Решение № 8911 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2018 г.

Решение № 8911 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационната жалба на З. С. от [населено място], [ж. к. ], " [жилищен адрес] срещу Решение № 3811/06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 9084/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Станев иск срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия по повод на забавено с 19 месеца издаване на заповед за предоставяне на еднократна социална помощ. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в исковата си молба е заявил, че претендира вреди от незаконосъобразни действия на ответника, и съдът е следвало сам да установи правното основание, като се позове на изложеното в исковата молба и петитума на предявения иск. В две допълнения към касационната жалба, подадени съответно с вх. № 17176/11.06.2018 г. и вх. № 19132 от 28.06.2018 г. заявява, че "съдът няма процесуално право да се произнася по иск на незаявено правно основание и следва да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, неправилно са приети доказателства събрани по друго дело и са допуснати множество процесуални нарушения", позовава се и на съдебна практика. Иска отмяната на решението и връщане за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В становището си процесуалния представител на касационния жалбоподател Станев, адв. Михайлов, също поддържа допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно е квалифициран иска. Без съгласие на ответника е сменено основанието на имуществената молба, от вреди дължащи се на отменените два пъти заповеди, в основанието вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от агенцията по повод изпълнение на административната дейност. Липсва прекратително определение на първичното искане, в което ищецът предявява нов иск, което би следвало да означава ново дело и прекратяване на първоначалното искане. Съдът незаконосъобразно се е произнесъл по непредявен иск, като не се е произнесъл по предявения първоначално такъв, съответно с определение за прекратяване или решение. Счита, че това е достатъчно процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С.-град. О. Агенция за социално подпомагане, гр. С., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Поддържа подробни доводи за липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административния съд – С.-град се е развило по исковата молба на З. С. от [населено място], с вх. № 23628 от 10.08.2017 г. с доводи за причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция социално подпомагане – Младост. С писмена молба с вх. № 22932 от 03.08.2017 г. сочи за ответник Агенция за социално подпомагане – С., като се претендират 5000 лева обезщетение за причинени му неимуществени вреди – за посочения в исковата молба период. Съдът, в изпълнение на служебното начало в процеса, е констатирал нередовност на исковата молба и е оставил същата без движение. С разпореждане от 3.08.2017 г. на ищеца са дадени указания да уточни исковата си молба. С молба от 19.09.2017 г. ищецът е поискал освобождаване от внасяне на ДТ, която молба е уважена. С молба от 20.09.2017 г. във връзка с дадените указания в т. 2 и 3 на разпореждането за уточнение на предмета на делото, уточнява, че се претендират 2000 лева неимуществени вреди вследствие на отменена заповед № 149/22.04.2015 г. и лихва за периода от 1.04.2015 г. до 1.11.2016 г. Отново с разпореждане са дадени указания от 19.10.2017 г. до ищеца, както и относно прилагането на адм. д. 5798/2016 г. на АССГ. С определение № 7754 от 9.11.2017 г., постановено по делото, производството е прекратено и е оставен без разглеждане предявения иск за присъждане на неимуществени вреди от 2000 лева вследствие на отменена, като незаконосъобразна заповед № 149/22.04.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район "Младост" СО. С определение № 15093/08.12.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 13336/2017 г., прекратителното определение на АССГ е отменено, като Върховния административен съд е указал на АССГ, че исковото производство е образувано по нередовна искова молба и следва да се дадат отново указания на ищеца да уточни исковата си претенция, като се вземе предвид изявлението на ищеца, че не поддържа иска на основание на отменената като незаконосъобразна заповед № 149 от 22.04.2015 г. Във връзка с това определение на ВАС, с Определение № 8713/14.12.2017 г. отново са дадени указания на ищеца Станев да уточни исковата си претенция като посочи ясно от кой отменен акт или от незаконосъобразно действие и бездействие, на кой административен орган са настъпили вредите, периода и в какво се изразяват същите. С писмена молба от 20.12.2017 г. ищецът е уточнил, че претендира неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия свързани със забавеното издаване на цитираната заповед № 149/22.04.2015 г. и № 149 а/18.11.2016 г., уточнен е периода за който се претендират от 01.04.2015 г. до 1.11.2016 г. – датата на влизане в сила на заповед № 149 а. В крайна сметка след изпълнението на указанията, съдът е формирал извод за допустимост на иска за неимуществени вреди като е приел, че е предявен иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Агенцията за социално подпомагане в размер на 2000 лева, неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, като му е причинено притеснение, страх от невъзможността да си закупи лекарства, хипертонични кризи, кошмари и болки в сърдечната област, отпадналост. Преживените неудобства са свързани със забавеното в продължение на 19 месеца издаване на заповед във връзка с поисканата от него еднократна социална помощ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е прел, че не са установени твърдените незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в забавена с 19 месеца на издаването на заповед за отпускане на еднократна социална помощ от 300 лева. Установено е по делото, че след подаване на молбата от 3.04.2015 г. за отпускане на такава помощ е последвало образуване на административно производство. В хода на това производство са последвали производства по административно и съдебно обжалване по постановените административни актове. Произнасянето на административните органи в хода на административното производство, включително и след указанията на съда в отменителното решение № 5998/2015 г., постановено по дело № 5359/2015 г. на АССГ (л. 69), с което решение е отменена заповед № 149 от 22.04.2015 г. не представляват според съда незаконосъобразни фактически действия и бездействия довели до причиняване на твърдените неимуществени вреди. С последващата Заповед 149 а/18.11.2016 г. (л. 58) е отпусната еднократната помощ и тези факти установени в хода на процеса не се оспорват от ищеца. Съдът след като е събрал надлежни доказателства, правилно е установил правно-релевантните факти, обосновано е заключил, че не е налице първата кумулативна предпоставка за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсват установени незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при ответника, които да са причинили твърдените вреди. В тази връзка неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за неимуществени вреди срещу Агенцията за социално подпомагане. Основателността на такъв иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата дори на един елемент от този фактически състав води до неоснователност на предявения иск, какъвто е конкретния казус – липсват незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, така както се твърди от З. С.. Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че законът има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т. 4 от ТР № 3 по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от разпоредбите на чл. 250 и чл. 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в нарушения на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на този закон незаконосъобразни са и онези "неоснователни" действия по чл. 250 от АПК, които са осъществени без да се основават на административен акт или закон, както и "неоснователни" бездействия по чл. 256 от АПК, т. е. неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Разликата на действията и бездействията с административните актовете е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняване на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Правилно съдът е приел, че в хода на процеса от подаване на заявлението за отпускане на еднократна социална помощ от касатора Станев до издаването на заповедта под № 149 а, с която тя е отпусната, административните органи не са осъществили твърдените незаконосъобрази действия и бездействия от които да са произтекли вреди за касатора. Това е така, тъй като в конкретния случай са издавани индивидуални административни актове, които са били обжалвани от Станев, той е осъществил своите права и забавянето на отпускането на исканата помощ не се дължи на незаконосъобразни фактически действия и бездействия осъществени от административните органи по движението на административната преписка. Не са допуснати и сочените от касатора Станев и процесуалния му представител адв. Михайлов, процесуални нарушения. Съдът е събрал и анализирал в подробност доказателствата по делото и е изложил обосновани правни изводи за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът не се е произнесъл по непредявен иск така както се твърди. След многократните уточнения в хода на процеса правилно съдът е приел, че е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника и негови служители от Дирекция "Социално подпомагане" – Младост по повод изпълнение на административна дейност, което е забавило с 19 месеца, издаване на заповед за отпускане на еднократна помощ в размер на 300 лева. Съдът е изпълнил задължението си и по чл. 171 АПК. Дал е възможност на страните да представят и сочат доказателства във връзка с предмета на доказване. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, които да са в причинна връзка с твърдените неимуществени вреди. Неоснователни са в тази връзка и доводите на касатора относно прилагането на адм. д. № 5798/2016 г. Същото е поискано за прилагане от Станев с молбата вх. № 29628 от 10.08.2017 г., тъй като по него са приложени медицински документи, установяващи здравословното му състояние. За пълно изясняване на делото, правилно съдът го е допуснал, изискал и приложил, като го е обсъдил наред с всички останали доказателства по делото, за което се е и мотивирал. В производството по ЗОДОВ разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно, съобразно препращането на чл. 144 от ГПК. За да е редовно производство то следва да е редовна и исковата молба, като тя отговаря на изискванията на ГПК и АПК. Предметът на иска се определя от ищеца чрез страните, твърденията за правопораждащите юридически факти, от които той черпи своите права. Съдът квалифицира претенцията, с която е сезиран, въз основа на така очертания предмет и в конкретния случай съдът е изпълнил задълженията си по чл. 9 от АПК, като е дал възможност на ищеца да уточни претенцията си и е дал ход на делото едва при изпълнение на указанията относно редовността на исковата молба. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на процесуалния представител на ищеца относно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение