Решение № 4588 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2017 г.

Решение № 4588 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7960/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" гр. П. против решение № 186/10.05.2017 г. по адм. д. № 16/2017 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неуведомяването на дружеството за започване на административното производство по чл. 26 АПК не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не са представени необходимите документи в срока, посочен в разрешителното, което представлява неизпълнение на условията, посочени в него. Установено е и превишаване на разрешения воден обем, което също е нарушение, независимо, че дружеството е заплатило иззетото водно количество. Възразява, че представените по делото декларации и доклади се отнасят до друго разрешително. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - "М и М А." ЕООД гр. Л., редовно призован, се представлява от адвокат Бозалов. Оспорва касационната жалба. Твърди, че дружеството е представило декларации за 2012 г. и доклади за 2012 и 2013 г., с което е изпълнило задълженията си по разрешителното. Претендира разноски по делото по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Формулираното нарушение в решението за отнемане на разрешителното е за непредставяне на декларация по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и годишен доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за 2012 г. и 2013 г. Видно от приложеното писмо, тези документи са постъпили в Басейновата дирекция на 27.11.2014 г. Второто нарушение е превишаване на разрешения годишен обем. Видно от представените писма до РПУ - Т. и РП - Т., налице са данни за множество кражби на вода, като освен това дружеството е заплатило отклонените количества. Правилно АС - П. е приел, че не са налице посочените нарушения. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "М и М А." ЕООД, против Решение № РО-6-МВ/2.11.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район"/БДДР/, за отнемане на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. с титуляр "М и М А." ЕООД, поради системно нарушаване на условията на разрешителното. Съдът е отменил оспореното решение. Осъдил е БДДР - П., гр. П. да заплати на "М и М А." ЕООД разноски в размер на 550 лева. Приел е в мотивите си, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в установената писмена форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Според съда, органът при издаване на акта е нарушил чл. 26 от АПК, като не е уведомил дружеството, че започва производство по отнемане на разрешителното и това нарушение е съществено, защото е лишило дружеството от възможност да представи необходимите доказателства. По отношение на установеното непредставяне на информация за определяне на дължимата такса за водовземане за 2012 и 2013 г., съдът се е позовал на доказателства от ноември 2014 г. и е посочил, че макар и след договорените срокове в разрешителното, са представени декларации по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и 2013 г. Представен е и доклад за изпълнение на разрешителното за периода 2008 г. - 2013 г. и декларациите за ползван обем на 27.11.2014 г. Те са представени след срока, но това не е неизпълнение на задълженията и условията по разрешителното. За да приеме, че не е осъществено и второто нарушение, съдът е приел, че дружеството е предприело всички действия при констатиране на ползване на минерална вода от водопровода му от неизвестно лице: сезирало е РУ на МВР - Т., уведомило е МОСВ, като е заплатило цялото количество използвана минерална вода - разрешено количество и превишението. С оглед нерегламентирано ползване на вода, административният орган неправилно е приел, че дружеството е осъществило това водовземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че "М и М А." ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. от сондаж № Р-1хг, находище "Ч." - № 95 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. С Решение № 764/22.05.2012 г. разрешителното за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г. е изменено и преномерирано на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., като е и увеличено разрешеното водно количество на 19395 куб. м./год. С Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. отново е увеличено разрешеното водно количество на 23500 куб. м./год. На 30.09.2016 г. при проверка по документи, гл. експерт в дирекция "Контрол" при БДДР - П. е констатирал, че дружеството не е представило декларация по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и годишни доклади по чл. 48 от ЗВ за 2012 г. и 2013 г. и е налице превишен разрешения годишен воден обем. С оглед на тези констатации е издадено обжалваното решение за отнемане на разрешителното за водовземане на минерална вода на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В него са посочени две конкретни нарушения: 1. В БДДР не са постъпвали декларации по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и годишен доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за 2012 г. и 2013 г. 2. Констатирано е превишаване на разрешения годишен воден обем, посочен в издаденото разрешително. Представени са доказателства, че дружеството е уведомявало РПУ - Т. и РП - Т. за нерегламентирано ползване на минерална вода от други лица. Пред касационната инстанция е представено решение № 393 от 25.09.2017 г. по НАХД № 461/2017 г. на АС - П., с което е отменено наказателно постановление, съставено на дружество за превишаване на разрешения воден обем през 2016 г. Основателно е възражението в касационната жалба, че представените по делото декларации по чл. 194б от ЗВ за 2011 - 2013 г. и доклад от дружеството за същия период по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ се отнасят до друго разрешително за водоползване с титуляр същото дружество. Съдът е направил грешен извод, че тези доказателства са относими към разрешителното, което е отнето с оспореното решение на директора на БДДР. Този грешен извод на съда не се отразява на правилността на решението му. Правилно съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват извършването на двете нарушения на условията на Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610086/16.06.2008 г., изменено и преномерирано с Решение № 764/22.05.2012 г. на Разрешително № 11610011/19.05.2012 г., изменено с Решение № 20-МВ/27.05.2013 г. В доклада, вх. № 6122/31.10.2016 г., изготвен от директор на дирекция "Контрол" в БДДР от една страна е посочено, че дружеството не е представило декларация по чл. 194б от ЗВ за 2012 г. и годишни доклади по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за 2012 и 2013 г., а от друга страна е изчислено превишаването на разрешения годишен воден обем, съгласно представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ и справки-отчети за ползваните водни количества за периода 2012-2015 г. Предвид констатациите в този доклад, който е основанието за издаване на процесното решение за отнемане на разрешителното за водоползване на дружеството, необосновани и недоказани остават констатациите на административния орган, че декларации и доклади за този период не са представяни от дружеството. Не става ясно как тези доказателства не са били представени на административния орган, а самият той се позовава на тях при определяне на надвишеното количество воден обем. Само може да се предполага, че декларациите и докладите са били представени по-късно. Но дори и да е така, това не може да се прецени като непредставянето им в посочения в разрешителното срок. Обосновани са изводите на съда по отношение на второто нарушение, вменено на дружеството с обжалваното решение. Съдът е анализирал представените доказателства и е направил правилен извод, че не е налице нерегламентирано надвишаване на ползваните водни обеми от дружеството. Доказателствата по делото установяват нерегламентирано ползване на същия воден източник от други лица, които не са установени от контролните органи. Дружеството е направило необходимото да сигнализира и да иска съдействие от всички държавни органи, които имат компетентност по установяване и санкциониране на тези лица. Освен това дружеството е поискало изменение на решението за водовземане, като два пъти са били увеличени разрешените водни обеми и дружеството е заплащало цялото ползвано количество вода. С оглед на това правилно съдът е приел, че не е налице неправомерно надвишаване на разрешените водни обеми от дружеството, което да е основание за отнемането на разрешителното му. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На дружеството следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,