Решение № 677 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2009 г.

Решение № 677 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената касационна жалба от началника на Митница Столична чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева срещу решение № 38 от 29.05.09 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 255/2009 г. по описа на съда, с което е отменено решение № К 47-0-0292/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000033/20070126 за ДДС в размер на 1 553 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липсата на мотиви в оспорения акт, че не са посочени фактическите и правни основания за дължимост на лихвата. В решението на началника на митницата подробно са изложени фактическите обстоятелства, във връзка с които е променена митническата стойност и е определено задължение за внасяне на ДДС. Посочено е правното основание за определяне на началната дата на дължимост на лихвата, а именно чл. 201, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, предвиждащ възникване на митническото задължение от момента на приемане на митническата декларация за процесната стока. От този момент възниква и задължението за лихва в изпълнение на чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). Това задължение е акцесорно, обусловено от изискуемостта и свързано с размера на главното задължение. Моментът на възникване на главното задължение се определя от самия закон - чл. 201, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, чл. 199 от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС и заедно с него възниква и задължението за заплащане на лихва. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йорданов. Претендира присъждане на разноски. Заинт. страна - директорът на Агенция "Митници" не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47-0-0292/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000033/20070126 за ДДС в размер на 1 553 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени решението в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му е нарушено изискването за форма на административния акт, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. В него липсват мотиви - посочване на фактическо основание за дължимост на лихвата и на какво правно основание е определено това задължение. Не е посочена датата, от която органът счита, че се дължи лихва. Съществува неяснота по отношение характера на лихвата - компенсаторна по смисъла на чл. 214, § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността или за забава по смисъла на чл. 232, § 2, б. "б" от същия. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение като краен резултат е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07ВG005003Н000033/20070126 е оформен от "Кумерио мед" АД режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" на стока меден концентрат със страна на произход Македония. Митническата стойност в ЕАД е определена на базата на провизорна фактура. При извършен последващ контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ и чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета е била представена финална фактура с по-висока стойност. На основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета митническият орган е определил нова митническа стойност и задължение за ДДС. Преди издаването на оспореното решение дружеството е било уведомено за задължението на 14.02.08 г. Задължението е взето под отчет на 11.05.08 г. с рег. № 371 от същата дата, видно от представената от митническия орган запис за вземане под отчет. Главницата е платена на 21.05.08 г. В оспореното пред съда решение № К 47-0292/30.04.2008 г. на началника на Митница София са посочени фактическите и правни основания за определянето на нова митническа стойност и задължение за ДДС в размер на 1553 лв. по ЕАД № 07ВG005003Н000033/20070126. Посочени са правните основания на чл. 58, ал. 2 от ЗДДС, чл. 201, чл. 214, чл. 218, § 2 и чл. 221 от Митническия кодекс (МК). Посочено е, че ДДС се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на главницата. С оглед на изложеното, не може да се приеме, че в частта относно лихвата, няма изложени фактически и правни основания. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че решението на началника на Митница София правилно е отменено като незаконосъобразно в оспорената част, поради следните съображения: Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.