Решение № 14413 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2014 г.

Решение № 14413 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балканкар - ЗП Тодор Петров" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 3865 от 11.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1020/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър изх. № 99-39928-22-10-23878/21.11.2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София и Столична община не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Балканкар - ЗП Тодор Петров" АД против отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър изх. № 99-39928-22-10-23878/21.11.2013 г. на началника на СГКК - гр. Бургас, като неоснователна. Отказът е издаден на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, в действащата по време на постановяване на оспорения акт редакция на разпоредбата, като с него е отказано изменението на одобрените КК и КР на район Сердика, Столична община по направеното от дружеството искане за такова изменение, засягащо границите и площта на собствения му поземлен имот с идентификатор 68134.509.1686 и съседните поземлени имоти с идентификатори 68134.509.1677, 68134.509.40 и 68134.509.5067. Административният орган е мотивирал отказа с неподписването на акта за непълноти и грешки от Столична община, район Сердика, посочен в КК и КР като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.509.5067, на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. За да отхвърли подадената до него жалба, съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на спор за материално право между заявителя и Столична община, предвид неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованото лице, което възпрепятства исканото изменение. Изложил е съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. в частта, въвеждаща като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план. Обжалваното решение е правилно. Заповедта е издадена в процедура за изменение на кадастъра, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Съдебната практика по приложение на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, в относимата й редакция, е константна - при наличие на спор за материално право между заявителя и някое от заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ да се извърши исканото изменение. Спорът за материално право се установява, когато някое от заинтересованите лица е отказало изрично или не е подписало акта за непълноти или грешки. В конкретния случай правилно е установено, че е налице отказ на собственика на имот, засегнат от исканото изменение, да подпише служебно съставения акт за непълноти и грешки от 08.08.2013 г. Отразено е, че актът не е подписан от Столична община, район Сердика като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.509.5067 и е подадено възражение по исканото изменение. Липсата на подпис върху съставения акт за непълноти и грешки на част от заинтересованите страни обуславя правилния извод на съда за наличие на спор за материално право, който възпрепятства изменението на КК и КР на описаните имоти по начина, по който то е заявено пред административния орган, преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 3, изр. 3 от Наредба № 3/2005 г., посочени като правно основание за постановения отказ. Направеният извод не се променя от факта, че в подаденото от Столична община възражение е посочен имот, за който в КР не е записана като собственик. Безспорно по делото е установено, че исканото изменение засяга поземлен имот с идентификатор 68134.509.5067, по отношение на който в КР Столична община е вписана като собственик. Неподписването на акта сочи на спор за материално право между жалбоподателя и заинтересования собственик и е пречка за издаване на заповед за изменение на КК и КР поради неизпълнение на предвидената законова процедура. С оглед на това законосъобразно и обосновано съдът е приел, че отказът да се издаде исканата заповед е постановен при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Правилно също така е приел, че в случая е неприложимо второто, предвидено в чл. 65, ал. 5 от наредбата изключение, съгласно което не се съставя акт за непълноти и грешки, когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Това изключение е в противоречие с изчерпателно изброените основания за изменение на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, в относимата й редакция, поради което е неприложимо съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорения отказ, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение