Решение № 8113 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 182/2018 г.

Решение № 8113 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 182/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на С. М. М., срещу Решение № 6471 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7456 по описа на Административен съд С.-град /АССГ/ за 2017 г., в частта му, с която е отменена Заповед № 18-14579-03.12.2014 г. на Началника на Служба "Геодезия, картография и кадастър" /СГКК/, с която се нанасят нови обекти в кадастъра с идентификатори 37914.6843.2035, 37914.6843.2158 и се заличават обекти с идентификатори 306 и 315. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началникът на СГКК- С., не изразява становище по жалбата и не се представлява в проведеното по делото заседание . Ответникът - Я. Е. Я. възразява срещу основателността на депозираната жалба. Моли първоинстанционното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед твърденията на страните и данните по делото, съдът установи следното: Административното производство е образувано по подадено на 07.08.2013 г. от С. М. заявление и приложени към него документи, с искане за нанасяне на нови обекти в кадастралният регистър на с. К., общ. Столична. Установявайки наличието на непълноти и грешки, в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, административният орган е постановил процесното изменение, като е заличил имоти със стар идентификатор 306 и 315, със самостоятелни обекти в тях и е нанесъл нови имоти - 2158 и 2035 и самостоятелни обекти в тях. Поземлен имот 2158, от площ 457 кв. м. е отразен с площ от 480 кв. м. /собственост на С. М./, а ПИ 2035 от площ 1099 кв. м. - с площ от 1052 кв. м /собственост на Я. Я./. Недоволен от така осъщественото изменение, Я. Я. е депозирал жалба пред АССГ. В рамките на първоинстанционното съдебно производство, наред с другите доказателства и доказателствени способи, е допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е кредитирано от съдебния състав, като видно от същото, се установява, че за имотите на жалбоподателя Я. и заинтересованата страна М., са налице два кадастрални плана (преди КК от 2010 г.) и два регулационни плана. Единият е отпреди 1956 г. и по него имотите са нерегулирани, като следват релефа на местността. Първата регулация - от 1959 г., отразява имота на жалбоподателя като УПИ IV-319, а на заинтересованата страна - УПИ II-318. С кадастралния план от 1985 г., имотите са нанесени с номера 315 и 306, като границата между тях се разминава с тази от регулационния план от 1959 г. През 2010 г. е одобрена кадастрална карта, възпроизвеждаща границата от 1985 г., с лек отстъп навътре в имот 306, което вещото лице определя в рамките на допустимата грешка. По тази граница е поставена и сега съществуваща ограда. През 2010 г. е одобрен и нов РП, който следва границата на двата имота по регулационния план от 1959 г. Границата между двата имота по процесното изменение от 2014 г., съответства на тази от 2010 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗКИР. Успоредно с това обаче е приел, че не са налице непълноти и грешки, обуславящи законосъобразността на процесното изменение и послужили като негово правно основание, а въпросът представлява спор за материално право между страните. По силата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. В процесният спор, съдът е установил, че въпреки, че жалбоподателят Я. е закупил УПИ IV-319 с граници по регулационният план от 1959 /които са отразени и в притежавания от него Н. А./, понастоящем владее имот с граници, различни от тези по регулационния план. В резултат от кадастралният план през 1985 г., имотът му значително се увеличава, с което увеличение и навлиза в имота на заинтересованата страна, което увеличение /потвърждаващо се и от КК от 2010 г./, не съответства на закупеното. Поради което и е посочил, че наличието на спор за разположението на границата между имотите, респ. какъв е обемът на правото на собственост, представлява спор за материално право, непозволяващ отстраняване на непълнота и грешка, какъвто подход е приел административният орган. Така постановеното решение е неправилно. Наличието на материални претенции от страна на първоинстанционния жалбоподател Я. Я. е недоказано, с оглед данните по делото, така, че да се приеме, че с процесното изменение се нарушава цялостта на притежавания от него имот, съобразно притежавания нотариален акт за собственост. Напротив, видно от данните по делото, в т. ч. и потвърждението, дадено от неоспореното заключение на вещото лице по проведената СТЕ, се налага извода, че имотът, собственост на Я., е нанесен в кадастралната карта с площ, надхвърляща собствеността, която същият притежава по нотариален акт. В тази хипотеза същият следва да докаже, че нанесеното от Началника на СГКК изменение на кадастралната карта засяга собствеността върху имота му по определен начин имота. В същото време безспорно се установява от данните по делото, че именно процесното изменение отразява реалната площ от 480 кв. м., която е съответна на притежавания от заявителя нотариален акт, без да се нарушава площта по нотариален акт на касационния ответник. В рамките на производството по изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър заявителят следва да установи несъответствие между между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните, като по отношение на имота на касатора, това обстоятелство е налице. По своята същност кадастралната карта представлява набор от данни-оборима презумпция, скрепена със силата на влязъл в сила административен акт. Същата изрично е подчинена на изискването за актуалност, спрямо действително правно положение. И нейната оборимост идва от доказуемостта именно на действителното правно положение. Видно от данните по делото, имотът на заявителя пред СГКК-С., не съответства, (в минус), на параметрите по нотариален акт. В този смисъл, според настоящия състав, е налице грешка, която грешка до отстраняването й с обжалваната заповед, е била в ущърб на М. и това обстоятелство обосновава правото му да иска процесното изменение. Също така, пак видно от данните по делото, заснетият имот на Я. Я. е бил с площ, надхвърляща тази по документ за собственост, а след извършеното изменение с процесната заповед, отново е с площ, надхвърляща площта по документа му за собственост. Това се посочва и в отговора по жалбата, като фактът на владеене на "част от имота на заинтересованата страна", е обоснован със съществуващата на място ограда и изтекла придобивна давност в негова полза. С оглед това не може да се приеме, че е налице спор за материално право, след като страната не доказва противопоставими права върху същата площ, идентична със заснетата по искане на ответника и спрямо неговият имот, конкретно - по отношение на границата между имотите, проследена от в. л. и онагледена с изготвената комбинирана скица - л. 221 по делото. Твърденията на касационният ответник представляват претенция за материално право, различна от нормативното за случая понятие спор. И именно по отношение на неговата претенция следва да се отнесе извода на АССГ за необходимост от предявяване на иск по общ ред, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на собственост. В този смисъл факта, че по силата на процесното заснемане, границата между имотите от предходното заснемане се променя, не може да обоснове наличието на спор за собственост. Всъщност липсват каквито и да било данни, както и твърдения, от страна на касационния ответник, че предходното изменение също е било точно и съответно на действителното правно положение, дори по отношение на неговият имот. Върховният съд вече се е произнасял, че приложимият ЗКИР не въвежда преклузивен срок за депозиране на искане за отстраняване на допусната грешка в кадастралната карта. Напротив, законът поставя поддържането на КК в неактуален или сгрешен вид, като нетърпим от правото резултат. Установяването на непълноти и грешки в кадастъра е материалноправна предпоставка, пораждаща правомощието на органа по кадастъра за изменението му - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В тази хипотеза, то предполага именно несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК спрямо действителното им състояние, според понятието за "непълноти или грешки", по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Затова и въпреки, че от данните по делото се установя грешката да е допусната на предходен етап, то поправката й следва да бъде осъществена в съответствие с реалното и надлежно установеното и доказано законово положение, именно това е същността на процедурата по изменение/промяна на отразени граници и местоположение. Съдът посочва изрично в мотивите си какво точно "е закупил жалбоподателят", по кой план, посочил е и в кой момент и по кой план имотът на жалбоподателя значително се е увеличил. Налице е по делото достатъчно информация за границата по действалите, до одобряването на КК, кадастрални и регулационни планове и други доказателства за разположението й. Проследяването им, по йерархията на източниците и заснемането, е в правомощията на административния орган, контролът за законосъобразност - на съда, съобразно границите на имотите по актовете за собственост, в корелация с принципа по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР . Или, независимо кога имотите за заснети в несъответствие с действителното положение, налице ли е отклонение, то следва да бъде отстранено. И компетентен за това е Началникът СГКК, по искане на собственика на недвижимия имот, който в процесният казус се легитимира с нотариален акт, с площ, съответна на извършеното изменение. Да, разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗКИР изрично предвижда, че споровете за граници на поземлени имоти и на териториални единици се решават по съдебен ред, а по силата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Понятието спор по смисъла на закона обаче, предполага противопоставими права. Такива жалбоподателят-касационен ответник в настоящето производство не излага - твърденията му за придобивна давност предполагат друг съдебен ред. И в тази връзка, с оглед данните по делото, изводът, че е налице спор за материално право, е необоснован. Наличието на несъответствие, дължащо се на предходни изменения, не представлява спор за материално право, а предполага проверка и установяване на действителното и подлежащото на отразяване, по административен ред. Приемайки наличието на материален спор за собственост между заявител и жалбоподател, като решаващ за изхода от спора извод, съдът е преклудирал останалата законово изискуема съдебна проверка - налице е единствено произнасяне относно компетентността на издалият заповедта орган. Така установената неправилност на съдебния акт, налага неговата отмяна и връщането на делото на друг състав на първоинстанционния съд, за продължаване разглеждането му и произнасяне по всички основание по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК. Решението в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, е влязло в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, Второто отделение,