативните предпоставки по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.) и не са представени доказателства за идентичност на посочените местности. Съдът е отменил решението на общинския съвет, поради неяснота дали имотът се възстановява в съществуващи или възстановими стари реални граници. Решението и неправилно. Първоинстанционното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в отсъствие на доказателства по релевантните за спора факти, в нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК, вр. чл. 171, ал. 4 от АПК. Налице е несъответствие между приложената скица-проект на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), скицата на поземлен имот с идентификатор 61457.22.27, издадена от самата АГКК, акта за общинска собственост, от една страна, с решение № 49-10 от 10.12.1992 г., на Поземлена комисия - гр. К., за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Р., от друга - по отношение на местностите, в които се намират имотите, предмет на горепосоченото решение. Съгласно приложените към докладна записка № 61-00-251/17.10.2018 г. на кмета на община К., скица и скица-проект на поземлен имот с идентификатор 61457.22.27 издадени от АГКК - гр. К., както и Акт за частна общинска собственост № 4982/28.08.2018 г., имотът се намира в местността "Търлите", а съгласно решение № 49-10 от 10.12.1992 г. на Поземлена комисия - гр. К., за възстановяване право на собственост, имотите се възстановяват в местността "Тод. Рид" с площ 1. 500 дка и местността "Ралч. П." с площ 0. 800 дка. При установеното несъответствие, първоинстанционният съд в нарушение на принципа на служебното начало, е следвало да укаже на страните по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка и с чл. 9, ал. 3 от АПК, да представят доказателства по посочените обстоятелства. От приложените по делото протоколи от съдебните заседания е видно, че липсват указания на съда в този смисъл. Задълженията на съдебния състав по цитираните текстове не са изпълнени, доказателствената тежест в процеса не е разпределена и на страните не са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства и да изясни несъответствията в местностите, произтичащи от самите актове на АГКК - К. и решение № 49-10 от 10.12.1992 г. на Поземлена комисия - гр. К., за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Р.. Съдът следва да събере и обсъди доказателства касаещи въпроса: местността "Търлите" идентична ли е с "Тод. Рид" и "Ралч. П."? Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение