Решение № 3262 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2017 г.

Решение № 3262 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "ВИАС"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Ришки проход, № 68А, представлявано от В. И. В. - управител, срещу решение № 693 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 26/2017 г. на Административен съд гр. В.. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000315010552-091-001/31.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 396/16.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -В. при Централно управление на Националната агенция по приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и е необосновано. Всички доказателства събрани по делото са тълкувани едностранно и с оглед потвърждаване констатациите на ревизиращите органи. В мотивите на решението са преповторени мотивите на ревизионния акт, като и неправилно е разпределена доказателствената тежест. По всички доставки, според касатора има представени потвърждения, но те не са намерени за достатъчни от първоинстанционният съд, който е намерил за необходимо да бъдат доказано и извършването на транспортни услуги, което обстоятелство не в тежест на доставчика. Според поддържаното от касатора, при оспорването, правото на продавача да бъде освободен от данък, при осъществена вътреобщностна доставка, може да бъде отказано, само ако не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършената от приобретателя измама. Според изложеното в касационната жалба въпреки, че първоинстанционният съд се е позовал на приложимата практика на СЕС и ВАС, е направил незаконосъобразни изводи, които й противоречат. Въз основа на така изложените аргументи при оспорване на решението се претендира неговата отмяна и се иска присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., в писмен отговор по касационната жалба, намира че е процесуално допустима, но неоснователна. Решението не страда от посочените при обжалването пороци. При постановяването му са обсъдени всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и са послужили да обосноват крайният извод за законосъобразност на ревизионния акт. При твърдения за осъществена вътреобщностна доставка, винаги е съществен въпросът дали стоката реално е напуснала територията на държавата членка. Потвържденията, на които се позовава касаторът, са оспорени относно тяхната автентичност и правилно АС-В. не ги е ценил, тъй като в тях липсва конкретно място на разтоварване на стоките и данни за лицата на които са били предадени. Въз основа на горното се иска решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в размер на 2469.80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението. Не е установено, с надлежни доказателства стоките да са напуснали територията на страната. Съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на съдебен контрол пред АС-В. е бил ревизионен акт № Р-03000315010552-091-001/31.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 396/16.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" -В. при ЦУ на НАП. С ревизионния акт на "ВИАС"ЕООД са установени данъчни задължения за ДДС в размер на 46 094.64 лв. и лихви в общ размер на 18 565.45 лв. Задълженията са за данъчни периоди от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.; 01.01.2012 г. -31.03.2012 г. и за данъчен период от 01.03.2013 г. до 31.03.2013 г. През процесните периоди ревизираното лице, е декларирало извършване на вътреобщностни доставки към пет румънски търговски дружества: 7 EVEN SRL; DITTO SRL; TUDOR TOP STAR; CRIHEDY и PRO XC FILES INTERMED. Ревизиращите органи са приели, че стоките предмет на доставка не са налични към края на съответните данъчни периоди, не е установено да са напуснали територията на страната, поради което с тях са извършени облагаеми доставки на територията на РБ. По тези причини на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС на "ВИАС" ЕООД са установени задължения за ДДС, тъй като доставките са осъществени в страната. При постановяване на решението АС В. е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената от чл. 120 ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК и същия е издаден в съответствие с материално правните разпоредби. В подкрепа на крайния извод за неоснователност на жалбата на "ВИАС"ЕООД, съдът е изложил мотиви, че не е установено стоките предмет на доставките към 7 EVEN SRL; DITTO SRL; TUDOR TOP STAR; CRIHEDY и PRO XC FILES INTERMED, да са напуснали територията на РБ. Обсъдени са в решението получените данни от румънската данъчна администрация, според които контрагентите на ревизираното лице не са намерени на посочените адреси, за някои от тях е посочено, че са "липсващи търговци", а други не са потвърдили доставката. Освен това не е установено по делото, в Р. Р. да са декларирани ВОП. В решението е изследван и въпроса за транспортирането на доставките. Не е възприето от решаващият първоинстанционен състав, твърдението на ревизираното лице, че се касае за транспорт за сметка на получателя и поради тази причина е достатъчно доставчикът да установи само предаването на стоката на превозвача. Според мотивите на съда, липсата на представени товарителници, които да обосновават извод за изпращане на стоките на територията на друга държава - членка на ЕС е доказателство, че стоката не е напускала територията на РБ. След като този факт не е установен, а стоките не са налични у дружеството, то е осъществена доставка на територията на страната, която е облагаема. Не е достатъчно доказателство, в конкретния случай наличието на писмени потвърждения от получателите на стоките. Потвържденията, фактурите и доказателствата за плащане в брой, в касата на ревизираното лице не са достатъчни, за да установят осъществяването на ВОД. Въз основа на горните мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "ВИАС" ЕООД. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 22.03.2017 г. Приети са представените писмени доказателства по административна преписка № Ю-396/2016 г. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника, е оспорил автентичността на подписите върху потвържденията, като е посочил конкретни основания за оспорването по отношение на всеки един от получателите на доставки. Потвържденията по чл. 45 от ППЗДДС са частни документи, които могат да бъдат оспорени относно тяхната автентичност, което е и сторено. При наличието на това оспорване съдът е следвало да укаже на страните доказателствената тежест. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, доказателствената тежест е върху страната, която черпи благоприятни последици от оспорения документ. Следователно в конкретния случай тежестта за установяване истинността на частния документ е върху ревизираното лице. Видно от вписванията в протокола от проведеното откритото съдебно заседание, в тежест на ответника е вменено да установи неистинността на документа. При направеното оспорване е следвало съдът да разпредели доказателствената тежест съобразно установените в ГПК правила. В конкретния случай това не е направено. Неправилно на ответника в производството е вменено задължение за установяване неистинността на писмените потвърждения, а у жалбоподателя е формирано убеждение, че неговите твърдения не се нуждаят от доказване. Неправилното разпределение на доказателствената тежест и неяснотата на кого се вменява задължението за доказване е довела до засягане правото на защита на ревизираното дружество. Потвържденията са обсъдени в съдебното решене, но дали са възприети като надлежни доказателства или същите по силата на оспорването са изключени от доказателствата по делото не е ясно. Не е посочено от решаващият състав дали тези частни документи са възприети като автентични или не и как това се е отразило при формирането на крайния извод на съда за законосъобразност на ревизионния акт. Изложеното обосновава извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разгледане на делото, съдът следва да се произнесе относно разпределението на доказателствената тежест по заявеното от процесуалния преставител на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. оспорване относно истинността на писмените потвърждения, като следва да укаже на страната която се ползва от тях, че носи доказателствената тежест. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от горното, Върховен администартивен съд, Осмо отделение