Решение № 1970 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6293/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЕЛТА 2009 ООД срещу Решение 695/01.04.2024 г. на Административен съд (АС) Добрич, постановено по адм. дело 524/2023 г. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване на годината на постановяване на обжалваното решение, като вместо 2024 г. е написано 2022 г., но предвид изложените в жалбата съображения, волята на касатора относно съдебното решение, което обжалва е ясна и недвусмислена. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДЕЛТА 2009 ООД срещу Заповед РД-282/18.08.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Бургас, в частта ѝ по т. І, с която на ДЕЛТА 2009 ООД в качеството му на притежател на разрешително за стопански риболов, са присъдени 6 точки за риболовен кораб И. с външна маркировка [номер] и ДЕЛТА 2009 ООД е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че присъждането на точките е наредено след като за нарушение на чл. 42, § 1, б. а във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. в от Регламент (ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999, наричан за краткост Регламент (ЕО) 1005/2008, е издадено наказателно постановление. Сочи, че в издаденото наказателно постановление не се сочат цитираните от съда разпоредби на Регламент (ЕО) 1005/2008, не е посочено, че деянието представлява тежко нарушение по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008, както и че наложеното наказание не касае закрит район . Оспорва и изводите на съда, че преценката за тежестта на нарушението е направена от самата Наредба 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999 (Наредба 3 от 19.02.2013 г.). Счита, че Регламент (ЕО) 1005/2008 изисква задължителна преценка на всяко едно нарушение с ясно посочени критерии и че националната ни наредба противоречи на регламента. Преценка за тежестта на нарушението не е била направена. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. С молба представена в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. касационният жалбоподател е направил искане съдът да прецени дали не се налага отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС) по следния въпрос: Допускат ли Регламент 1224/2009 и Регламент 1005/2008 с подзаконов нормативен акт на държава членка определяне на всички нарушения на ОПОР от даден вид като тежки без да се отчитат критериите по чл. 3 пар. 2 от Регламент 1005/2008 г. за всеки отделен случай? . С молба представена в същото заседание е поискано спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК поради подадена срещу Наредба 3 от 19.02.2013 г. жалба вх. 15224/14.10.2024 г. Допълнително са представени писмено становище от 30.10.2024 г. и молба становище от 17.01.2025 г. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитров. Ответникът по касация Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е установил следното от фактическа страна: ДЕЛТА 2009 ООД е собственик на риболовен кораб И. с външна маркировка [номер], с капитан Л. С. А. и разрешително за стопански риболов в Черно море за 2021 г. С Наказателно постановление (НП) Ц03-04 от 22.12.2021 г., издадено от началник отдел Център за наблюдение на риболова Варна към Главна дирекция Рибарство и контрол при ИАРА, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 70, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Санкцията е наложена за това, че на 27.07.2021 г. риболовен кораб с външна маркировка [номер], собственост на ДЕЛТА 2009 ООД, с капитан и правоспособен рибар Л. С. А., извършва стопански риболов между нос Сиврибурун и нос Калиакра от 04:40 часа до 16:15 часа в точка с координати N 43.365957 Е 28.486786 и пред Русалка с координати N 43.407343 Е 28.537298, на разстояние по малко от една морска миля от брега, като при извършената инспекция на борда на кораба е установен улов на 408 кг. черноморска барбуня и 21 кг. сафрид. Деянието е определено като нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, във връзка с т. 1.1.1 и т. 1.2.1 от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Наказателното постановление е потвърдено с Решение 69 от 16.11.2022 г. на Районен съд Каварна, постановено по а.н.д. 55/2022 г., което е оставено в сила с Решение 234/29.05.2023 г. на АС Добрич, постановено по к.а.н.д. 172/2023 г. С Докладна записка с вх. Z-3874/21.06.2023 г. наказващият орган е уведомил изпълнителния директор при ИАРА, че НП Ц03-04 от 22.12.2021 г. е влязло в сила, с оглед на което следва да се присъдят точки на риболовен кораб с външна маркировка [номер], на основание Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, наричан за краткост Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011, във вр. чл. 3 от Наредба 3 от 19.02.2013 г. Въз основа на докладната записка е издадена процесната Заповед РД-282/18.08.2023 г. на изпълнителния директор на ИАРА. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпореди и целта на закона. В тази връзка, след анализ на относимите разпореди на Регламент (ЕО) 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) 847/96, (ЕО) 2371/2002, (ЕО) 811/2004, (ЕО) 768/2005, (ЕО) 2115/2005, (ЕО) 2166/2005, (ЕО) 388/2006, (ЕО) 509/2007, (ЕО) 676/2007, (ЕО) 1098/2007, (ЕО) 1300/2008, (ЕО) 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1627/94 и (ЕО) 1966/2006, наричан за краткост Регламент (ЕО) 1224/2009, Регламент (ЕО) 1005/2008, ЗРА, Наредба 3 от 19.02.2013 г., е посочил, че след като е установено по надлежния ред нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), което се счита за тежко за целите на регламента, и наказателното постановление за това нарушение е влязло в сила към момента на издаване на оспорената заповед, то правилно и законосъобразно административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на точковата система по Наредба 3/2013 г. Посочил е, че правилно е определен и субектът на отговорността притежателят на разрешителното за стопански риболов. В мотивите към заповедта подробно е описан механизмът на извършване на нарушението, от кого и с какви действия е извършен риболовът в забранената зона, с какъв акт са въведени ограниченията за риболов и какъв е видът и размерът на нанесените щети. Посочил е, че не е налице противоречие с целта на закона, защото с присъждането на точките на притежателя на разрешителното за стопански риболов се постига реален възпиращ ефект от извършване на други нарушения от същия вид. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя, за липса на преценка относно тежестта на нарушението съобразно критериите на чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008, защото такава преценка е направена в самата Наредба 3/2013 г., която в чл. 2 определя, че тежки нарушения са всички нарушения по смисъла на чл. 42, § 1, б. а от Регламент (ЕО) 1005/2008 г. Решаващият съд е посочил, че не може да сподели възражението на жалбоподателя, че е недопустимо за първи път в заповедта за налагане на точки да се определя едно нарушение за тежко, след като това не е направено в издаденото и влязло в сила наказателно постановление. В тази връзка е изложил съображения, че квалификацията на едно нарушение като тежко по смисъла на чл. 42, § 1, б. а от Регламент (ЕО) 1005/2008 се прави за нуждите на производството по чл. 3 от Наредба 3/2013 г., а не и на административнонаказателното производство по ЗАНН. Наказващият орган нямал задължение да прави такава преценка. Единственият оправомощен за това орган е изпълнителният директор на ИАРА, на когото е възложено да прилага точковата система за тежки нарушения. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактическите установявания страните не спорят. Спорът е по приложението на материалния закон. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като изводите му са логични и последователни и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, поради което наличието на това основание за отмяна е бланкетно заявено, а предвид чл. 218 АПК съдът не следи служебно за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, по следните съображения: Предмет на контрол от АС Добрич е била т. І на Заповед РД-282/18.08.2023 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е наредено на ДЕЛТА 2009 ООД, за извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. а , във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. в от Регламент (ЕО) 1005/2008, да бъдат присъдени 6 (шест) точки за риболовен кораб с външна маркировка [номер] и име И. . Точките са присъдени съобразно предвиденото в т. 8 от Приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба 3 от 19.02.2013 г., поради извършване на следното тежко нарушение по чл. 3, § 1, б. в от Регламент (ЕО) 1005/2008: извършване на стопански риболов в забранена за риболов зона, която представлява закрит район . Посочено е, че риболовът е извършен в крайбрежната зона с отдалеченост под една морска миля от бреговата ивица между нос Сиврибурун и нос Калиакра, в нарушение на т. 1.1.1 и т. 1.2.1 от Заповед 09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието храните и горите, на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗРА. В заповедта органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от Регламент (ЕО) 1224/2009. Съгласно чл. 18д, ал. 1 ЗРА при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква а от Регламент (ЕО) 1005/2008 се прилага точкова система за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) 1224/2009. Наредба 3/2013 г. урежда детайлните национални правила за прилагане на точковата система, въведена с чл. 92 от Регламент (ЕО) 1224/2009 за тежките нарушения посочени в чл. 42, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) 1005/2008. Националното законодателство следва да се тълкува и прилага едновременно с пряко приложимите правила на цитираните регламенти, които имат примат спрямо него. Точковата система е предвидена като съпътстваща мярка заедно с правилата за ангажиране на административнонаказателната отговорност за извършени нарушения на общата политика в областта на рибарството. В този смисъл е и съдебната практика - Решение 12004 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 6815/2021 г., Решение 11899 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 6014/2021 г. В чл. 3, ал. 1 от Наредба 3 от 19.02.2013 г. е предвидено, че за всяко от нарушенията по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно приложението. Член 2 от същата наредба предвижда, че тежки нарушения са нарушенията по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1005/2008. Тази разпоредба съдържа легално определение на понятието тежки нарушения , като директно препраща към чл. 42, § 1 от Регламент (ЕО) 1005/2008. Разпоредбата не изключва приложението на чл. 42, § 2, във връзка с чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008. В този смисъл Наредба 3 от 19.02.2013 г. съдържа легално определение на понятието тежки нарушения , но преценката дали дадена дейност, измежду изброените в чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) 1005/2008, е тежко нарушение е на компетентния национален орган изпълнителният директор на ИАРА. Доказателствата по делото сочат, че административният орган безспорно е установил, че риболовен кораб с външна маркировка [номер] и име И. е извършил нарушение по чл. 3, § 1, б. в от Регламент (ЕО) 1005/2008: извършване на стопански риболов в забранена за риболов зона, която представлява закрит район . Вярно е соченото от касатора, че липсва легално определение на понятието закрит район , както в Регламент (ЕО) 1005/2008, Регламент (ЕО) 1224/2009, Регламент за изпълнение (ЕС) 404/2011, така и в ЗРА и Наредба 3 от 19.02.2013 г., но това не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. От прочита на цитираните регламенти и от съдържанието на Заповед 09-69/01.02.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите Закрит район следва да означава район, в който е забранено извършването на риболовни дейности. Целта е устойчива експлоатация на живите водни ресурси и предотвратяване на незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов. В съображение 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008 е предвидено, че целта на общата политика в областта на рибарството е да гарантира експлоатация на живите водни ресурси, която създава условия за необходимата устойчивост както в икономически и екологичен план, така и от социална гледна точка. А в съображение 3 е предвидено, че незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов представлява една от най-сериозните заплахи за устойчивата експлоатация на живите водни ресурси, подкопаваща самата основа на общата политика в областта на рибарството и международните усилия за насърчаване на по-добро управление на световния океан; ННН риболовът представлява също и сериозна заплаха за морското биологично разнообразие, към която трябва да се подходи в съответствие с целите, определени в Съобщението на Комисията Спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г. и след това". В случая имаме издадена заповед, с която се забранява извършването на стопански риболов в определени зони, вкл. района, в който риболовния кораб е извършвал риболов. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че за да издаде процесната заповед органът се е позовал на влязлото в сила наказателно постановление. Наказателното постановление е издадено за извършено нарушение на ЗРА такова по чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА във връзка с т. 1.1.1 и т. 1.2.1 от Заповед 09-69/01.02.2019 г. на министъра за земеделието, храните и горите. Издаденото НП и Акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено НП, съдържат данните за извършеното нарушение. Няма как НП и административен акт за присъждане на точки да бъдат издадени на едно и също правно основание, каквито доводи се навеждат в касационната жалба. Преценката по чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/2008, съгласно който дейностите, посочени в параграф 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост, се извършва от компетентния орган на който е възложено присъждането на точки за извършено тежко нарушение. В случая такава преценка (предвид на това, че изброяването в чл. 3, § 2 от цитирани регламент е примерно) противно на посоченото в касационната жалба е извършена. Обосновано административният орган, позовавайки се на описаното в Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него влязло в сила Наказателно постановление Ц03-04 от 22.12.2021 г. е приел, че е извършена дейност, която се смята, че представлява ННН риболов, като в случая извършеното попада в хипотезата на чл. 3, § 1, б. в от Регламент (ЕО) 1005/2008. В оспорената заповед деянието е индивидуализирано. Посочено е с какви действия, от кого и къде е извършен риболовът, от кого и как е открито извършването му. В административния акт е посочено, че риболовен кораб с външна маркировка [номер] и име И. собственост на ДЕЛТА 2009 ООД, с капитан и правоспособен рибар Л. С. Л., е извършвал стопански риболов между нос Сиврибурун и нос Калиакра, като е посочено времетраенето на този риболов от 4:40 до 16:15 ч. и координатните точки. Посочено е, че са извършени риболовни операции с наличие на улов 408 кг. черноморска барбуня и 21 кг. сафрид. Изрично е посочено, че риболовът е извършван в закрит район, който е определен с т. 1.1.1 и т. 1.2.1 от Заповед РД-09-69/01.02.2019 г. Видно от изложеното в административния акт органът преди да присъди съответния брой точки, съгласно Приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба 3 от 19.02.2013 г., което преповтаря предвиденото Приложение ХХХ към Регламент (ЕО) 1224/2009, е взел предвид нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението, за да приеме, че е налице тежко нарушение. Поради това неоснователни са основните възражения на касатора, че в случая от органа не е била извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение и заповедта била незаконосъобразна. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По искането за спиране: От касационния жалбоподател е направено искане за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК поради подадена срещу Наредба 3 от 19.02.2013 г. жалба вх. 15224/14.10.2024 г. Искането е неоснователно. На първо място към датата на приключване на устните състезания липсва образувано дело по подадената жалба вх. 15224/14.10.2024 г. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК изисква като основание за спиране образувано дело. На второ място основание за спиране е разглеждане на дело (ако приемем, че по подадената жалба ще бъде образувано дело за каквото, към датата на приключване на устните състезания, няма доказателства), решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая не са налице основания за спиране на настоящото дело. Евентуалното отменително решение на съда по жалбата срещу подзаконовия нормативен акт, ако жалбата бъде приета за основателна, ще има действие от момента на влизането му в сила, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК и след обнародването по реда на чл. 194 АПК. Правните последици, възникнали от прилагането на нормативния акт преди отмяната му, не могат да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна, но те подлежат на уреждане служебно от компетентния орган ал. 2 на чл. 195 АПК. В Тълкувателно решение 2/2014 г. по т. д. 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. По искането за преюдициално запитване: От касационния жалбоподател е направено искане съдът да прецени дали не се налага отправяне на преюдициално запитване по следния въпрос: Допускат ли Регламент 1224/2009 и Регламент 1005/2008 с подзаконов нормативен акт на държава членка определяне на всички нарушения на ОПОР от даден вид като тежки без да се отчитат критериите по чл. 3 пар. 2 от Регламент 1005/2008 г. за всеки отделен случай ? . Съгласно чл. 628 ГПК, вр. чл. 144 АПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. В случая настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. В случая такива конкретни норми на общностното право в искането за преюдициално запитване не се сочат. Не се сочи конкретна национална правна норма, която да противоречи на общностното право. Поставения от касатора въпросът е общ. Тежкия характер на нарушението е определен от административния орган, а не от Наредба 3 от 19.02.2013 г., както твърди касатора и поради което иска отправяне на преюдициалното запитване. Искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, чл. 628 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение