Решение № 9355 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2020 г.

Решение № 9355 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 16 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33/Наредбата), във вр. с чл. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: област Силистра, община Дулово, с. Руйно, ул. "Четвърта" № 35, с посочен съдебен адрес: гр. Силистра, ул. "Христо Ботев" № 2, офис № 2, представлявано от управителя Г. Галиб, чрез процесуален представител адв. И. Антонов от АК - Силистра, срещу решение № 8 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 323/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Силистра. С описаното решение е отхвърлена жалбата на "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД срещу заповед № РД-01-888/29.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, буква "б", във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 7 Наредба № 33 са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз № 03834/15.10.2015 г. за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България, като е разпоредено незабавното връщане на 3 бр. удостоверения за обществен превоз на пътници на територията на РБ и е наредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП моторните превозни средства (МПС), вписани към прекратения лиценз. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения от изпълнителния директор на ИААА административен акт. Твърди, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото, в т. ч. не са изследвани фактическите и правни основания за издаването на акта, както и не са обсъдени доводите и възраженията на дружеството и в следствие на това се е стигнало до формирането на неправилни правни изводи. Счита за погрешен извода, че при постановяването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка посочва, че в писмо с изх. № 11-26-2745/01.10.2019 г., както и при последващата комуникация между страните, в т. ч. и в изготвения доклад от 17.09.2019 г., не е отбелязан периодът, за който се иска предоставянето на необходимите документи за установяване съответствието с изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, допуснато от административния орган при постановяването на обжалваната заповед. Смята последната за незаконосъобразна и поради обстоятелството, че в съдържанието й е цитиран друг акт, касаещ производство по прилагане на принудителна административна мярка от страна на началника на "ООАА" – гр. Пловдив, а произнасяне на първоинстанционния съд в тази посока липсва. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, т. к. за съответствието на превозвача с изискванията за финансова стабилност са изпълнени двете кумулативно предвидени нормативни предпоставки, а именно: първо, търговецът да разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие, което се определя с показател за оценка на финансова стабилност, определен по реда на чл. 7, ал. 3 Наредба № 33, и второ – да няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – изпълнителен директор на ИААА не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД срещу заповед № РД-01-888/29.10.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, буква "б", вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 7 Наредба № 33, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, са прекратени правата на дружеството, произтичащи от издаден лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България с № 03834/15.10.2015 г. и е разпоредено незабавното връщане на 3 бр. удостоверения за обществен превоз на пътници на територията на страната, като е наредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП МПС, вписани към прекратения лиценз. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз за превозване на пътници съгласно ЗАвтП № 03834. При извършена проверка е установено, че същият не отговаря на законовите изисквания, поради което началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" е издал заповед № РД-14-900/10.04.2019 г., с която е наложил на превозвача принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници до отстраняване на несъответствието, но не за повече от три месеца. В рамките на тримесечния срок не са били предприети действия по отстраняването му, респ. не е бил представен нито един от посочените в ЗАвтП и Наредба № 33 документи, поради което на основание чл. 26, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1, буква "б" ЗАвтП срещу превозвача е образувано производство по прекратяване правата, произтичащи от лиценза, за което същият е уведомен с писмо с изх. № 11-26-2745/3/01.10.2019 г. Предоставен му е повторно срок за установяване съответствието с нормативно посочените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 7 Наредба № 33 условия, като е указана възможността за депозиране на искания и възражения във връзка с производството. В рамките на дадения с писмото срок (а и към момента на депозиране на първоинстанционната жалба), такива документи не са били представени. На 29.10.2019 г., на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, буква "б", във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 7 Наредба № 33, във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК е издадена обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИААА, с която са прекратени правата, произтичащи от издадения в полза на дружеството лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, наредено е да бъдат върнати 3 бр. удостоверения и е разпоредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП МПС-тата, вписани към този лиценз. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Силистра е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за постановяването му. Съобразявайки нормативната уредба в Закона за автомобилните превози и подзаконовата такава, съдържаща се в Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г. – в редакцията й към 29.10.2019 г. (Наредба № 33), съдът е достигнал до извода, че актът е материално- и процесуалноправно законосъобразен и е постановен в съответствие с целта на закона. Съдебният състав е приел, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, установени в чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП. Посочил е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7, т. 3 и ал. 8 Наредба № 33 изисква ежегодното доказване финансовата стабилност на превозвача чрез представянето на справка с приложени към нея годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, банкова гаранция и договор за застраховка. В същото време депозираната застрахователна полица е с крайна дата 21.12.2018 г. и не е представена такава за последващ период, каквото задължение е изрично вменено на превозвача с нормата на чл. 7, ал. 7, т. 3, б. "б" Наредба № 33. Анализът на цитирания текст показва, че това е следвало да се осъществи дори още преди изтичането на предходния договор за застраховка, в случая – на 21.12.2019 г. В този смисъл числителят във формулата по чл. 7, ал. 3 Наредбата се явява нулев, респ. нулева е и стойността на показателя за оценка на финансовата стабилност "ФС". Превозвачът се окачествява като финансово нестабилен, което от своя страна представлява материалноправната предпоставка за постановяването на обжалвания акт. С тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил подадената от "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, приемайки че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което са били прекратени правата по притежавания лиценз. В тази насока първоинстанционният съд точно е установил относимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Развитите от АС - Силистра мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение. Спорните въпроси са два: На първо място, дали непредставянето от страна на превозвача "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД в рамките на дадения със заповед № РД-14-900/10.04.2019 г. тримесечен срок, респ. с писмо с изх. № 11-26-2745/3/01.10.2019 г. 7-дневен такъв, на изискуемите документи, удостоверяващи неговата финансова стабилност съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 7 Наредба № 33, представлява основание за издаването на обжалваната заповед? На второ място, непосочването в обжалваната заповед или в документацията, към която същата препраща, на конкретен период, за който се иска доказване на финансовата стабилност от страна на лицензирания превозвач, представлява ли нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК? По делото е установено безспорно, че "Автобусни превозвачи - Руйно" ЕООД е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България № 03834. Безспорен факт е и, че същият е представял доказателства, удостоверяващи неговата финансова стабилност пред ИААА, като последното изпълнено валидно задължение е било през 2017 г. чрез депозирането на справка с рег. № 33-14-26-2873/21.12.2017 г. (с приложени към нея: удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, с изх. № 190201700384283/12.12.2017 г., АУАН, серия А-2017, № 243801, застрахователна полица за периода от 21.12.2017 г. до 21.12.2018 г.) От доказателствата по делото се установява, а и страните не спорят, че нито след връчването на заповедта за прилагане на ПАМ, нито в периода, за който е била наложена мярката "временно спиране на дейността", нито след писмото на изпълнителния директор на ИААА, дружеството не е представило доказателства за финансовата си стабилност. Финансовата стабилност е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата, извършващи обществени превози на пътници, и като такова представлява съвкупност от обстоятелства, изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 6 ЗАвтП. Наличието й доказва едно ниво на устойчивост на превозвача срещу риск от загуби, както и сочи добра финансова възможност за извършване на дейността в съответствие със законовите изисквания. Именно затова доказването на съответствието с нея от страна на превозвачите е уредено за тях като повтарящо се, ежегодно задължение, а неспазването му е скрепено със съответната санкция – отнемане на предоставения лиценз. Условията и редът за установяване съответствието със законовите изисквания по отношение на превозвачите, едно от които е финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300/51 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1071/2009). Визираният нормативен акт е Наредба № 33. Съгласно чл. 7, ал. 7 Наредба № 33 превозвачите доказват финансова стабилност в следните четири случая: 1) при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценза; 2) при увеличаване на броя на автобусите, с които лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите; всяка година: 3) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор, 4) както и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. Цитираната регламентация сочи, че на законово равнище е уредено юридическо задължение за ежегодно представяне на доказателства за съответствие с нормативните изисквания, установяващи финансовата стабилност на превозвача. Последиците от непредставянето в срок на документите, от които да е видно съответствието с изискването за финансова стабилност на съответния субект, са уредени в нормата на чл. 11, ал. 1, б. "б" ЗАвтП. Лицензиращият орган разполага с правомощието да прекрати правата на превозвача, произтичащи от издадения лиценз в случай, че същият престане да отговаря на законоустановените изисквания на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП, като т. 3 от посочената норма визира именно изискването за финансова стабилност. В конкретния случай, т. к. не е установено превозвачът да е изпълнил задължението си да представи документи, удостоверяващи съответствието му с изискването за финансова стабилност по чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП, на същия е приложена ПАМ, като му е дадена възможност в определения 3-месечен срок да изпълни вмененото му задължение. По делото е безспорно установено, че изискуемите документи не са постъпили в предоставения срок (от момента на връчването на заповедта – 15.04.2019 г. до изтичането на тримесечния срок – до 15.07.2019 г.), поради което е пристъпено към издаване на заповед за прекратяване на издадения лиценз. Установено е и че в предоставения нов 7-дневен срок, считано от връчването на съобщението за започване на производството – 02.10.2019 г., такива документи не са били представени. Превозвачът е бил надлежно уведомен за последиците от непредставянето им в дадения (преклузивен по своя характер) срок. Срокът е юридическо събитие с чието начало и край законът свързва проявлението на определени юридически факти и настъпването на съответните правни последици. Бездействието на превозвача в рамките на срока е породило правото на административния орган да прекрати произтичащите от лиценза права по съображения, че лицензиантът не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП. Неподаването в срок на справката за финансова стабилност с приложенията към нея е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение. Това задължение е вменено в тежест на притежателя на лиценза и неизпълнението му е скрепено от закона със санкция за нередовния превозвач, а именно прекратяване на произтичащите от лиценза права. Следователно с пропускането на срока за подаване на документите за доказване на финансова стабилност по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за прекратяване на лиценза от министъра на транспорта и съобщенията, респ. от оправомощеното от него длъжностно лице. Сравн.: решение № 6491 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 10519/2010 г. на Върховния административен съд, VII о. Предвид характерната за лицензионните режими императивна уредба, възприетото от административния орган разрешение е в съответствие с целта, която преследва законът. В този смисъл е константната практика на петчленните състави на Върховния административен съд - Виж: Решение 9839/10.11.2005 г. по адм. дело № 6694/2005 г., Решение № 11675/22.12.2005 г. по адм. дело № 9285/2005 г., Решение № 6215/9.06.2006 г. по адм. дело № 2239/2006 г. и много други. При така изложените аргументи, противно на доводите в касационната жалба, съставът на забранителната норма по чл. 11, т. 1, б. "б" ЗАвП, възприета като основание за прекратяване на правата по лиценза, е осъществен, както правилно е приел първоинстанционният съд. По отношение твърдението за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в контекста на поддържаното оплакване на неправилно положение на материалния закон при преценка законосъобразността на заповедта: Законодателят, отчитайки значението на дейността, извършвана от превозвачите, притежаващи лиценз за извършването на обществен превоз на пътници, е регламентирал не само задълженията на превозвача, но и синалогичното такова на административния орган. Лицензиращият орган е поставен в условията на обвързана компетентност – той няма право на каквато и да било субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б", във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП факти, е длъжен да приложи автоматично нейната санкция. Законодателят е създал една фикция, приравнявайки факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи в липса на подлежащото на доказване състояние. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, виж напр.: решение № 769 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 14275/2016 г., VII о. Това разрешение кореспондира с § 7 от преамбюла на Регламент № 1071/2009 г., който регламентира на наднационално ниво отговорността на държавите-членки за провеждане на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията, определени в регламента (и транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на разпоредби в ЗАвтП и Наредба № 33 – виж чл. 84, ал. 1 от същата). Едно от тези условия е установеното в чл. 7 от регламента изискване за финансова стабилност, което трябва да е налице през цялото време, през което се упражнява дейността, и за чието спазване органът е нормативно задължен да следи служебно. Поради тези съображения, несподелим е доводът на касатора, че органът е бил длъжен да посочи конкретен период, за който се иска доказването на съответствието със законовата регламентация. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършването на правнорегламентираната дейност. Негово задължение е всяка година да доказва пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност, поради което не е необходимо лицензиращият орган да посочва изрично за кой период не е изпълнено установеното с императивни правни норми задължение за превозвача. Доколкото тежестта за доказването на това обстоятелство е за последния и неизпълнението му поражда автоматично правомощието на административния орган да прекрати правата по издадения лиценз, то неоснователно е твърдението, че непосочването на конкретен период в акта води до нарушение на административнопроизводствените правила. Превозвачът е бил наясно със своето задължение и момента, в който същото се счита неизпълнено, т. к. тези обстоятелства са изрично посочени в императивна правна норма, поради което преповтарянето им в акта е ненужно. Изводът на АС - Силистра за липса на допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 АПК е правилен. Доводът, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила поради обстоятелството, че в съдържанието й е цитирана неотносима заповед, също е несподелим и не може да обоснове друго правно разрешение. Техническата грешка при изписването на издателя на визирания акт – "началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" – Пловдив", вместо "началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" – Силистра, при правилно цитиране номерацията и датата на акта, не е основание за отмяна на същия. Допуснатата техническа неточност не е довела до постановяването на незаконосъобразен акт, както се твърди от касационния жалбоподател. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е налице релевираните с нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Силистра, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се дължат, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,