Решение № 7492 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2017 г.

Решение № 7492 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13246/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. Б. И." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 5263 от 18.08.2017 г. по адм. дело № 12001/2016 г. по описа на Административен съд С. град, първо отделение, 42 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2021205527 от 13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1102 от 25.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. С. относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 31.12.2011 г. и установения корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че необосновано първоинстанционният съд не е ценил приетото без оспорване заключение по съдебно-счетоводната експертиза, от констатациите в което се обосновава извода, че счетоводството на ревизираното лице /РЛ/ е водено редовно. На следващо място, счита за неправилен и изводът на съда за наличие на основания по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На последно място, в касационната жалба се твърди, че не са били изпълнени задължителните указания на Върховния административен съд с отменителното решение и необосновано цялата тежест на доказване в процеса е прехвърлена на ревизираното дружество. Иска се отмяната на решението със законните последици. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Горанов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В изпълнение на решение № 13025 от 01.12.2016 г. по адм. дело № 12178/2015 г. по описа на Върховен административен съд, производството пред АССГ е относно законосъобразността на РА № 2021205527 от 13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1102 от 25.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. С. относно установените спрямо "Е. Б. И." ЕООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 31.12.2011 г. и установения корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. До ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ от 07.05.2012 г., като в указания 14-дневен срок изисканите документи и обяснения не са представени. Дружеството не е представило счетоводни и търговски документи за дейността си в периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2011 г. и съответно, не е установено по какъв начин и в какви източници е финансирана дейността му. Поради непредставянето на изисканата счетоводна и търговска документация от ревизираното лице/РЛ/ за отчетността му за посочения период, приходните органи са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК. На дружеството е изпратено уведомление № 13-53-06-500#4 от 10.07.2012 г. по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като последното е уведомено, че основата за облагане с ДДС за периодите отм. 02.2010 г. до м. 03.2012 г., по ЗКПО за периода от 2009 г. до 2011 г.; по КСО - вноски ДОО, вноски ДЗПО - УПФ за периода от 2009 г. - 2011 г., по ЗЗО - вноски за здравно осигуряване за периода от 2009 г. - 2011 г.; по ЗФГВРС - ГВРС за периода от 2009 г. до 2010 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК; както и искане от същата дата за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Даден е 14-дневен срок на лицето за представяне на документи и изразяване на становище, като до изтичането му такива не са представени. Установява се, че съгласно протокол № 1234184 от 19.09.2012 г. на 18.09.2012 г. в офис "Надежда" при ТД на НАП С. се е явил управителят А. А. Б. и е представил определени оригинални документи, но същите са му били върнати обратно от данъчните органи, като е констатирано, че ревизията не може да бъде извършена по общия ред поради непредставянето на всички изискани счетоводни документи за дейността. На 21.09.2012 г. РЛ е представило под опис следните документи - договор за счетоводно обслужване, оборотна ведомост към 31.03.2012 г., справка за налични МПС, справка за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, рекапитулация на ФРЗ за 2010 и 2011 г., копия на три договора за финансов лизинг, копия на банкови извлечения, копия на фактури от 2012 г. След представянето на тези документи приходните органи са констатирали, че дружеството не е представило доказателства, които имат значение за определяне на данъчните му задължения / първични счетоводни документи и всички съпътстващи документи, удостоверяващи извършването на дейността за периодите от 01.12.2009 г. до 31.12.2011 г./и е обоснован извод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК. По отношение на спорната част от РА относно задълженията по ЗДДС за да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по съответните фактури за данъчните периоди, приходните органи са установили, че предвид липсата на съответна счетоводна и друга документация не се доказва изпълнението на доставките, по които РЛ е получател. Прието е, че на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и съответно, доставките не са реално извършени. Във връзка със задълженията за д. п. м. 09.2011 г. е начислен ДДС в размер на 53 496,48 лева поради непредставяне от страна на ревизирания субект на документи за декларирани освободени доставки с ДО 267 482,40 лева. Относно задълженията по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. ревизиращите са приели, че декларираните разходи от лицето са в нулев разход и съответно, са определили положителен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 8 084,07 лева за 2010 г. и в размер на 447 312,06 лева за 2011 г., което е довело до определяне на допълнителен корпоративен данък. При новото разглеждане на делото АССГ е обосновал извод за материална законосъобразност на РА в съответните му части, като е разгледал всеки един от пунктовете на оспорения РА - относно задълженията по ЗДДС и задълженията по ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в некредитиране на приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Видно от доказателствата по делото, в изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Решение № 13025 от 01.12.2016 г. по адм. дело № 12178/2015 г., с разпореждане от 06.01.2017 г. съдът е дал на оспорващия подробни указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса, включително и е допуснал изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани изрично от състава на касационната инстанция, както и допълнителни служебно поставени задачи относно изпълнението на изискванията по ЗДДС и по ЗКПО. Както правилно е обосновал решаващият съд, жалбоподателят не се е справил с разпределението на доказателствената тежест предвид пасивното поведение в рамките на съдебното производство. В мотивите на съдебния акт съдът изрично е посочил, че нито един от поставените въпроси във връзка с воденото от РЛ счетоводство / зададени от касационната инстанция/ не е получил отговор, доколкото самият оспорващ не е внесъл депозит за ССчЕ и същата не е била изпълнена. Формирани са съображения защо не следва да се кредитира първоначалното заключение по ССчЕ, както и представените счетоводни документи, доколкото вещото лице не е извършило цялостна проверка на счетоводството на РЛ с проследяване на кореспонденцията между съответните счетоводни сметки. От друга страна, самото заключение не се основава на годни доказателства, представени във вида, изискуем съгласно ЗСч и правилно съдът не ги е ценил и тях. Следователно, след като с оглед пасивното поведение на жалбоподателя спорните въпроси относно наличието на редовно водено счетоводство, включително и досежно редовността на представените оборотни ведомости не са изяснени, то това означава, че обосновано АССГ е приел, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК по РА са осъществени. За РЛ е тежестта да обори фактическите констатации в РА съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК и същият не е съумял да стори това. На следващо място, настоящата касационна инстанция намира, че изводите на съда за правилно прилагане на материалния закон при издаване на РА относно задълженията по ЗДДС и по ЗКПО са формирани при съвкупна преценка на доказателствата по делото. По отношение на отказания данъчен кредит за съответните данъчни периоди по ЗДДС обосновано АССГ е допуснал изслушването на ССчЕ със задачи, относими към изясняване на въпроса за действителното извършване на процесните доставки, но РЛ отново е проявило пасивност и експертизата не е била извършена. Съдът не е ценил първоначалното заключение по ССчЕ в частта относно наличието на приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, експедиционни нареждания за изискващо присъствие на клиент при товарене на стоката, спедиционни нареждания, КСС, доколкото не е направен извод дали първичните документи могат да бъдат обвързани количествено и видово със съпътстващите документи, отнасящи се до предаването на стоките, транспортните и платежни документи. Едновременно с това, правилно съдът е заключил, че самите придружаващи документи не са представени от РЛ, т. е. констатациите на вещото лице са необосновани. Позовавайки се на релевантната практика на СЕС и съответните приложими материалноправни разпоредби от ЗДДС във връзка с предмета на доставките, обосновано АССГ посочва, че след като не е доказано доставчиците да са прехвърлили фактурираните стоки и услуги на приобретателя, правилно приходните органите са приели наличието на липса на доставени стоки и услуги, респ. липса на настъпили данъчни събития по облагаеми доставки. В мотивите на съдебното решение съдът е разгледал и въпроса относно начисляването на ДДС в размер на 53 496,48 лева за м. 09.2011 г. поради липса на документи за декларирани от РЛ освободени доставки. Изследвани са всички доказателства досежно обстоятелството дали извършената продажба на недвижим имот се явява освободена доставка или не, като правилно е прието, че сградата е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС и съответно, погрешно задълженото лице е включило доставката като освободена в СД за данъчен период м. 09.2011 г. При обстойна преценка на всички доказателства по делото, включително излагайки конкретни мотиви защо не кредитира заключението по ССчЕ, прието при първото разглеждане на делото, правилно съдът е приел, че констатациите по ЗДДС в РА са законосъобразни. Касационната инстанция възприема за правилен и извода на АССГ за законосъобразност на РА относно задълженията по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. Въз основа на липсата на осъществени в действителност стопански операции по фактурите / в частта по ЗДДС/, то правилно ревизиращите органи приемат, че със сумите по тези фактури неправомерно РЛ е намалило финансовия си резултат. Касае се за разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. В този смисъл според съда законосъобразно декларираните от лицето разходи са определени с РА в нулев размер, което е довело до определяне на положителен финансов резултат за 2010 г. в размер на 8 084,07 лева и за 2011 г. в размер на 447 312,06 лева и до определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за двете години. По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4634,78 лева, определено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение