Решение № 813 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2009 г.

Решение № 813 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Павлова, пълномощник на Юрий Стефанов Тарлев от гр. Асеновград, срещу Решение № 463/14.04.2009 г. по административно дело № 1526/2008 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Юрий Тарлев против Заповед № ДК-10-29/13.06.2008 г. на Началника на РДНСК - Пловдив, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 153/30.04.2008 г. на Главния архитект на Община Асеновград за обект: плътна ограда с височина 2, 20 м от по-ниско прилежащия терен между УПИ VI-716 и УПИ V-717, кв. 48 по плана на гр. Асеновград. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението в оспорената му част и на потвърдената с него Заповед № ДК-10-29/13.06.2008 г. В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответниците Недялка Георгиева Байрактарова, Димитър Ангелов Байрактаров, Настя Ангелова Байрактарова, Костадинка Ангелова Костадинова, Георги Ангелов Стоименов, Йорданка Христова Грудлева, Румяна Исакова Тарлева, Валентин Георгиев Грудлев, Началникът на РДНСК - Пловдив и Община Асеновград, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, участвала в административното производство, поради което е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в атакуваната му част, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като оставеното с нея в сила разрешение за строеж е издадено от компетентен орган въз основа на конструктивно становище, изготвено от правоспособен проектант, разрешената плътна ограда с височина от 2.20 м е предвидена за изпълнение изцяло в имота на възложителите (УПИ VI-716), а разположената в имот УПИ V-717 жилищна сграда е на разстояние 2.50 м от имотната граница между двата имота. В случая е налице хипотезата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, издаденото разрешение за строеж е в съответствие с изискванията на закона, не засяга права и законни интереси на Юрий Тарлев, и за него липсва активна легитимация да го обжалва, понеже е съсобственик на съседен имот (УПИ V-717) на този, в който е ситуиран разрешеният строеж. Решението е правилно и обосновано. В чл. 216, ал. 5 от ЗУТ са уредени правомощията на началника на РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст не е предвидил правомощие за оставяне на жалба без разглеждане и прекратяване на административното производство при недопустимост на жалбата, поради което законосъобразно с процесната заповед жалбата срещу разрешението за строеж е "отхвърлена" с мотиви за липса на легитимация по чл. 149 от ЗУТ. Заинтересуваните лица, имащи право да обжалват разрешенията за строеж, се определят съгласно чл. 149, ал. 1 и 2 от ЗУТ. В конкретният случай е разрешено извършването на строеж, представляващ плътна ограда, с предвиждане същият да се осъществи изцяло в имота на възложителите, поради което с основание е прието, че не се изисква съгласие на съседите. Лицата с правен интерес да оспорват така издаденият административен акт са посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Като съсобственик на съседен парцел Юрий Тарлев не попада в кръга на лицата по посочената разпоредба и не е активно легитимиран да обжалва процесния акт. При тези, установени безспорно обстоятелства, законосъобразно Началникът на РДНСК е приел, че жалбата е процесуално недопустима и отхвърлил същата с процесната заповед. Първоинстанционният съд, като е установил горното, е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение, поради което не са налице отменителни за него основания. Съдебният контрол е проведен цялостно и задълбочено. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата срещу разрешение за строеж едва след преценка на нейната допустимост, т. е. ако жалбата е допустима, тогава се произнася по съществото на оспорването. В случая до разглеждане на спора по същество не се е стигнало, затова и административният орган, и съдът, не са се произнасяли по направените възражения, ограничен от законовите норми е и настоящият съд - възраженията в касационната жалба са неоснователни. В заключение, с оглед на това, че жалбоподателят се легитимира единствено като собственик на съседен имот и не е собственик или носител на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, и не е заинтересовано лице по ал. 2, т. 2 на тази разпоредба, правилно е прието както от административния орган, така и от административния съд, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, и поради това не е активно легитимиран да обжалва процесното разрешение за строеж. Решението, подложено на касация, не страда от пороците, визирани като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в процеса неправилно е конституирана и допусната до участие Община Асеновград (юридическото лице, от чието име главният архитект е издал разрешението за строеж). В случая обаче участието на Община Асеновград не води до съществено процесуално нарушение и не съставлява касационно основание за отмяна на решението. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият съдебен състав,