Решение № 12335 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2014 г.

Решение № 12335 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от: Костадин Павлов Димитров, Дора Павлова Костадинова, Костадинка Пеева Георгиева и Стоян Пеев Арабаджиев, всички чрез процесуалния им представител - адв. Георгиева, против Решение № 533/03.04.2014 г. по адм. дело № 2952/2013 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Началникът на СГКК - гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Вълчо Костадинов Петров и Дафинка Нинова Петрова, редовно призовани, също не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № КД-14-02-1485/25.09.2013 г. на началника на СГКК - Бургас, в частта, с която е отказано изменението на КККР на гр. Бургас, спрямо ПИ с идентификатор 07079.654.96, относно вписване на нови собственици в лицето на наследници на Костадин Димитров Христов, за 228 кв. м ид. части от имота, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта, в оспорената й част, е законосъобразен административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда органът законосъобразно е отказал исканото изменение, засягащо КР относно имот 07079.654.96 по КККР на гр. Бургас, тъй като заявителят и оспорващите не са представили надлежни документи за правото си на собственост върху 228 кв. м ид. части от този имот, каквато се явява заповедта на кмета на община - Бургас по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изводът е въз основа на данните по делото, че имотът попада в територия по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен ПНИ. Решението е правилно като краен резултат. По делото e установено, че касаторите са оспорили отказа на началника на РДНСК - Бургас да одобри изменението на КККР на гр. Бургас, одобрени през 2009 г., в частта на КР, да бъдат вписани като собственици на 228 кв. м ид. части от ПИ с идентификатор 07079.654.96, като бивши собственици - наследници на Костадин Димитров Христов. Тъй като се касае за изменение на данни за собствеността относно имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен ПНИ, това изменение е следвало да се извърши от началника на СГКК - Бургас, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на комисията по ал. 12 от същата разпоредба и при наличие на някоя от предпоставките на ал. 8, т. 1 - 3, след което кметът на общината издава заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която възстановява собствеността върху новообразувания имот. В случая съдът правилно е установил, че такова решение на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадено, но е пропуснал да установи, че в същото не е посочено основанието, въз основа на което е предложено издаване на заповед за изменение на КР, по отношение на имот № 96. Комисията е обосновала своя акт с влязлото в сила решение по гр. дело № 4191/2009 г. на РС - Бургас, с което е уважен отрицателният установителен иск на касаторите срещу ответниците Вълчо и Дафинка Петрови, че последните не са собственици на ПИ с идентификатор 07079.654.96, предмет на настоящето производство. Позовавайки се също на това съдебно решение и липсата на представена от касаторите заповед на кмета на община - Бургас по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно имот № 96, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения отказ. В тази връзка настоящият състав намира следното: Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ, но не поради липсата на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а поради недоказаност за наличието на основания за поисканото изменение в КР, по § 4к, ал. 8, т. 1 - 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторите са доказали качеството си на бивши собственици, но не и на настоящи такива, въз основа на влязло в сила решение на гражданския съд по предявен от тях положителен установителен иск за процесния имот, което би било основание за исканото изменение. Правилно, както органът, така и съдът, са приели, че представеното съдебно решение по гр. д. № 4191/2009 г. на РС - Бургас, не ги прави собственици, защото с него са отречени правата на ползувателите - ответници Петрови върху имот № 96, но не са признати права на собственост на касаторите. Липсата на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не препятства изменението, защото тя се издава в полза на правоимащите лица, след влизане в сила на ПНИ, респ. след влизане в сила на изменението му, а не преди това. При влязъл в сила ПНИ, по който касаторите не фигурират като собственици, правото им на изменение на влязлата в сила КККР на гр. Бургас, в която първият е инкорпориран, е само на основание годен титул за собственост върху имот № 96 по отношение на вписания собственик, с какъвто касаторите не разполагат, или на основание посочените от закона предпоставки за изменение, каквито в случая също не се поддържат, че са налице. Поради това обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу отказа на началника на СГКК - Бургас да допусне изменение на КР, като впише същите като собственици на 228 кв. м ид. части от ПИ № 96, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение