Решение № 16 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2007 г.

Решение № 16 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на Е. Й. И. от гр. Ш., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение № 179 от 10 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 16 по описа на окръжния съд в гр. Г. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 273 от 11 юни 2004 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г., с което е признато за установено, че сключената между касаторката и ответниците по иска сделка за дарение прикрива продажба, договорът за дарение е признат за нищожен и е разрешено изкупуването на продадената част от имота от ищците при заплащане на покупната цена от 1500 лева. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторката изтъква, че изводите на съда относно съдържащото се в пълномощното изявление за предаване на 1500 лева са необосновани; неоснователно съдът приел, че липсват мотиви за дарение; съдът не е обсъдил доводите на касаторката; свидетелите не са установили периодите на фактическо владение; активната легитимация на ищците е недоказана, тъй като те имат съпруги; не е изяснено кога и за какво били платени посочените пари; за дарението е оформено ново пълномощно, което по мълчалив начин е отменило първоначалното; ответниците не са се интересували от имота преди дарението; налице са данни за симулативен процес. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В писмени бележки ответникът Т. Ц. изтъква доводи за правилността на атакуваното решение. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че процесният имот не попада под режима на ЗСПЗЗ, а се намира в селищната част на населеното място; касаторката не е потвърдила признанието на ответниците Н, И. Г. и Р. Х. за характера на сключената между тях сделка; признанието на ответниците се подкрепя от пълномощното с нотариална заверка на подписите, което е абсолютно доказателство за предаването на сумата, а и то било удостоверено от кмета при изготвянето на нотариалната заверка; няма последващо оттегляне на пълномощното; единственият мотив за сделката е заобикаляне на правилото на чл. 33 от Закона за собствеността, и страните не са се познавали преди това; доказателство за желанието на касаторката да придобие целия имот се подкрепя от нотариалната покана до съсобствениците. В предходното си решение ВКС посочил, че доказателствата не са ценени с оглед характера на нотариално завереното пълномощно, което съдържа изявления само на дарителите, не са събирани гласни доказателства; доказателствата по делото следва да се ценят според правилото на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), като в тежест на ищците е да установят, че целената сделка е именно покупко-продажба при цена от 1500 лева с всички условия за валидност на същата. Съдът е сезиран с иск за изкупуване на продаден съсобствен имот по реда на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността инцидентно установяване по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на симулативността на сключената като дарение сделка като прикриваща покупко-продажба. В исковата си молба ищците - ответници по касация П. Ц., Т. Ц., Р. Ц. и И. М. сочат, че Н. Ц., И. Г. и Р. Х. дарили на касаторката собствената им 1/2 идеална част от съсобствения им имот, но всъщност сключената сделка е продажба, което се потвърждава от броената им сума пари, а и надарената им е непознато лице, като са целили заобикаляне на изискването на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността. Установено е, че страните, с изключение на касаторката, са наследници на Ц. и Т. Ц. - покойници, които пък са синове на Т. Ц. Т., б. ж. на с. К., общ. Севлиево, починал през 1944 г. Касационната жалба е основателна. Атакуваното решение е постановено в нарушение на закона и при несъобразяване с правилата за доказателствената тежест в процеса. Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. В разглеждания спор ищците се стремят да докажат, че дарението, осъществено между касаторката и наследниците на Ц. Ц., всъщност прикрива продажба, което пък би довело до основателност на предявения от тях иск за изкупуване на продаден съсобствен имот в нарушение на изискванията на чл. 33 от Закона за собствеността. Тежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищцовата страна, тъй като тя би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Следователно, ищците по спора следва да установят, че е осъществена не друга сделка, а продажба на процесния недвижим имот. Доказването на ищците в този процес трябва да бъде главно и пълно. В тази насока ищците се позовават на пълномощно от 2003 г., както и на признание на дарителите в отговор на въпроси по чл. 114 от ГПК (отм.), сторено с молба от 27 февруари 2004 г., според което наследниците на Ц. Ц. получили от касаторката 1500 лева за продажба на половината от процесния имот. С пълномощно, нотариално заверено на 12 август 2003 г. Н. Ц., И. Г. и Р. Х. упълномощили касаторката да ги представлява и да извършва действия пред държавни и административни органи и учреждения относно сдобиване с нотариален акт, продажба, дарения, прехвърляне на трети лица, включително продажба сама със себе си на процесния имот. В пълномощното изрично е записано, че касаторката дава на упълномощителите сумата от 1500 лева за придобиване на правото на собственост върху имота, а след приключване на сделката дава съгласие упълномощителките да ползват имота в рамките на 15 дни за всяка следваща календарна година. С молба на касаторката и процедура по обстоятелствена проверка ответниците по иска се снабдили с нотариален акт. С нотариален акт № 155 от 24 септември 2003 г. касаторката, като пълномощник на останалите ответници по иска дарила на себе си собствените им по 1/6 идеална част от процесния имот в с. С., махала Г. И., състоящ се от поземлен имот и намиращите се в него полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. Признанието на един от необходимите другари (каквито в случая са страните по атакуваната сделка), че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че съгласието е привидно, поради което са допустими свидетелски показания за установяване привидността спрямо останалите другари. Събраните в тази връзка свидетелски показания обаче не дават сведения, които да могат да обосноват верността на твърдението на ищците. Свидетелите възпроизвеждат твърдения и възприятия на други лица, а не дават конкретни данни относно действителния характер на отношенията между страните по сделката по повод придобиването на процесния имот. Невярно е посоченото от съда, че вписването в пълномощното предаване на 1500 лева било абсолютно доказателство за предаването на сумата, тъй като това изявление не обвързва упълномощеното лице. Преценката на твърденията на дарителите по сделката трябва да се преценяват при условията на чл. 173 от ГПК (отм.) - във връзка с всички обстоятелства по делото. Довод за основателността на твърдението за симулация не може да се изведе и от поисканата от страна на касаторката среща с ищците чрез нотариална покана във връзка с ползването, поддържането и стопанисването на имота, както и възможностите за прекратяване на съсобствеността, защото тази покана сочи единствено предприемането на действия от страна на касаторката в качеството й на съсобственица на процесния имот. Всички твърдения за симулативност на сделката произхождат от дарителите, като няма нито едно доказателство, с което това тяхно твърдение да се потвърждава обективно. На последно място, вярно е, че касаторката е закупила редица имоти, съседни на процесния. Това обстоятелство обаче не опровергава извода за характера на атакуваната сделка. Вярно е, че страните по договора за дарение не са се познавали дълго време преди изповядването на атакуваната сделка. От този факт обаче не произтича автоматично извод за това, че единственият мотив за сделката е заобикаляне на правилото на чл. 33 от Закона за собствеността. Наследодателят на дарителите не се е грижил за имота и не е проявявал заинтересованост към него. От друга страна, между страните по сделката е изяснена уговорката, че дарителите могат да ползват имота при определени условия. Извличането на подобна облага не е противна на закона или на добрите нрави, нито пък условията или тежестта са невъзможни, поради което дарението не е и нищожно. Горните изводи карат съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен, защото ищците не са успели да установят, че действително желаната сделка между ответниците по иска е продажба на имота, а не дарение. Ето защо предявеният иск за изкупуване на продаден съсобствен имот по реда на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, е неоснователен. Атакуваното решение следва да бъде отменено К. не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение