Решение № 10009 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2011 г.

Решение № 10009 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ботевградски вести" ЕООД против решение по адм. д. № 9013/2010 г. по описа на ВАС, I отделение. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно и развива следните доводи: не се дължи такса за периода, през който операторът не е излъчвал и разпространявал програма и ако СЕМ не е извършвал надзорна дейност. Дали е прекратена лицензията е без значение, важно е реално дали е извършвана дейност от оператора и надзорна дейност от административния орган. Не може да се предполага реалното извършване на надзорна дейност, защото предоставянето на услуга трябва да се доказва, предвид определението за "такса". Таксата не се дължи от датата на уведомяване на СЕМ за преустановена дейност на оператора от м. август 2008 г. и искането за "заличаване на регистрацията" с молбата от 10.12.2008 г. Ответната страна СЕМ, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че понятието "такса" по чл. 102 от ЗРТ не се покрива с понятието такса по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ за извършвана услуга. Надзорът не представлява услуга, защото е израз на административно-властническа функция на оправомощен административен орган в регулирана от него област. Лицензирането не е услуга, а е форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. СЕМ не извлича облаги на заплащаните такси. Като публично правен орган е длъжен да ги събира, като единствено от значение са датата на издаване на решението на СЕМ и датата на заличаване на регистрацията, т. е. прекратяването й. Позовава се на подробна писмена защита пред тричленния съдебен състав. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От значение е наличието или прекратяването на лицензията, а не неосъществяване на дейността. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 4160/23.03.2011 г. по адм. д. № 9013/2010 г. по описа на ВАС, I отделение, мнозинството от съдебния състав е приело за неоснователна жалбата на "Ботевградски вести" ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 17/10.06.2010 г. на Съвета за електронни медии, с който на основание чл. 32, т. 18 от Закона за радиото и телевизията вр. с чл. 102 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност са определи публични държавни вземания в размер на 4 307, 69 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима, но неплатена доброволно годишна такса за телевизионна дейност за периода от 1.04.2008 до 28.04.2009 г. Правните проблеми по делото са няколко и са наведени от жалбоподателя като основания за незаконосъобразност: а/ не се дължи годишна такса от момента на уведомяване СЕМ с молба вх. № 027/195/15.12.2008 г. да бъде прекратен лицензията поради невъзможност за осъществяване на телевизионна дейност от страна на жалбоподателя, поради което неправилно таксата е начислена до издаване на решение № 102/28.04.2009 г. на СЕМ за служебно заличаване по § 34, ал. 6 от ПЗР на ЗРТ на "Ботевградски вести" ЕООД като оператор с регистрирана програма "Ботевград-ТV", б/ не се дължи такса за периода, през който операторът фактически не е извършвал дейността, за която е регистриран, в/ не се дължи такса, след като СЕМ не е доказал в съдебното производство, че реално е извършвал надзор над дейността на жалбоподателя по спазване на условията за телевизионна дейност и на програмния продукт. Решението е законосъобразно. Постановено е при правилно тълкуване и прилагане на правната норма. Таксите са вид публично държавно вземане, установено от държавата, но определено едностранно като размер, срок и начин на плащане с акт на оправомощените органи, в случая с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност. Събират се от държавните учреждения във връзка с престация на държавата като дейност, услуга или издаване на документ, израз са на властнически правомощия и са скрепени с държавна принуда. Активен субект в материалното правоотношение е държавата като носител на субективното право на вземане, а пасивните субекти са задължените да платят таксата физически и/или юридически лица. По принцип са доброволни, но могат да бъдат и задължителни. В случая с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и б. "б" от ЗРТ, т. е. със закон, е установена задължителна проста годишна такса за надзор върху дейността на лицензираните телевизионни оператори за спазване на закона и на условията, при които е издадена лицензията и за надзор за спазване на заявения програмен продукт. Таксата се заплаща за осъществяване на надзорна държавна дейност, определена като такава с чл. 32 и чл. 33 от ЗРТ, като таксите постъпват във Фонд "Радио и телевизия" и се изразходват, съгласно чл. 103 от ЗРТ за финансиране на БНТ, БНР, СЕМ, на проекти с национално значение, на значими културни и образователни проекти и др. Следователно престацията, която държавата дължи срещу таксата е осъществяване на контролна дейност спрямо операторите чрез функционирането на специализирания държавен орган Съвета за електронни медии. Началният момент, от който е допустимо осъществяването на тази надзорна дейност от страна на държавата спрямо жалбоподателя е издаването на индивидуална лицензия от СЕМ, а крайният момент е прекратяването на лицензията на някое от посочените в чл. 121 от ЗРТ основания. Създаването и функционирането на СЕМ като регулаторен орган доказва, че държавата осъществява дължимата контролна дейност като активен субект в правоотношението по събиране на таксата като публично вземане. Осъществяването на тази контролна дейност се дължи до момента на прекратяването на лицензията. Това са правнорелевантните факти за съществуването на материалното правоотношение между държавата и задължения правен субект за плащане на годишната такса, а не дали фактически операторът е извършвал или не е извършвал дейността, за която е получил лицензията, нито дали има фактически действия от страна на СЕМ конкретно спрямо жалбоподателя. Субективното право за публично държавно вземане принадлежи на държавата и тя осъществява контролната си дейност чрез СЕМ в рамките на съществуващо правоотношение. В случай, че лицензиантът иска предсрочно прекратяване на лицензията по чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ, той подава молба до СЕМ, с което започва административно производство по издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето се приравнява на мълчалив отказ, срещу който е възможна защита пред съда по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже прекратяването на действието на лицензията, а оттам и отпадане на задължението за годишна такса преди 28.04.2009 г. В случая това обстоятелство не е установено, тъй като не е представено решение на СЕМ за предсрочно прекратяване на лицензията на жалбоподателя преди 28.04.2009 г., нито има данни за реализирана защита срещу мълчалив отказ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, V членен състав.