Определение № 6866 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2015 г.

Определение № 6866 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Ботево 1 Солар" ЕООД със седалище гр.София, срещу определение № 2127 от 22.04.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 3482 по описа за 2015 г. на същия съд. С определението е оставена без разглеждане жалбата на "Ботево 1 Солар" ЕООД срещу решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)/, в частта му по т.1.3, т.1.4, т.2.3 и т.2.4 и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството по него. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощника си юрск. Деница Лефтерова дава писмено становище в отговор за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба и направените в нея оплаквания счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от страна по делото и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на "Ботево 1 Солар" ЕООД Административен съд София - град се е позовал на чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК и е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва обжалваните от него части от решението на ДКЕВР, тъй като те нямат пряко и непосредствено въздействие върху правата и законните му интереси. Определението е правилно. Решение № ТЕ-023 от 29.05.2014г. на ДКЕВР, оспорено в частта по т.1.3, т.1.4, т.2.3 и т.2.4, е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ). С него е определена считано от 01.07.2014 г., разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2015 г. - за възобновяеми източници - 1 760 245 МВтч. /т. 1.3/, за ВЕИ над квотата и изкупено по цена на ОД - 1 250 279 МВтч. /т. 1.4/, както и за покриване на потреблението на доставчика от последна инсталация - за възобновяеми източници - 120 247 МВтч. /т.2.3/, и а за ВЕИ над квотата и изкупено по цена на ОД - 90 259 МВтч.Предвид нормата на чл. 21, ал.1, т.21 от ЗЕ, ДКЕВР (понастоящем КЕВР), определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Легалното определение на понятието "разполагаемост" се съдържа в § 1, т.48 от ДР на ЗЕ, която визира способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно чл. 93а, ал. 2 от ЗЕ общественият доставчик изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ от своя страна установява, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. С оглед нормативната установеност и анализът на посочените по-горе разпоредби следва, че разполагаемостта за производство на електрическа енергия (квота, респ. квоти за отделните производители) представлява задължително количество електрическа енергия, предназначено да осигури необходимостта от електрическа енергия, която се предоставя по регулирани цени на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа. Квотите се формират за запазване на енергийния баланс в страната, като се съобразяват с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода и с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар. Заедно с това се отчита енергията, необходима за технологични разходи, както и заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. В случая "Ботево 1 Солар" ЕООД няма личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспорва решението на ДКЕВР (понастоящем КЕВР), с което се определя разполагаемостта за отделните групи производители. Наличието на правен интерес е обусловено от легалното определение в чл. 21, ал. 1 от АПК за индивидуален административен акт. В последния изрично се сочи, че е необходимо актът "непосредствено" да засяга права, свободи или законни интереси, или да създава права или задължения. На първо място процесното решение на ДКЕВР е издадено в административно производство, в което частният жалбоподател не е участвал, нито има признато и гарантирано право на участие в това производство. Той не е и адресат на това решение. Процесното решение на ДКЕВР е постановено в производство по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ и въз основа на утвърдена преди това методика (Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени). То е издадено след събрана преди това информация от страна на всички лицензианти, визирани в чл. 14, ал. 1 от Методиката и в развилата се процедура за това, в която "Ботево 1 Солар" ЕООД няма участие, нито разпореденото с процесното решение го визира изрично. Предвид което, връзката на частния жалбоподател с обжалваното решение е опосредена, поради което решението на ДКЕВР няма пряко и непосредствено въздействие върху неговите права и законни интереси. Освен че частният жалбоподател не е изрично адресат на процесното решение следва да се посочи, че в оспорваните части от него се визира електрическата енергия, която ще се произведе от възобновяеми енергийни източници. Действително частният жалбоподател се легитимира като такъв производител, но процесното решение е относимо към цялото произведено количество електрическа енергия от ВЕИ. Конкретното количество произвеждана електрическа енергия от частния жалбоподател е в зависимост от общото количество електрическа енергия на цялото такова производство. В този смисъл ако останалите производители произведат по-малко електрическа енергия, така че цялата произведена електрическа енергия от частния жалбоподател да се включи в определената разполагаемост, то неговите права очевидно няма да бъдат нарушени. Това обоснована правилния извод на АССГ, че правният интерес на частния жалбоподател не е пряк, а е опосреден от други производители и от настъпването на други юридически факти. Правоотношението между частния жалбоподател и обществения доставчик (НЕК) за изкупуване на произведената от него електрическа енергия е от различен порядък и не е свързано с определената разполагаемост с процесното решение. Според относимата редакция на чл. 31, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗЕВИ, също в относимата Й редакция, разписва, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител; 2. по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Процесното решение не нарушава това гарантирано право на изкупуване, нито условията по които се изкупува произведената от частния жалбоподател електрическа енергия. Процесното решение касае правоотношения между обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от други (посочени по-горе) законови разпоредби и има друга цел, а именно продажба от обществения доставчик на крайните снабдители на произведената електрическа за осигуряване енергийния баланс на страната (чл. 93а, ал.2 от ЗЕ). Затова посредством регулиране не тези правоотношения не се засяга интереса на частния жалбоподател. Приложените с частната жалба съдебни решения на Върховния административен съд, са неотносими към настоящото производство. Решението по адм. дело № 8642/2014 г. касае друг вид решение на ДКЕВР, а именно такъв за одобряване на общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа. А в решението по адм. дело № 11647/2013 г. жалбоподателят е бил изрично посочен като адресат на акта на регулаторния орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно определение, поради което следва да бъде оставено в сила.