Решение № 3507 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. И. против решение 1884/16.10.2024 г., постановено по адм. д. 261/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменен атакувания съдебен акт и вместо него да бъде решен спора по същество. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира на разноски. Ответникът С. Р. Р., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Д. И. А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД/ Комисията), в писмено становище изразява доводи за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на съдебното решение, като иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 1884/16.10.2024 г., постановено по адм. д. 261/2024 г. по описа на АС - Сливен е отменено Решение 124/28.03.2024 г. на КЗД, с което е установено, че С. Р. Р. и Д. И. А. поотделно са извършили акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр на основата на признаци лично положение и увреждане по отношение на Г. И. И., с което са нарушили забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр на С. Р. и Д. А. поотделно е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. АС - Сливен е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидената от закона форма, но е поставено при неправилен анализ на събрания доказателствен материал и неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Неоснователни са наведените доводи за неправилно конституиране на Г. И. като заинтересована страна с оглед нормата на чл. 153 АПК. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не е необходимо да бъдат обосновавани допълнително. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието защитен признак , но съгласно установената и трайна съдебна практика тъй като чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с признаците , които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1 във връзка с чл. 4 ЗЗДискр. Аналогично е положението и при защитата при твърдяна дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира и установи точно признак, по който лицето е неравно третирано, съответно е осъществен тормоз, като в случаите на признака лично и обществено положение , с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се попълни съдържанието им. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предприетите действия от страна на управителя С. Р. и експерта по управление на човешките ресурси Д. А. при възстановяването на Г. И., във връзка с влязло в сила решение за незаконно уволнение, не изпълняват фактическия състав на тормоз като вид дискриминация. От събраните по делото доказателства съда правилно е установил, че към момента на възстановяване на Г. И. на работа в дружеството Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД длъжността Оператор контактен център в звено Инкасо , заемана от И. преди уволнението, е била съкратена. Предложението отправено към И. за преназначаване на длъжност Пазач невъоръжена охрана , включена в Списъка за трудоустроени лица, изготвен от Комитета по условия на труд, е отправено с оглед на факта, че същия е с установена трайно намалена работоспособност видно от Експертно решение 91179/06.04.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р И.. Селимински АД гр. Сливен, съгласно което на И. са определени 85 % трайно намалена работоспособност. В посоченото експертно решение за противопоказни условия на труд е разписано Тежък физически труд, нервно-психическо пренапрежение, нощен труд . От изложеното следва, че правилно АС Сливен е приел, че предложението за преназначаване на длъжност Пазач невъоръжена охрана като единствена длъжност за Г. И. е съобразено с наличните свободни длъжности за заемане на трудоустроени лица в дружеството и посочените противопоказни условия за трудоустроеното лице Г. И.. Предложението е съобразено с нормативните изисквания за трудоустроените лица съобразно действащото българско законодателство и не представлява дискриминация под форма на тормоз по защитен признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По отношение на дискриминационния признак лично положение в съответствие с установената съдебна практика АС Сливен обосновано е приел, че за всеки конкретен случай се налага индивидуално установяване на значим, обективен, същностен за личността белег, който да е обусловил нежеланото поведение спрямо дискриминираното лице. Както правилно е преценил първоинстанционния съд в решението на КЗД липсва подобен фактически и правен анализ, респективно не е установено наличието на такива белези/характеристики на Г. И., които да е възможно да бъдат класифицирани като защитим признак лично положение . Липсата на установено неблагоприятно третиране, което да е обусловено именно от притежаван от лицето защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането/тормоза и признака, правилно решаващият съд е приел за липса на дискриминация под твърдяната форма на тормоз по защитен признак лично положение по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от Г. И. оплаквания при сезиране на независимия специализиран орган. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта, но същото е постановено при неправилен анализ на събрания доказателствен материал и при липсва на необходимия съобразен с приложимия закон правен анализ. Обосновано административния съд е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая предприетите действия от С. Р. и Д. А. по преназначаване на Г. И. на предложената длъжност Пазач невъоръжена охрана не представляват дискриминационен акт на тормоз по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР от ЗЗДискр по защитени признаци лично положение и увреждане , поради което е отменил решението на КЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците С. Р. и Д. А. са направили разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лв. всеки един от тях. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на С. Р. и Д. А. на основание чл. 143, ал. 3 АПК направените разноски следва да им бъдат възстановени от Г. И., но само в размер на по 400 лв. като съответстващ на фактическата и правна сложност на спора и основателност на направеното възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение