Решение № 1362 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 51/2016 г.

Решение № 1362 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 51/2016 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационнr жалби срещу решение № 411/20.11.15 г., постановено по адм. д. № 250/15 г. от Врачанския административен съд. С обжалваното решение, съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) да заплати на И. Д. И. 3000 лева обезщетение за претърпени от него имуществени вреди при престоя му в ЗООТ"Керамична фабрика" към З.-В. през периодите 04.02.2011 г. -02.05.2011 г.; 08.09.2011 г. -23.03.2011 г. \ годината е резултат на техническа грешка, тъй като в уточняващата молба, тя е посочена като 2012 г./ и 01.11.2012 г. -25.06.2013 г. поради неосигуряване на нормални условия за живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 20 000 лева. Със същото решение, съдът е отхвърлил предявените от И. Д. И. против ГДИН искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди през време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в ЗООТ"Керамична фабрика", РО"О." към З.-В., вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията, а именно: 5000 лева неимуществени вреди за периода от 04.02.2011-02.05.2011 г. от 08.09.11-23.03.12 г. и от 01.11.2012 г. до 25.06.13 г. вследствие невъзможността му да използва библиотеката в ЗООТ"Керамична фабрика"-В.; за 10 000 лева неимуществени вреди за периодите от 01.04.2011-01.05.2011 г. и 23.03.13-26.05.13 г. вследствие огромната преумора от непрекъснатата работа без почивка като общ работник в кухнята в ЗООТ"Керамична фабрика", гр. В. и за 10 000 лева обезщетение за периода 23.03.2012 г. до 01.11.2012 г. от невъзможността да използва телефонна връзка със семейството и близките си през време на престоя си в РО"О."с. О.. Касационната жалба, подадена от И. И. е срещу тази част от съдебното решение, с която се отхвърлят исковете му. Посочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и частична необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество в същата част от касационния съдебен състав чрез уважаване на исковите претенции. Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН я оспорва изцяло по съображения в писмен отговор и иска потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Касационната жалба, подадена от ГДИН е в срещу решението в частта, в която съдът частично е уважил исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от лошите битови условия. Поддържаното касационно основание е неправилното приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - И. И. я оспорва и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора пред административния съд в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността на касационните жалби, съдът приема следното: За да прецени като частично основателна исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от лошите битови условия в затворническото общежитие, съдът е приел за установено въз основа на свидетелски показания, че те са били такива, каквито са твърденията на ищеца. Преценил е, че ищецът е претърпял негативни изживявания във връзка с тях, които са надминали по суровост неудобството, причинено от самото изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Също така, съдът е приел, че установените лоши битови условия в затворническото общежитие нарушават забраната, установено в чл. 3 от ЕКПЧ за нечовешко отнасяне. Съдът е посочил изрично, че отлагането във времето на задължението, предвидено в чл. 20 от ППЗИНЗС не освобождава затворническата администрация от задължението й, произтичащо от чл. 3 от ЗИНЗС. При условието на чл. 52 ЗЗД, съдът е преценил като справедливо обезщетение в размер на 3000 лева. Съдът е преценил като неоснователен иска на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от невъзможността да ползва библиотеката в затворническото общежитие. Прието е, че такава в началото е имало, но по-късно тя е затворена. Съдът се е позовал на чл. 154 от ППЗИНЗС, приемайки, че затворническата администрация е имала задължение да поддържа библиотека в затворите и да осигурява достъп до нея на лишените от свобода. В този смисъл, съдът е приел, че е налице неизпълнение на ответника на това задължение в затворническото общежитие, в което е бил ищецът. Съдът е приел обаче, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди от това бездействие, тъй като е завършил образованието си, което е бил започнал при настаняването му там. Съдът е преценил като неоснователен иска за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от преумора във връзка с работата на ищеца в кухнята на затворническото общежитие. Съдът е преценил този иск като недоказан по основание. Съдът е преценил като недоказан и иска на ищеца за претърпени вреди от липсата на достъп до телефон. Съдът е приел, че в случая не е налице бездействие на администрацията на З.-В., тъй като макар и да не е имало телефон в РО с. О., то лишените от свобода след заявка и разрешение от началника на затвора са водени до пощата в селото, за телефонни разговори. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно в по-голямата му част. От данните в затворническото досие на ищеца (сведение обр. 20-равносметка при освобождаването, подписано от началника на затвора) се установява, че той е постъпил в З.-В. на 21.01.2011 г. и е освободен на 29.11.2013 г. От данните в затворническото досие следва, че ищецът е изтърпявал наказанието си и в ЗООТ"Керамична фабрика" при З.-В.. От свидетелските показания, събрани по делото се установяват част от описаните от ищеца условия, при които той е изтърпявал наказанието си там. От показанията на св. Тошев се установява, че през част от денонощието, а именно от 21,00 часа до 6,00 часа лишените от свобода са нямали достъп до санитарен възел и питейна вода, като през нощта са ходили до тоалетна в кофа, поставена в обособено пред спалното помещение коридорче, което е отделено с врата от спалното помещение. От показанията на същия свидетел следва, че тоалетните не са обособени самостоятелно и когато се ходи там всеки може да те види, какво правиш. Установява се, че има умивалник между банята и тоалетната, в който няма топла вода и в който от повечето страни няма прозорци, а в тоалетната е нямало никакви. От установеното следва, че неприятните изживявания на ищеца през посочените от него три периода са били свързани с липсата на уединение при ползването на тоалетна, както и с ползване на санитарни помещения, които обективно са били в много лошо състояние, а така също както и с преживения студа в спалното помещение през зимата. Само фактът, че през периода от денонощието от 21,00 часа до 6,00 часа ищецът е бил принуден да ползва кофа за естествените си нужди, не е достатъчен, за да убеди съда, че това е предизвикало негативни изживявания в него. Установява се както от свидетелските показания на св. Тошев, така и от справката от 20.03.14 г., изготвена от Н. К., представена от ответника-ГДИН, че тези санитарни кофи, ползвани през нощта са отделени от спалните помещения и се намират в специални пригодени за целта помещения. Не е доказано по делото, че санитарните кофи са ползвани пред очите на останалите лишени от свобода в килията. Заключването на спалните помещения през нощта може обосновано да се оправдае със съображения за сигурност. По делото са останали недоказани твърденията на ищеца, че в кухнята на общежитието е имало хлебарки и мишки. Ищецът не е доказал по убедителен начин, че той не е имал възможност по обективни причини да ползва баня в степен, достатъчна за личната му хигиена. Както от справката, представена от ГДИН, така и от показанията на св. Тошев се установява, че за работещите затворници, какъвто е бил и ищецът, е и било възможно да ползват баня всеки ден след прибиране от работа. От това обстоятелство следва, че за ищеца, който е работил по време на изтърпяване на наказанието му в ЗООТ"Керамична фабрика", не е имало обективна пречка за ползването на баня всеки ден, което означава, че ползването й е било въпрос на негов личен избор. Следователно, искът за заплащане на обезщетение за лоши хигиенни и битови условия, при които лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си в ЗООТ"Керамична фабрика", правилно е преценен от съда, като доказан по своето основание по част от твърденията. Установените условия са причинили неудобство, надхвърлящо присъщото на самото изтърпяване на наказанието, граничещо с унизяване на човешкото достойнство. Съдът обаче е завишил размера на присъденото обезщетение, тъй като не е взел предвид релевантни за определянето му обстоятелства. Част от твърденията на ищеца относно условията в общежитието са останали недоказани. Също така, съдът не е взел предвид, че през втория и третия период, за които се предявява тази искова претенция, на ищеца няколкократно е прекъсвано изтърпяването на наказанието. От друга страна, съдът не е съобразил, че вероятно поведението на самия ищец е станало повод, той да бъде преведен от спално помещение-бариерата отново в спално помещение в ЗООТ"Керамична фабрика". В досието на ищеца е налице Протокл № 50 за обиск, претърсване и изземване от 09.09.11 г., заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 486/08.09.2011 г. и заповед № 226/08.09.11 г. за назначаване на работа на ищеца в ЗООТ"Керамична фабрика"-общ работник, считано от 09.09.11. От тези писмени документи се установява, че при претърсване на спалното помещение, където е бил настанен ищеца през периода, в който той е бил назначен на работа като чистач-администрация 2-3 етаж ( заповед № 114/17.05.11 г.) е намерен насипен тютюн, който не е бил във фабрична опаковка и не е закупен от лавка, което е преценено като дисциплинарно нарушение, за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание 4писмено предупреждение". В деня, в който наказанието му е наложено е издадена и заповедта за назначаването му на работа в ЗООТ"Керамична фабрика" като общ работник. От посочените обстоятелства следва, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, чието обезщетяване се иска. Като съобрази тези обстоятелства, настоящият съдебен състав на касационната инстанция определя на осн. чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ обезщетение за претърпяните страдания от ищеца от лошите хигиенни и битови условия по време на престоите му в ЗООТ"Керамична фабрика" в размер на 500 лева. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява касационната жалба на ГДИН като частично основателна и като изцяло неоснователна касационната жалба на И. И. досежно решението на административиня съд в частта, в която частично е отхвърлил този иск. Неоснователна е касационната жалба на И. И. срещу решението на административния съд в частта, в която са отхвърлени останалите предявени искове. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от невъзможността да се ползва библиотека. Установено е, че в затворническото общежитие, библиотеката е била затворена. Това обстоятелство обаче не е провокирало вредите, които ищецът твърди. Видно от затворническото му досие е, че в него се съдържат множество документи-Постановления на Окръжна прокуратура В., служебни бележки, от които се установява, че на ищеца многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието с цел подготовката му и явяване на изпити в университета, където е бил записан като студент. Тези прекъсвания на изтърпяването на наказанието са позволили на ищеца да се подготвя за предстоящите изпити и са компенсирали липсата на достъп до библиотеката в затворническото общежитие. От друга страна, дори библиотеката да е била отворена, ищецът като лишен от свобода, който и работи по време на изтърпяване на наказанието му, не би имал възможност за ефективното й ползване в рамките на работното време на библиотеката. Недоказан е останал искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от твърдяната от него преумората във връзка с работата му в кухнята на затворническото общежитие. На първо място, недоказано е останало обстоятелството, че през периодите от 01.04.2011 г. -01.05.2011 г. и от 23.03.2013 г. до 26.05.2013 г. ищецът е работил в кухнята. В затворническото досие на ищеца се намира една заповед № 44/28.03.13 г. на началника на затвора, с която той е определен за работа като общ работник в кухнята на затворническото общежитие, считано от 29.03.13 г. Не се установява обаче до кога е продължила тази работа и бил ли е ищецът на работа в кухнята през целите посочени два периода . Също така, ищецът не е посочил, кои са конкретните дейности, свързани с тази работа, които той е изпълнявал, за да може да се направи преценката, доколко уморителни са те. Недоказан е останал и искът за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от липсата на телефон на РО "О.". Както по отношение на работата му в кухнята, така и за работата на този обект, ищецът не е доказал, че е работил на него през исковия период. От друга страна, по делото са събрани безпротиворечиви данни - справката, представена от ответника и показанията на св. Александров, от които се установява, че на лишените от свобода, работещи на този обект е осигуряван телефонен контакт с близките им чрез завеждането им до пощата в с. О.. Ищецът твърди, че липсата на телефонна връзка е довела до лишения и затруднения за него и неговото семейство, тъй като се е налагало да го посещават всяка седмица. Ищецът сочи, че изключително затруднен е бил в периодите, когато се е налагало да разбира обстоятелства около провеждането на изпитите и записването за новата учебна година. Така посочените обстоятелства не представляват според съда неудобства, които да надхвърлят прага на суровост, присъщ на вида на изтърпяваното от ищеца наказание. Бащата на ищеца е разпитан като свидетел, както при първоначалното гледане на делото от административния съд, така и при връщането му от касационната инстанция за ново разглеждане след отмяната на първоначалното съдебно решение по него. Разпитаният свидетел е заявил, че е посещавал всяка седмица сина си в ЗООТ "Керамична фабрика" с изключение на два пъти. Следователно, ежеседмичното посещение на бащата при ищеца по време на работата му на РО"О." не е изключение. Затрудненията на ищеца да разбере своевременно обстоятелства, свързани с неговото следване не може да се квалифицират като големи, тъй като той е разполагал с реалната възможност при подаване на молба за това, да бъде заведен до пощата в с. О. на другия ден, за да осъществи исканата телефонна връзка. По тези съображения, искът правилно е преценен като недоказан, а оттам и като неоснователен. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд