Решение № 8035 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2020 г.
ВАСПетчленен състав23.06.2020 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба от И. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на Решение № 12995/26.10.2018 г. по адм. дело № 8799/2018 г. по описа на ВАС- петчленен състав. ОСЪЖДА И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [адрес] да заплати на Министерство на отбраната сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8035 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба от 20.01.2020 г. и молба- уточнение от 13.02.2020 г. подадени от И. М. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК Решение № 12995/26.10.2018 г. по адм. дело № 8799/2018 г. по описа на ВАС- петчленен състав. Като основание за отмяната е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК – "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната" и разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК – актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен". В подкрепа на наведените основания се посочва Решение № 17507/19.12.2019 г. по адм. дело № 1628/2019 г. по описа на ВАС- петчленен състав. Ответникът - министър на отбраната в писмено становище от процесуален представител релевира доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна и на двете визирани в нея основания. Ответникът- Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" не ангажира становище. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите в молбата и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първото посочено в молбата правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като определението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, т. е ако са били приобщени към доказателствения материал, решението по съществото на спора би било друго. За да обоснове това правно основание, молителят се позовава и прилага като "ново" доказателство Решение № 17507/19.12.2019 г. по адм. дело № 1628/2019 г. по описа на ВАС- петчленен състав, с което е отменено Решение № 15287/10.12.2018 г. по адм. дело № 3825/2018 г. по описа на ВАС, и е обявена нищожността на Писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбраната, с което, на основание чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ е отказано на от И. М. да закупи ателие № 2 в [населено място], [улица], [вход]. С решението, чието отмяна се иска, петчленен състав на ВАС в касационно производство е оставил в сила решение № 5842 от 04.05.2018 г., постановено по адм. д. № 11964/16 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отхвърлено оспорването на И. М. против заповед № 3 С-135 от 03.10.2016 г. на Министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е заповядано изземването от И. М. на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [адрес], представляващ ателие № 2, със застроена площ от 69, 30 кв. м, тъй като имотът се държи на отпаднало основание. В настоящия случай, обявената с Решение № 17507/19.12.2019 г. по адм. дело № 1628/2019 г. по описа на ВАС нищожност на Писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбраната, не съставлява ново доказателство и ново обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като процесното Писмо не е било относимо към предмета на спора по адм. д. № 11964/16 г. Върховният административен съд, тричленен състав, по което е постановено решение № 5842 от 04.05.2018 г., оставено в сила с решението, чиято отмяна се иска. Това е така, защото производствата по чл. 80а ЗДС и чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ са с различен предмет, като първото касае държане (като наемател) на имот-държавна собственост на отпаднало основание, а втората – възможността за закупуване на жилище от фонда на министерство на отбраната. Поради това доказателство не било от съществено значение за решаването на делото, чиято отмяна се иска. Това доказателство не може да се квалифицира и като "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като се отнася до факти от действителността, които са били или биха могли да бъдат (при достатъчна инициативност на страните) предмет на обсъждане в протеклите до момента производства пред тричленен и петчленен състав на ВАС, а в тази връзка не е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, която непълнота да налага отмяната им и събирането на нови доказателства. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че по така направеното искане не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на Решение № 12995/26.10.2018 г. по адм. дело № 8799/2018 г. по описа на ВАС- петчленен състав, поради което молбата на визираното правно основание за отмяна като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК също е неоснователна. Посоченото основание предполага отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт на сочените основания следва всяко едно от сочените основания да има пряка връзка с конкретния съдебен спор. От гореизложеното може да се заключи, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение във вр. с чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като Писмо с рег. № 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбраната по никакъв начин не рефлектира върху спора по главния факт – предмет на производството по чл. 80а ЗДС и постановеното във връзка с него окончателно решение на петчленен състав на ВАС, чиято отмяна се иска. Още повече, че след обявяване на нищожността на процесното писмо, делото е върнато като административна преписка на министъра на отбраната за ново произнасяне по молба с рег. № 22-10-169/04.07.2013 г., подадена от И. М., в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, т. е. правният спор е върнат в началната му фаза и поради това всички последици от нищожността на писмото, а с това и всички права на молителя ще бъдат реализирани в това производство. Предвид изложеното, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в от процесуалния представител на ответника министъра на отбраната се явява основателно и молителят следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на Министерство на отбраната сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия