Решение № 7124 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2011 г.

Решение № 7124 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14126/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2074/12.09.2011 г., постановено по адм. д. 2384/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 717/28.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 314/15.06.2011 г. на ДД "ОУИ". В касационната жалба се излагат доводи за противоречие на решението с материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът Христофор Николов Зюмбюлски оспорва касационната жалба в писмено становище - писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2074/12.09.2011 г., постановено по адм. д. 2384/2011 г. по описа на АС - Варна е отменен АПВ № 717/28.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 314/15.06.2011 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е приел, че отмененият данъчен акт е постановен от компетентен орган без да са допуснати процесуални нарушения, но противоречи на материалния закон, защото органът по приходите неправилно е приел, че притежаването на идеална част от недвижим имот представлява пречка за ползване на данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ. Така постановеното съдебно решение е неправилно. АС - Варна е установил правилно фактическата обстановка по спора, която не е била и спорна между страните по делото, а именно, че Христофор Николов Зюмбюлски е декларирал право на данъчно облекчение на основание чл. 22а от ЗДДФЛ в размер на 6024.02 лв. за 2010 г. и възстановяване на надвнесен данък в размер на 602,421 лв. Христофор Николов Зюмбюлски (и нейното семейство) отговаря на изискванията на чл. 22а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ. Установено е от фактическа страна, че Христофор Николов Зюмбюлски притежава 1/4 ид. част от друг жилищен имот, различен от ипотекирания имот. При така установената правилно фактическа обстановка, решаващият съд е направил незаконосъобразно тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ (редакцията към относимия период, ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Неправилно обаче съдът е приел, че е налице и изискването на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, за да се ползва предвиденото данъчно облекчение. Условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ - т. 1 - 3, са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях не позволява ползването на данъчно облекчение. В случая не е условието на т. 3 на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно ипотекираното жилище да е единствено през данъчната година. В този смисъл направеното от първоинстанционния съд тълкуване е неправилно и не се възприема от настоящата инстанция. След като единият от съпрузите притежава собственост, независимо, че е идеални части от голата собственост по отношение на друг жилищен имот, следва, че не са налице предпоставките за ползване на данъчно облекчение, защото ипотекираното жилище не е единствено за семейството. Съдът е направил недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, приемайки, че под единствено жилище следва да се разбира само това, което задоволява жилищните нужди на семейството. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (вж. решение № 8612 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 14826 от 2010 г., решение № 4656/30.03.2012 г. по адм. д. 7987/2011 г.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК оспореното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и поради изясняване на делото от фактическа страна, да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт за установяване на задължения по декларация. По водене на делото касаторът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК Христофор Николов Зюмбюлски дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 и 222 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,