Решение № 10680 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2014 г.

Решение № 10680 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б Енд Б Консулт" ЕООД, против решение № 1692 от 8.07.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4132/2013 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора с оглед заключенията на вещите лица, не са налице предпоставките на чл. 78 от ЗКПО, тъй като дружеството не формира период който да подлежи на регулиране. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП), град Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени с решение № 15585 от 25.11.2013 г. по адм. д. № 4568/2013 г. Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № 031103273/10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 960/10.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна /с ново наименование Дирекция "ОДОП"/, в частта с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на "Б Енд Б Консулт" ЕООД, в посока на увеличение, със сумата от 27 600 лв., на основание чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО и чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че във връзка с предоставен заем от жалбоподателя, въз основа на сключен на 15.01.2008 г. договор с "БГ Маркет" ЕООД, е установено, че сумата предоставена в заем е получена от ОББ, съгласно представен Договор за "Бизнес ипотечен кредит" от 1.10.2007 г., През процесните години. от жалбоподателя са отчетени разходи за лихви по сметка ОББ, но не са отчетени приходи от лихви, уговорени по договора за заем с "БГ Маркет" ЕООД. Страните по договора за заем са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ЗКПО. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че счетоводството на двете дружества - страни по договора за заем, не е водено редовно във връзка с взетите счетоводни записвания относно приходите и разходите за лихви до договора от гледна точка на СС 18 и ЗСч. При така установено съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч е извършена корекция на счетоводния финансов резултат със сумата от 27 600 лв. за всяка от процесните години или общо със сумата 82 800 лв. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на т. 8.2 б. "а" от СС 18, "Приходи", съгласно който лихвата се признава като приход текущо - пропорционално на времевата база, отчитаща ефективния доход от съответния актив, предоставен на трето лице. Непризнаването текущо на приходите от лихви, съдът е приел, че води до отклонение от данъчно облагане, доколкото не участва при формиране на финансовия резултат за данъчни цели, поради което заемното правоотношение между свързани лица подлежи на регулиране за данъчни цели по реда на чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 15 и 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са свързани с извода на съда за наличие на отклонение от данъчно облагане, доколкото приходите не участват при формиране на финансовия резултат за данъчни цели, тъй като не са изложени мотиви досежно наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Действително съдът не е обсъждал наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, но това нарушение не се отразява на неговия краен извод. Предвид приетото без оспорване заключение на ССЕ при първоначалното разглеждане на делото, не се установяват предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, тъй като предоставения заем не е с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Дори да се приеме довода на касатора, че необосновано съдът е приел наличие на предпоставките на чл. 15 от ЗКПО, то безспорно са налице предпоставките на чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч, поради неспазване на принципа на съпоставимост между приходи и разходи, а именно приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Видно от заключението на вещото лице, счетоводството на двете дружества /страни по договора за заем/ не са водени редовно по отношение на приходите и разходите за лихви по договора за заем, от гледна точка на СС18. С оглед изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният Административен съд, осмо отделение