Решение № 4972 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 64/2021 г.

Решение № 4972 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 64/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 320/2.10.2020 г. на Административен съд (АС) – Враца постановено по адм. дело № 295/2020 г. С обжалваното решение е обявен за нищожен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на решението, при спазване на мотивите му и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че приложената от Д. Т. диплома за средно професионално образование по селско стопанство, с квалификация "тракторист-машинист" е валидна, съгласно изискването, заложено в чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015 г., Наредбата ), както и че същата е валидирана от административния орган с приемането й при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2015 г., която се явява първа година от поемане на агроекологичния ангажимент. Оспорва извода на съда, че не било ясно защо компетентният орган приема, че не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредбата, тъй като в акта било посочено, че представената диплома не отговаряла на въведените с цитираната норма изисквания, но не и защо не им съответства. Счита за неверни изводите на съда, че са допуснати съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 3 АПК. Излага съображения относно основанията за нищожност на административен акт, които са възприети от теорията и съдебната практика. Сочи, че немотивираността на акта не е основание за неговата нищожност. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отхвърли жалбата срещу оспорвания акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Х.. Ответникът по касация – Д. Т. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за първата и за настоящата инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. С.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Враца е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. и съгласно чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2013 г.) е прекратен поетия от Т. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1)". За да прекрати ангажимента органът е посочил, че представената Диплома Серия № 040212, издадена от Средно професионално техническо училище "Христо Ботев" – с. Бутан, с квалификация "Работник тракторист – машинист, ІІІ клас" не отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. - дипломата за средно професионално образование да е с квалификация земеделие или ветеринарна медицина и да доказва наличие на опит в извършването на дейностите по направленията, които са избрани за прилагане. Съдът е сезиран с искане за обявяване на нищожност на обжалвания акт. Безспорно по делото е установено, че с Определение № 329/23.05.2019 г. постановено по адм. дело № 204/2019 г. по описа на АС-Враца, оставено в сила с Определение № 12449/19.09.2019 г., постановено по адм. дело № 10461/2019 г. на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на Д. Т. срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и производството по делото е прекратено. За да обяви административния акт за нищожен, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на материалния закон, в предвидената от чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на правилата на чл. 35 и чл. 36 АПК, което изцяло е повлияло върху съдържанието на акта (ако са били спазени процесуалните правила административният орган би достигнал до друг извод от фактическа и правна страна) и при допуснато друго съществено нарушение - неспазване на установената форма, а именно на изискването за форма регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка съдът е развил съображения, че административният орган не бил посочил фактически основания за издаването на акта. В Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. и потвърждаващата го заповед няма конкретни мотиви относно материалноправните основания и по никакъв начин не може да се установи, каква точно е причината за постановяването им. Органът се е задоволил единствено да посочи, че представената диплома не отговаря на въведените с цитираната норма изисквания, но не и защо приема, че не им съответства. Решението е неправилно. Фактическите установявания не се оспорват от касационния жалбоподател и същите се възприемат от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2015 Д. Т. е представил Диплома Серия № 040212, издадена от Средно професионално техническо училище "Христо Ботев" – с. Бутан, видно от която е придобил средно професионално образование по специалността "механизатор в полевъдството", професия "механизатор-растениевъд" и квалификация "Работник тракторист – машинист, ІІІ клас". Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент по съответното направление и земеделските стопани възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 19. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредба № 7/2015, посочени от органа като правни основания за издаване на акта, земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да: докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат (условието е алтернативно на посоченото в чл. 19, ал. 1, т. 1). За опит по ал. 1, т. 2 се признават диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките", с квалификация земеделие или ветеринарна медицина. Изискванията за законност на административните актове са пет: актът да е издаден от компетентен орган, да е издаден в съответната форма, при издаването му да са спазени административнопроизводствените правила, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му, да е съобразен с целта, която преследва законът. Същественото нарушаване на всяко едно от изискванията води до порок на административния акт, който от своя страна може да води до нищожност или унищожаемост на същия. Както правилно е отбелязал и решаващият съд, и касаторът в касационната си жалба, в действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. За да е един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Такива основно са липсата на компетентност и нарушаване на изискването за форма (установена от закона). Останалите пороци на административния акт – допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, ако не засягат същността на акта като властническо волеизявление (което е възможно в изключителни случай) са основания за неговата незаконосъобразност, но не и за неговата нищожност (виж Решение № 8991 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2014 г., Решение № 525 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2014 г.). В случая всички установени от решаващия съд пороци на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност, но до степен унищожаемост, но не и до степен на нищожност. Жалбоподателят (сега ответник по касация) е пропуснал възможността за своевременно обжалване на акта, поради което жалбата му е била оставена без разглеждане). В случая приетото от съда нарушение на административнопроизводствените правила - на чл. 35 и чл. 36 АПК не може да обоснове нищожност на административния акт. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото единственото доказателство, което е представено в срока по чл. 45, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г. – дипломата за средно професионално образование, е взето предвид от органа. Удостоверение № 321-068/16.11.2017 г. за преминато обучение по "Агроекология и климат", представено с Възражение вх. № 01-6500/929 от 21.02.2018 г., в отговор на писмо изх. № 01-6500/929 от 02.02.2018 г., не е взето предвид от органа, доколкото не е обсъдено от него, но това не може да се приеме за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и 36 АПК, което да е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая и да обоснове нищожност на административния акт поради тази причина. Това Удостоверение доказва преминат курс на обучение, но това обучение не е в срока определен в чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Удостоверението не е представено в срока по чл. 45, ал. 3 от същата наредба. Нарушаването на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 и по конкретно липсата на посочени от органа фактически основания за издаването на акта му (мотиви), също не може да доведе до нищожност на същия. Настоящата инстанция намира, че фактическите основания за издаване на акта са посочени от органа – обсъдена е представената диплома за средно професионално образование, която органът е приел, че не доказва квалификация земеделие или ветеринарна медицина. Видно от посоченото в дипломата тя доказва квалификация работник, тракторист-машинист. Посочено е и правното основание, под което е подведено така установеното обстоятелство - чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 от Наредба № 7/2015 г., т. е. спазено е изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК за посочване на фактическото и правно основание за издаване на акта. Действително, както е отбелязал и решаващият съд, липсват мотиви защо органът приема, че представената диплома не съответства на въведените с цитираните норми изисквания – защо приема, че тя не доказва квалификация земеделие, при положение че е издадена от средно професионално училище по селско стопанство. Липсата на мотиви не води до нищожност на административния акт, а само до унищожаемост на същия, защото мотивите не са самото волеизявление на органа, което се обективира в разпоредителната част на административния акт. Изложените в тази връзка съображения в касационната жалба са основателни. Правилни са изводите на решаващия съд, че Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без съществени нарушения на материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Т. срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. изх. № 01-6500/929 от 17.09.2018 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд следва да се присъдят 70 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. – по 100 лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение