Решение № 5 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2010 г.

Решение № 5 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М., С. Д. Г. и В. Г. Николова са подали молба за отмяна на решение № 681 от 22.03.2010 г. постановено по гр. д. № 2424 от 2008 г. по описа на Върховния касационен съд, Пето отделение, което се отменя решение от на С. градски съд, II "в" отделение и се признава за установено, че П. М. Р. е собственик на имотите, обект на иска и се обезсилва решението в останалата част. Считат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение по делото и които биха се отразили на крайният извод по въведеният материално правен спор. С молба вх. № 11012, заведена на 29.12.2010 г. и озаглавена " допълнение към молба за отмяна на решение" Б. Х. Б. представя допълнителни писмени доказателства, извън приложеното удостоверение за граждански брак представляващи документи по извършени плащания от [фирма] по договор от 12.12.1940 г. Посочва, че тези доказателства, макар и съществуващи не са били открити по независещи от молителите причини по време на разглеждането на делото в съдебните инстанции защото са намерени в Градския архив, прикрепени към архивната единица на друго търговско дружество. Ответниците наследници на Е. М. Р. - М. Е. П. и М. Т. П. са депозирали отговор, в който излагат становището си за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за тях, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 681 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 2424 от 2008 г. на ВКС, Пето отделение е уважен положителният установителен иск предявен от П. М. Р., починал и наследен от низходящите му М. Е. П. и М. Т. П. за недвижим имот в [населено място], местността "И. -изток" с площ от 9 628 кв. м. съставляващо им. пл. № 1 в кв. № 26 /стар/, а понастоящем кв. 54, включващ и обособени като самостоятелни имоти, имот с площ от 350 кв. м. ориентиран на запад от училището и имот с площ от 800 кв. м. находящ се в западната част на имота, ведно с изградените сгради: триетажна сграда със зимник със застроена площ от 77 кв. м., двуетажна масивна постройка със застроена площ от 120 кв. м. с тавански етаж и едноетажен склад със застроена площ от 199 кв. м. Имота е бил отчужден по ЗНЧИМП от наследодателката и майка на покойния П. М. Р. - Х. М. Р. и е възстановен в патримониума на наследниците й по ЗВСОНИ Молителите са наследници на двамата акционери в [фирма], което дружество е сключило [населено място] Р. договор за продажба на имота с дата 12.12.1940 г. ВКС, състав на Пето г. о. обсъждайки този договор е намерил, че той не е породил вещни права . В мотивите си е отбелязал че липсват доказателства относно изплащането на договорените вноски от продажната цена. Представените "нови" доказателства са ориентирани в две посоки: С преведеното и легализирано удостоверение за граждански брак № 366, т. 4, стр. 457 между М. Е. П. и С. Р. Н. се стремят да докажат, че П. М. Р. /П. Е./ и Х. М. Р. не са били български граждани. С този документ молителите се желаят да опровергаят съдържанието на официалните документи както следва: удостоверение за наследници № 2209 от 23.09.1998 г. удостоверение № 257 от 30.03.1999 г. на Министерство на правосъдието и правната интеграция на РБ, у-ние № 11768 от 13.06.1947 г. Настоящия състав намира, че молбата по този пункт е неоснователна. Приложеното копие от удостоверение за гр. брак е представено от лицето А. Б., която е заявила пред Нотариуса на щата Калифорния, С., че копието съответства на оригинала. Основателна е тезата на ответниците по молбата, че се касае до писмено свидетелско показание, с което не може да бъде опровергано съдържанието на представените по делото официални документи. Освен това от правно значение за предявеният иск е обстоятелството, че Х. Р. от която е одържавен имота по ЗНЧМИП към датата на одържавяването е била българска гражданка и такава е останала и към 1974 г. - когато е починала и че не е получила обезщетение. Няма данни да е получила такова нито по спогодбата между България и Швейцарската конфедерация. Няма данни Х. Р. да е получила обезщетение по силата на чл. I-ви от Спогодбата със С. защото няма данни към 1963 г. да е била американски гражданин. С представената допълнителна молба, която е придружена с копия от счетоводни документи и отчети на [фирма] молителите се стремят да докажат, че в периода 1941 г. до 1946 г. са заплащали вноските по сключеният договор [населено място] от 1940 г. Тези доказателства обаче не променят изводите на съда, че по силата на посоченият предварителен договор не е било извършено прехвърлянето на правото на собственост. Този въпрос е обстойно аргументиран в мотивите към атакуваното решение . Съгласно чл. 219 от Закона за задълженията и договорите (отм.) прехвърлянето на собствеността се е извършвало към 1940 г. с нотариален акт. Няма данни договора да е бил вписан, поради което не е бил налице и фактическия състав на чл. 1 от Закона за уреждане правата на купувачите с частни писмени договори. На последно място в счетоводните документи действително са били отбелязвани суми, които се дължат на Х. Р., но в някои случаи е посочено, че се касае за изплащане на наем, а в други липсва отбелязване за причината за плащането. Представените доказателства не установяват правото на собственост на Дружеството да е било придобито с цитираният договор от 1940 г., поради което не доказателства, които биха променили крайния извод по спора. Предявената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.