Решение № 214 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 205/2010 г.

Решение № 214 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 205/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 12648/27.03.2008 г., подадена от С. Г. К. за отмяна на влезлите в сила решения № 88/16.05.2007 г. и решение № 162/12.07.2007 г. на Русенски районен съд, VIIгр. с., постановени по гр. д. № 5180/2006 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 12647/27.03.2008 г., подадена от С. И. К. за отмяна на горепосочените влезли в законна сила решения на Русенски районен съд, както и молба с вх. № 1323/12.01.2010 г. от С. И. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 747/08.01.2008 г., постановено по гр. д. № 917/2007 г. по описа на Русенски окръжен съд, потвърдено с решение № 924/11.12.2009 г. на В. касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1024/2008 г. по описа на същия съд, на основание чл. 304 от ГПК. По молбата на С. Г. К.: С решение № 88/16.05.2007 г. на Русенски районен съд, VIIгр. с., постановено по гр. д. № 5180/2006 г. по описа на същия съд е признато за установено по отношение на С. Г. К., правото на собственост на С. Ц. Д. върху подземен гараж № 8-1 на първи/горен/ подземен етаж, със застроена площ от 18,10 кв. м и 0,224% идеални части от общите части на сградата, а ответницата е собственик на гараж № 2,намиращ се на второто ниво, кота 2,80 в сутерена на същата сграда, описан в решението, като е отхвърлен иска на С. Ц. Д. срещу С. Г. К. за осъждане на ответницата К да предаде владението върху гореописания имот, на основание чл. 108 от ЗС. С решение № 162/12.07.2007 г. на Русенски районен съд, VIIгр. с., постановено по горното дело, по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК/отм/ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка свързана с индивидуализацията на гаража, собственост на ответницата, отразеното по отношение общите части и границите на имота. Молителката твърди, че в цялото производството по делото пред първоинстационния съд, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваването й - член 46, член 47 и чл. 50 от ГПК /отм/, е била лишена от възможността да участва в това съдебно производство, което е основание за отмяна на посочените решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излагат се доводи, че при многократното й призоваване на посочения постоянен адрес, призовките на са й били връчени, въпреки, че пребивава на този адрес със съпруга си, а са оформени по данни на живущата Ц. Х., че"лицето вече не живее на този адрес" и се твърди, че последната е заявила на молителката, че такива призовки не са й връчвани. Ответницата по молбата С. Ц. Д., с изложеното в точка първа от писменото си възражение, счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, съдът е бил сезиран с искова молба от С. Ц. Д. против С. Г. К., с посочен за същата адрес за призоваване гр. Р., ул. "Ц" № 41 вх. 1 ет. 3,като ответницата, настоящ молител е била призована на този адрес за съдебното заседание на 27.11.2006 г./лист 10 от делото/, редовно оформена от длъжностното лице-призовкар, с отбелязване върху същата, че лицето вече не живее на този адрес по данни на живущата на етаж 3 Ц. Х., с подпис на един свидетел Е, поради което делото е оставено без движение и на ищцата Д е указано за посочи точен адрес на ответницата, както и удостоверение за постоянен и настоящ адрес на последната. Това указание е било изпълнено и по делото са представени удостоверение за постоянен адрес/лист 16 от делото/ и удостоверение за настоящ адрес/лист 17 от делото/, издадени от Община Р., в което е посочен такъв за С. Г. К. - гр. Русе, ул. "Ц" № 41, вх. 1 ет. 3,на който както вече бе посочено по-горе е била изпратена призовката по делото, поради което съдът с разпореждане от 20.12.2006 г. по делото е постановил ответницата да бъде призована чрез Д. вестник на основание чл. 50 от ГПК /отм/, с което в изпълнение на чл. 50, ал. 2 от ГПК /отм/ вр. с чл. 16, ал. 5 от ГПК /отм/ и чл. 21, т. 3 от ЗПП е определен и назначен процесуален представител на ответницата-адвокат В. Р., която е представлявала същата по делото, включително и пред въззивната инстанция. При това положение процедурата, предвидена в чл. 50 от ГПК /отм/ е била осъществена и ответницата К е била представлявана от назначения й процесуален представител, като по този начин интересите й са били защитени. По отношение изложеното от молителката, че през цялото време е пребивавала на този адрес, не се подкрепя от никакви доказателства, които да са приложени с молбата, поради което същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. По молбата на С. И. К.: М. К. иска отмяна на влезлите в законна сила решения: № 88/16.05.2007 г. и № 162/12.07.2007 г. на Русенски районен съд, VII гр. с., постановени по гр. д. № 5180/2006 г. по описа на същия съд, на решение № 747/08.01.2008 г., постановено по гр. д. № 917/2007 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което частично е отменено горепосоченото първоинстанционно решение и с постановеното въззивният съд е уважил предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, което решение е потвърдено с решение № 924/11.12.2009 г. на В. касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1024/2008 г. по описа на същия съд. С молбата се заявява, че съдебното производство, образувано по искова молба на С. Ц. Д. срещу С. Г. К., по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, осъществено в цялата му пълнота на триинстанционното производство, е протекло без неговото участие, поради което същото е порочно и следва да се отмени. Навеждат се аргументи за наличие на задължително другарство, тъй като молителят е съпруг на ответницата С. Г. К.,, с която е сключил брак на 15.09.1963 г. и процесния имот е придобит по време на брака им, и като такъв е следвало да бъде страна по делото, поради което е бил лишен от възможността да защити интересите си. Ответницата по молбата С. Ц. Д., съгласно изложеното в т. 2 от писменото си възражение, счита молбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: С молбата за отмяна е приложено копие от удостоверение № 923/15.09.1963 г. на ГНС гр. Р., за граждански брак, с което се удостоверява че на 15.09.1963 г. е сключен граждански брак между С. И. К. -настоящия молител и С. Г. А., след брака К. Видно от данните по приложения по делото нот. акт № 147/2001 г. за продажба на недвижим имот, процесния имот е част от придобития недвижим имот, по силата на тази сделка, придобит от купувача С. Г. К. -съпруга на молителя С. К. към този момент. Предявеният ревандикационен иск е заявен и съдопроизводството е осъществено и е приключило с влезлите в сила решения само спрямо ответницата С. Г. К.. С. собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права, с какъвто спор е бил сезиран съда от ответницата по молбата С. Ц. Д. При това положение, с оглед наличието на задължителното другарство, като страни по делото е следвало да участват и двамата съпрузи, като неконституирането на съпруга на ответница С. И. К. - настоящ молител, в производството по заявената ищцова претенция, приключило с влязло в законна сила решение, е лишило от възможността последният за участва в това производство и е нарушило правото му на защита, основание за отмяна по чл. 304 от ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва изцяло да се отмени влязлото в законна сила решение и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане, с оглед конституиране на необходимия другар, неучаствал в производството-съпруга на ответницата С. И. К., като спрямо него следва да се повторят процесуалните действия, извършени при първоначалното разглеждане на делото без негово участие, след което се постанови решение по същество на спора - т. 17 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд