Решение № 12371 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Д. П. Я., чрез адв. Д. Бегажева като процесуален представител, против решение 3468 от 27.03.2025 г. по адм. дело 2791/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен отказ с твърдения за наличие на предпоставките по § 4к, ал.8, т.1 и т.3 от ПЗР ЗСПЗЗ за изменение на КККР на гр. Варна съобразно подаденото заявление. Сочи се липса на мотиви на органа, който неправилно е обсъждал основанията по §4к, ал.8, т.2 ПЗР ЗСПЗЗ и правата на собственост на засегнатите собственици в съответствие с влезлите в сила съдебни решения. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество за отмяна на обжалваната заповед на началника на СГКК-Варна. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Варна, С. А. К., Я. С. Я., Б. В. Б. и Община Варна, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът С. С. К., чрез пълномощника си адв. Г. Арменчева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. П. Я. срещу заповед 18-9423/21.08.2023 г. на началника на СГКК-Варна, с която на осн. §4к, ал.13, т.2 ПЗР ЗСПЗЗ е отказано изменение на КККР на гр. Варна, одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, по отношение на ПИ с идентификатори: 10135.2623.6035; 10135.2623.6036; 10135.2623.6037; 10135.2623.6038 и 10135.2623.6039 по заявлението на жалбоподателя с вх. АУ 110327 ПР/07.11.2022 г. За да постанови горния резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразен административен акт. Обосновава извод, че в случая не са доказани предпоставките за изменение на КККР, предвидени в §4к, ал.8, т.1-3 ПЗР ЗСПЗЗ. Сочи се, че приложените от заявителя съдебни решения, с които е отхвърлен предявеният срещу него отрицателен установителен иск от наследниците на бившия собственик на земеделския имот, съставляващ ПИ 1062 по ПНИ на С.О. Траката в землището на гр. Варна, за собственост за реална част с площ от 795 кв.м. от горния имот, не го легитимира като собственик върху горната площ, в която са включени и процесните 249 кв.м., заявени за приобщаване към имот 10135.2623.6039 по ПНИ, придобит по реда на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ от праводателите му. Със същите констатации за недоказаност на собственически права на заявителя по отношение и на площта от 66 кв.м. от ПИ 10135.2623.6035 улица, собственост на община Варна, е прието за неоснователно заявеното изменение на КККР и за законосъобразен оспореният отказ на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Налице е обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Според § 4к, ал. 13, т.2 ПЗР ЗСПЗЗ, след одобряване на КККР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за тяхното изменение, т.е. при влязъл в сила акт за одобряване на КККР, изменението на кадастъра, в който се инкорпорира плана на новообразуваните имоти, се извършва със заповед на началника на СГКК въз основа на решение на нарочна комисия - § 4к, ал. 13, т. 2 вр. ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Заповедта не страда и от пороци по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Неоснователни са наведените в жалбата доводи за липса на мотиви на административния акт. Обстоятелствената част на акта съдържа аргументирани съображения на органа от фактическа и правна страна, а разпоредителната част обективира ясно и недвусмислено отказ за изменение на кадастъра с конкретно очертани предели. В съответствие с подаденото заявление и обяснителната записка към скицата предложение на заявителя, в които изменението на КККР се свързва с нарушения на ПНИ и влезлите в сила съдебни решения, органът е посочил като основание за издадения отказ разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, но е изложил и доводи, че при изработване на действащия ПНИ е съобразено постановеното по жалба срещу него съдебно решение, и че планът е приложен по отношение на част от процесните имоти, т.е. обсъждал е хипотезата и на § 4к, ал.8, т.3 ПЗР ЗСПЗЗ. Поддържаната от касатора теза, че искането е за изменение на осн. §4к, ал.8, т.1 ПРЗ ЗСПЗЗ противоречи на съдържанието на подаденото заявление и приложените към него документи, вкл. обяснителната записка към предложението. Законосъобразен е и изводът на съда за материалноправна законосъобразност на оспорената заповед. Както е прието в оспореното съдебно решение, разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращи изменението на ПНИ и КККР, са специални и се прилагат когато обект на кадастъра са земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, какъвто е процесният случай. По делото е установено, че заявителят Д. Я. се легитимира като собственик на ПИ 1062 по плана на новообразуваните имоти за селищно образувание м. Горна Трака , одобрен със заповед РД-06-7706-31/03.02.2006 г., с площ от 600 кв.м., придобит от праводателите му на осн. §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, обособен от имоти, бивша собственост на Я. М., които са възстановени на неговите наследници заинтересовани страни в първоинстанционното производство, с решение на ОСЗГ Варна, вкл. от ПИ 1063. С изменението на ПНИ, одобрено със заповед РД-20-7706-167/07.10.2020 г., в изпълнение на влязло в сила съдебно решение 7371/28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. 809/2011 г. и указанията в него за спазване на чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ, от имоти 1062 и 1063 са новообразувани: имот 6036 за наследниците на бившия собственик Я. М. с площ от 484,38 кв.м. и имот 6039 за Д. Я. с площ 600,34 кв.м. При горните обстоятелства, със заявлението на настоящия жалбоподател за изменение на КККР, се предвижда заличаване на ПИ с идентификатори 10135.2623.6035; 10135.2623.6036; 10135.2623.6037; 10135.2623.6038 и 10135.2623.6039 и обособяване на нови ПИ, като имотът на заявителя Я. с проектен идентификатор 10135.2623.6216 увеличи площта си от 600 кв.м. на 915 кв.м., съотв. с 249 кв.м. за сметка на ПИ 10135.2623.6039 на наследниците на Я. М. и с 66 кв.м. за сметка на ПИ 10135.2623.6035, отреден за улица собственост на община Варна. Видно от документите към преписката, за да обоснове искането си заявителят е представил решение на Варненския окръжен съд 460/14.04.2010 г. по в.гр.д. 2301/2007г., с което е отхвърлен предявеният от С. А. К., Я. С. Я. и С. С. К. като наследници на бившия собственик Я. М., иск за признаване за установено, че Д. П. Я. не е собственик на реална част с площ от 795 кв.м. от недвижим имот, целият с площ 915 кв.м., представляващ имот пл. 1062 по ПНИ на с.о. Траката . При горната фактическа обстановка, правилно установена и подробно обсъдена от административния съд, вкл. и въз основа на заключение на СТЕ, е изведен законосъобразния решаващ правен извод за липса на надлежен титул за собственост, който да сочи на основателност на поисканото от Д. Я. изменение на КККР. Видно от приложения нотариален акт, последният е придобил 600 кв.м. идеални части от земеделски имот по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, която площ е съобразена с правилото на §4к, ал.1, предл. първо от ПЗР ЗСПЗЗ. Обоснована е констатацията, че приложеното от заявителя съдебно решение за отхвърляне на предявения срещу него отрицателен установителен иск, не го легитимира като собственик на площта от 249 кв.м. от ПИ 10135.2623.6039, съотв. от ПИ 1062 по предходния ПНИ, която да приобщи към новопроектирания ПИ. Както правилно е приел съдът, решението за отхвърляне на иска няма правните последици на решен по съдебен ред спор за материално право, поради което не е налице основание за изменението на ПНИ по § 4к, ал. 8, т. 1 и т.2 ПЗР ЗСПЗЗ. Поради недоказаност на собственически права на заявителя по отношение на площта от 66 кв.м. от ПИ 10135.2623.6035 собственост на община Варна, не са осъществени предпоставките на исканото изменение на КККР и в тази му част. Правилен е изводът на съда, че извън правомощията на началника на СГКК е да обсъжда и да дава превес на титулите за собственост на засегнатите лица и на заявителя. Законосъобразни и съответни на данните по делото са и мотивите в оспореното съдебно решение за отсъствие на основанията за изменение на КККР по §4к, ал.8, т.3 ПЗР ЗСПЗЗ. Доказателства за закононарушения при изработване на ПНИ, одобрен със заповед РД-20-7706-167/07.10.2020 г., не са представени. Същият е съобразен с влязлото в сила решение 7371/28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. 809/2011 г., а в частта по отношение на ПИ 10135.2623.6038, ПНИ е приложен по см. на чл. 28б, ал.10 ППЗСПЗЗ, които обстоятелства съставляват отрицателни предпоставки за исканото изменение на КККР на посоченото основание. Дали ПНИ е съобразен с предхождащото го съдебно решение по отрицателния установителен иск е следвало да се установи в производство по оспорване на заповедта за одобряване на плана, а въпросът относно правната възможност за наследниците на бившия собственик да довършат процедурата за възстановяване на земеделския имот е извън предмета на производството по изменение на влязлата в сила кадастрална карта и регистър, поради което наведените в тази връзка доводи на касатора не следва да се обсъждат. Предвид изложеното, оспореният административен отказ на органа, обективиран в процесната заповед е законосъобразен, а обжалваното съдебно решение за отхвърляне на предявената жалба - е правилно. Не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото и своевременно заявената претенция от ответника С. С. К., касаторът й дължи заплащане на разноските по представения списък в размер от 1250,00лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение