Решение № 523 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2013 г.

Решение № 523 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Спас Фотев Ковачев от гр. София срещу допълнително решение № 3287 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 631/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Наведени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно съдът не е отменил отказа на административния орган да издаде акт за установяване на задълженията му за ТБО за периода 01.01.2001-31.12.2004 г. за съсобствения му недвижим имот. Заявява, че неправомерно му е начислена ТБО в завишен размер за цитирания период и заплатените от него суми се явяват недължимо платени. Според Ковачев недължимо платеното по погасеното по давност вземане може да се прихване срещу нововъзникнали задължения. Иска отмяна на допълнителното решение с произнасяне по същество, като се отмени оспорения отказ и се върне преписката на административния орган да издаде искания акт. Ответникът кметът на Столична община, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Допълнителното решение е постановено след като с решение № 15708/10.12.2012 г. по адм. д. № 12237/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, е изпратена молбата на Спас Фотев Ковачев за допълване на съдебно решение № 4461/31.07.2012 г. по адм. д. № 631/2012 г. по описа на Административен съд София-град и произнасяне по жалбата му срещу отказ на кмета на Столична община по искане от 29.10.2010 г. да определи такса битови отпадъци за периода от 2001 до 2004 г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е оставил без уважение жалбата на Спас Ковачев против Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-57 от 11.07.2011 г., издаден от кмета на Столична община, в частта относно невключването в акта на периода от 01.01.2001 г. -31.12.2004 г., като период за определяне на задължения за такса битови отпадъци. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с молба от 29.10.2010 г. молителите са поискали да бъдат определени "съответните размери на ТБО за годините 2001-2010 г. ", но със заповед № РД-3366 от 13.12.2010 г. кметът на Столична община е разпоредил извършване на проверка с цел установяване на задължения по ЗМДТ за ТБО само за периода от време 01.01.2005-31.12.2010 г., приключила с издаване на АУПОВ № РД-22-57 от 11.07.2011 г. за същия период. Решаващият състав е изтъкнал, че с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК процесните публични общински вземания за периода от 01.01.2001 г. - 31.12.2004 г. са погасени по давност, поради което за Ковачев не е налице правен интерес да оспорва отказа на административния орган да издаде акт за установяване на задължения за ТБО за процесния период. Обжалваното решение е правилно. Предвид диспозитива на Административен съд София-град, настоящата инстанция намира, че предмет на съдебен контрол от страна на първоинстанционния съд е мълчаливият отказ на кмета на Столична община да издаде АУПОВ за периода 01.01.2001 г. -31.12.2004 г. За този период е приложим Данъчният процесуален кодекс (отм.). Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) публичните общински вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен период, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 13, ал. 2, т. 2 от ДПК (отм.) публични общински вземания са вземанията за такси, установени по основание и размер със закон, следователно задължението за ТБО е публично по характер общинско вземане, а в закон не е предвиден по-кратък срок на погасителната давност. Предвид изложеното по-горе, задълженията за ТБО за посочения период са погасени по давност към 13.12.2010 г., когато е възложено извършването на проверка по отношение на Ковачев за установяване на задължения по ЗМДТ. Погасяването по давност на дадено задължение погасява правото да се търси принудителното му изпълнение, предпоставка за което е издаването на акт за установяване на задължение. Поради това са правилни изводите на съда, че кметът на Столична община законосъобразно е отказал образуване на проверка за установяване на задължения по ЗМДТ за съсобствения на Ковачев недвижим имот за периода 01.01.2001 г. -31.12.2004 г. Неоснователно касаторът обосновава наличието на правен интерес от издаването на АУПОВ за процесния период с евентуално искане за прихващане на недължимо платените суми с нововъзникнали задължения. Извършването на прихващане както по ДПК (отм.), така и по сега действащия ДОПК, става не чрез издаването на акт за установяване на задължение, а по реда на особеното производство за прихващане и възстановяване, уредено съответно в Глава XV от ДПК (отм.), или в Глава XVI, Раздел I от ДОПК. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не се претендират, поради което не се и присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд,