Решение № 4210 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 740/2017 г.

Решение № 4210 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 740/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 547 от 7.12.2016 г., постановено на основание чл. 172 от АПК по административно дело № 839/2016 г., Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Н. Т. Ц. от гр. П. против заповед № ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Н. Т. Ц. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на Административен съд - П. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - П., не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 163, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед № ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., с която на Н. Т. Ц. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017 г. с мотив, че е налице притежание на втори жилищен имот - вила в гр. П. м. "Табакова чешма" с РЗП 25 кв. м. съгласно писмо от Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" - О. П., поради което заявителката не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), тъй като обитаваното от нея жилище не е единствено. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 15-РД06-0023/26.09.2016 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - П. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена в срок след осъществено обжалване по административен ред. Правилно е приел първоинстанционният съд, че заповед № ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 г. е издадена от компетентен орган в изпълнение изискването на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление от М. С. М., началник отдел "Социална закрила", на която е възложено да изпълнява функциите на директор на Дирекция "Социално подпомагане" със заповед № 1506-РД-01-0008/11.07.2016 г. по време на отсъствието на титуляр и, че същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. За да отхвърли оспорването, съдът е изложил мотиви за материалната законосъобразност на административния акт. Според него притежаваният от Цветанова втори недвижим имот, дори същият да е вилен и към момента на изготвянето на социалния доклад да е негоден за задоволяване на жилищни нужди, е пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Това е така, защото корективът, регламентиран в чл. 10, ал. 2 от ППЗСП, а именно: в жилището да живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен чл. на семейството, жилището да не е и да не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини, е относим само и единствено към основното жилище, но не и за втория имот. Съдът се е позовал на обясненията на жалбоподателката, дадени в открито съдебно заседание на 1.12.2016 г., и е обосновал извод за това, че вилният имот съставлява жилище по смисъла на чл. 40 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 5, т. 30 от ДР на същия. Този извод на съда е в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Според фактическите констатации в социалния доклад и в мотивите на решение № 15-РД06-0023/26.09.2016 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - П., Н. Ц. притежава жилище, което се състои от две стаи, и което тя обитава сама. Същото е по-голямо от предвиденото в чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗСП, но при посещението на адреса, на който се намира, социалният работник, изготвил доклада, е констатирал, че не може да бъде отдавано под наем, тъй като е в лошо техническо състояние. С оглед изключението, посочено в чл. 10, ал. 2 от ППЗСП, отказът не е обоснован с правното основание на чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗСП. Освен жилището, което обитава, Цветанова притежава и вила в гр. П., м. "Табакова чешма", с РЗП 25 кв. м. съгласно писмо от Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" - О. П. заедно с 0.6 дка лозе. Прието е, че лозето се обработва за собствени нужди, а вилният имот не може да бъде източник на доходи по технически и социални причини - няма ел. и ВиК инсталации, липсват транспортни връзки, няма постоянно живеещи. Независимо от предложението в социалния доклад помощта да бъде отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, тъй като заявителката не отговаря на изискването да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето, административният орган не се е позовал на него, понеже според определението в § 1, т. 7 от ДР на правилника "вещи за обичайно потребление" са земеделска земя, дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата, а в случая е установено, че лозето служи именно за задоволяване на ежедневните жизнени потребности, и относно вилата, че не може да бъде източник на доходи поради лошите технически, битови и социални условия. Наред с това е констатирано, че през 2012 г. лицето е извършило продажба на ид. ч. от нива с площ 3.501 дка в с. О., от която е получило 380 лв., т.е. под размера по чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Поради изложеното помощта е отказана единствено и само поради това, че обитаваното от Цветанова жилище не е единствено и не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. Настоящият тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира за неправилно приетото от Плевенския административен съд, че вилата с РЗП 25 кв. м. е жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на същия, поради което е налице пречка за отпускане на помощта по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Според § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ "жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а според § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него. Доказателства, въз основа на които административният орган е приел, че вилата от 25 кв. м. е жилище, в административната преписка не се съдържат и не са представени такива от негова страна в хода на съдебното производство. Според констатациите в социалния доклад вилата не е годна за постоянно обитаване, тъй като няма ток и вода, няма транспорт и се намира в обезлюдена местност, т.е. не отговаря на определението за жилищна сграда и не може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Според обясненията на жалбоподателката къщата се състои от коридор и едно помещение с тоалетна отвън без баня и таванско помещение, а мазето е неизползваемо, защото са откраднати металните стълби. Така дадените обяснения не обосновават извод за това, че тя отговаря на минималните изисквания за жилище, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, противно на приетото от съда. Обстоятелството, че според заявеното от жалбоподателката вилата е обитавана от нейните родители до 2003 г., не дава основание да се приеме, че и към датата на издаването на оспорения административен акт тя е годна да задоволява жилищни нужди. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., а преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съответстващи на мотивите на настоящото съдебно решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,