Решение № 10577 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2016 г.

Решение № 10577 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Би ЕС Евроконсулт" ЕООД - гр. С., подадена чрез управителя Б. С. Ш., против решение № 1382 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3306/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2191405235/12.08.2014 г., потвърден с Решение № 146/02.02.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнение към касационната жалба се сочат съображения, че незаконосъобразно с РА е начислен ДДС за периода м. 03 и м. 04.2013 г. Касаторът счита, че по делото са представени всички необходими документи за доказване на ВОД, описани в нормата на чл. 45 от ППЗДДС. Част от тях били игнорирани в първоинстанционното производство, а на други бил придаден неточен смисъл. Позавава се на съдебна практика, вкл. на решение на СЕС по дело С-273/11 г., приемаща, че липсата на някои реквизити в ЧМР не обосновава извод за непризнаване на вътреобщностния характер на доставката. Моли за отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП не дава становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Би ЕС Евроконсулт" ЕООД против РА № 2191405235/12.08.2014 г., потвърден с Решение № 146/02.02.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП относно допълнително начислен данък в размер на 62659,15 лв., ведно с лихви за забава в размер на 3844,20 лв., в резултат от непризнаване на декларирани от ревизираното лице ВОД на стоки за периода м. 03 и м. 04.2013 г. към "MSP CONSULTING" LTD - Кипър по пет броя инвойс фактури. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на приложимите правни норми, на събраните по делото доказателства, включително на основното и на допълнителното заключение по ССчЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно доначисляване с РА на ДДС във връзка с декларирани от дружеството ВОД към "MSP CONSULTING" LTD - Кипър, тъй като в хода на административното и съдебното оспорване РЛ не е представило необходимите доказателства, посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Основно мотивите за отхвърляне на жалбата са: некредитиране на ЧМР, приложени към инвойс фактурите, поради липсата на задължителни реквизити, некредитиране на потвържденията от получателя, в които липсват част от реквизитите по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС; липса на доказателства, че транспортът е извършен за сметка на получателя, с транспортните средства, описани в ЧМР и, че стоката реално е напуснала територията на РБ, включително на коя дата, от кой граничен пункт е станало това; доказателствата, събрани по линия на международното сътрудничество въз основа на поискан обмен на информация по отношение на кипърското дружество. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал и на Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos. Решението е валидно допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Постановено е след подробно и съвкупно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са обосновани правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на касатора във връзка със основното заключение по експертизата, е неоснователно. Преценката на съда дали заключението е обективно и компетентно изготвено се извършва с крайния съдебен акт наред с всички доказателства по делото. В случая тази преценка е извършена от решаващия съд, без да са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК. Спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали фактически са извършени, декларираните от лицето ВОД на стоки, /нес кафе, Орбит профешънъл и шоколадови изделия/, към "MSP CONSULTING" LTD. Кипър с VIN № CY10317965C по пет инвойс - фактури на обща стойност 313 296,32 лв. през периодите м. 03.2013 г. и м. 04.2013 г. Вътреобщностното придобиване на стока е осъществено, респ. освобождаването на ВОД е приложимо, само когато правото да се разпорежда със стоката като собственик е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка, и че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка (т. 26 от решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos). Доказването на ВОД се осъществява чрез представяне на документи по чл. 45 ППЗДДС, в редакцията на текста - доп., ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г. Нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС регламентира, че доставчикът трябва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Съществено за отбелязване е, че в случаите на транспорт, извършен от получателя /какъвто е настоящият случай/, способите на доказване са дадени алтернативно. По време на административното и на съдебното производство ревизираното дружество поддържа довод, че е депозирало всички необходими документи за доказване на ВОД - инвойс фактури, ЧМР и потвърждения за получаване на стоките от кипърското дружество. От своя страна приходната администрация е оспорила документите с мотиви, съдържащи си в РА и потвърждаващото решение на директора на Д "ОДОП" - С., обосновавайки констатацията, че процесните доставки на "Би ЕС Евроконсулт" ЕООД са с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми са със ставка 20%, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС приходните органи са начислили ДДС в размер общо на 62 659,15 лв., по издадените на кипърското дружество фактури. Този извод се споделя изцяло от настоящия касационен състав предвид на следното: Няма спор, че процесните доставки са документирани с фактури, издадени от "Би ЕС Евроконсулт" ЕООД с № № 1 от 07.03.13 г., имащи за предмет: кутии О. П. - зелено, синьо и бяло; фактура № 2 от 03.04.2013 г. с предмет: нескафе 3 в 1; фактура № 3 от 04.04.2013 г. - нескафе 3 в 1, бейк ролс, кроасани /различни видове, подробно индивидуализирани във фактурата/; фактура № 4 от 12.04.2013 г. с предмет кафе Якобс 3 в 1, кафе Н. Б., нескафе 3 в 1, различни видове шоколадови изделия на Милка; фактура № 5 от 24.04.2013 г. с предмет Нескафе 3 в 1. Органът по приходите и в. л., изготвило ССчЕ са констатирали, че липсва идентичност на стоките по вид и количество, отразени във фактурите и тези - в ЧМР. Според ЧМР от 03.04.2013 г., 04.04.2013 г., 12.04.2013 г. и 24.04.2013 г. са превозени "Chokolate desserts", съответно 8 260,00 кг, 6 840,00 кг, 14 320,00 кг и 11 660,00 кг, а в инвойс - фактурите е отразена продажбата на "Neskafe 3 in 1", бейк ролс, кроасани, мини кроасани, шоколадови десерти, кафе "Н. Б.", бисквити "Орео", шоколад и бисквити "Милка". От друга страна, видно е, че в товарителниците е посочена общата тежест на превозваните стоки в килограми, докато в инвойс - фактурите те са отразени като бройки, което води до несъмнен извод, че към инвойс фактурите няма ЧМР, удостоверяващи транспортирането на конкретно продадените от доставчика стоки. Този извод не се опровергава и от съдържащите се по делото писмени потвърждения от кипърското дружество, тъй като в тях липсват по-голямата част от изброените в чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС реквизити - вид и количество на стоките, дата на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът и име на лицето, предало стоките. Не са приложени доказателства относно посочените в ЧМР превозни средства, тяхната товароносимост, както и къде са натоварени стоките, кое лице ги е предало и кое ги е получило. Не е могло да се установи в конкретния случай кои са водачите на МПС, нито за чия сметка са транспортните разходи и кой ги е заплатил за да се направи съвкупен извод за твърдените от жалбоподателя факти. Липсата на реално осъществени ВОД се потвърждава и от получения отговор от кипърската данъчна администрация, според който "MSP CONSULTING" CY10317965C е декларирало като основен предмет на стопанска дейност търговия със строителни материали. Управителят на ревизираното дружество - Б. Ш. е изпълнителен директор и на "MSP CONSULTING" LTD. Посочено е, че кипърската данъчна администрация не разполага с друга информация и има намерение да дерегистрира "MSP CONSULTING" LTD от Кипърския регистър, защото цитираното дружество не е в състояние да докаже извършване на дейност от негова страна. Предвид обстоятелството, че кипърското дружество и "Б. Е. Е." ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" от ДР на ДОПК следва извода, че касаторът е могъл, но не е ангажирал доказателства за превоза на конкретно определени стоки до територията на Р. Г. В този смисъл е неоснователно възражението, че му е вменено задължение за полагане на по-голяма от дължимата грижа относно оформянето на транспортните документи, както и доводът, че получателят е възложил транспорта и доставчикът /РЛ/ не може да влияе на търговските взаимоотношения. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото обосновава извод за неизпълнение на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както правилно е приел административният съд, поради което законосъобразно с РА е допълнително е начислен ДДС в размер на 62659,15 лева. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,