Решение № 9729 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 420/2011 г.

Решение № 9729 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 420/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1596/22.11.2010 г. по ахд. № 1119/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 260900031/31.03.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, с който е начислен данък върху добавената стойност 9416 лв. и са определени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Астра - 69" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 260900031/31.03.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, с който е начислен данък върху добавената стойност 9416 лв и са определени лихви за м. 03.2008 г. на основание чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС, тъй като са предадени два автомобила на Тоньо Тонев с пълномощно за управление и устна уговорка цената да се плати по-късно. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия. В РА е прието, че ключовете, талоните и пълномощно за управление на автомобилите са предадени от управителя на ревизираното дружество на Тонев. При извършената проверка през м. 09.2008 г. е установено, че автомобилите не са заплатени и Тонев не може да бъде открит. Счетоводната експертиза е установила, че автомобилите имат регистрация в Дания и не са отписани от сметка 304-стоки на ревизираното лице. Страните не спорят, че няма подписани договори между ревизираното дружество и Тонев. за продажба на автомобилите или за лизинг. Автомобилите са предадени на Тонев от св. Иванов - управител на автосалон "Марси кар", заедно с други автомобили срещу подписан запис на заповед за 380 000 лв, които е следвало да бъдат изплатени на части. По уговорката с Иванов Тонев щял да придобие собствеността върху всички автомобили след изплащането на сумата по записа на заповед. Съдът е разпитал като свидетели Иванов и Тонев, и е приел, че не са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС, поради неизпълнение на изискването да е налице договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху автомобилите под отлагателно условие или срок. Устните уговорки между Иванов и Тонев съдът е определил като преддоговорни отношения, насочени към бъдеща продажба на автомобилите. По чл. 144 ЗДвП собствеността на автомобилите се прехвърля с писмен договор, а за прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили е необходима нотариална заверка на подписите на страните.. Приел е също, че изискваната форма на договора по чл. 144 ЗДвП е форма за валидност и след като не е съставен писмен договор, устните уговорки са нищожни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и договор липсва. Приел е също, че пълномощните за управление на автомобилите не са издадени от управителя на ревизираното лице и не могат да послужат като индиция за наличие на договор между ревизираното дружество и Тонев. Според съда не е настъпило данъчно събитие по чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС и е отменил РА в частта за доначислен ДДС и лихви за м. 03.2008 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни прави изводи за неправилно приложение на чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС в РА. От декларацията на управителя на ревизираното дружество не могат да се направят изводи за наличие на договор между дружеството и Тонев за продажба на автомобила под отлагателно условие поради изискванията за форма по чл. 144, ал. 2 ЗДвП - писмена с нотариална заверка на подписите. Устните уговорки за продажба на регистрирани автомобили като процесните не представляват и предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, който изисква предварителния договор за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма да е сключен в писмена форма. Обосновано съдът е приел, че при липса на писмен договор, съдържащ съществените елементи на продажбата не са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС, не е налице данъчно събитие и РА е незаконосъобразен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,