Решение № 12704 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 459/2024 г.
ВАСПето отделение22.11.2024 г.докладчик т Любомир Гайдов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6162 от 19.10.2023 г., постановено по административно дело 7866/2023 г. от Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Ф. К., гражданин на Кралство Испания да заплати на Главна дирекция Национална полиция МВР с адрес гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. К., гражданин на Кралство Испания, чрез процесуалния представител адв. В. Митев, срещу решение 6162 от 19.10.2023 г., постановено по административно дело 7866/2023 г. от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з-2319/29.06.2023 г., издадена от директора на Главна дирекция Национална полиция , с която е отказано снемане на полицейската му регистрация. По наведени доводи за неправилност на решението - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция Национална полиция (ГД Национална полиция ) МВР, чрез процесуалния представител юрк. Х. Маркова, в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Спорът пред настоящата инстанция е относно правилността на изводите в обжалваното решение за наличието на основания за снемане на полицейската регистрация. При правилно установени факти, обоснован и съответен със закона е изводът, че с оспорената заповед на директора на ГД Национална полиция законосъобразно е отказано снемането на полицейската регистрация на жалбоподателя, предвид факта, че лицето е привлечено като обвиняем и регистрацията не е извършена в нарушение на закона. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Посоченият текст е възпроизведен и в чл. 3 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (Наредбата). Именно в качеството му на обвиняем в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и т. 3 от НК, на жалбоподателя му е извършена полицейска регистрация. Разпоредбата е императивна и задължава полицейските органи да регистрират лицето в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи по чл. 28 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР изчерпателно са изброени случаите, в които полицейската регистрация на лицата може да бъде снета, като хипотезите от т. 2 до т. 5 са неотносими в случая, доколкото към момента на постановяване на обжалвания административен акт, присъдата по НОХД 335/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик не е влязла в сила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице и основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР - регистрацията е извършена в нарушение на закона. Настоящият състав е съгласен с изводите на съда, че липсата на подпис на свидетел в декларацията по приложение 6 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата, не представлява нарушение, което да води до незаконосъобразност на постановения отказ. При извършване на полицейската регистрация е присъствал преводач, съгласно изискването на т. 4 от Указанията за попълване, което е удостоверено с неговото име и подпис, и който е имал задължение да уведоми привлечения като обвиняем, че му се извършва такава регистрация и данните, които ще бъдат вписани в регистъра с оглед привличането му в това качество. В декларацията е отразено съгласието на Ф. К. да бъде дактилоскопиран, фотографиран и да се изземат образци за ДНК профил, съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от ЗМВР, което също е удостоверено с подписа на декларатора привлечения като обвиняем. Обстоятелството, че при извършване на регистрацията не е присъствал адвокат също не може да опровергае извода за законосъобразност на административния акт. На първо място нито в ЗМВР, нито в Наредбата е предвидено такова изискване. На следващо място, както първоинстанционният съд правилно е установил, с постановление от 08.01.2016 г. на Ф. К. му е назначен служебен защитник, назначен му е преводач, а в протокола за разпит на обвиняем от 08.01.2016 г., на който са присъствали адвокатът и преводачът, жалбоподателят сам е заявил, че разбира, че ще му бъде извършена полицейска регистрация. Полицейската регистрация е извършена на същата дата 08.01.2016 г., а твърдението, че не е присъствал адвокат не може да е основание за снемането й. Обжалваното съдебно решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Особени мнения
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК:
Не съм съгласен с изводите на мнозинството, че оспореното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен.
В подаденото от К. заявление за снемане на полицейска регистрация, изрично е посочено, че регистрацията е извършена в нарушение на закона, т. е. основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР. В административния акт липсват съображения за допуснати нарушения на закона. Изложено е, че действията по полицейската регистрация са по силата на закона и не се нуждае от издаването на административен акт, докато снемането на тази регистрация е друг вид административна процедура, която е уредена в ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Органът е посочил, че регистрацията е извършена в съответствие с чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР, без да са изложени мотиви дали при извършването й са допуснати нарушения по посочената наредба, каквито са доводите на заявителя К.. Тези обстоятелства са изследвани от първоинстанционния съд, който е изложил собствени мотиви, доколко липсата на свидетел и адвокат при извършване на полицейската регистрация представляват нарушение на закона.
Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното й поле.
Съгласно чл. 4, § 1, б. в от посочената Директива, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум , с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, б. д от Директива 2016/680 държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват.
В решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване на чл. 4, § 1, б. в и б. д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от същата директива, в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е изложено, че трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.
В т. 64 от посоченото решение на СЕС е отразено, че националното законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването за абсолютна необходимост, прогласено в член 10 от Директива 2016/680 и припомнено в точка 48 от настоящото решение. Всъщност такова законодателство може да доведе до неизбирателно и общо събиране на биометрични и генетични данни за повечето лица, които са привлечени като обвиняеми (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2023 г., Министерство на вътрешните работи /Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията/, С-205/21, ЕU:С:2023:49, т. 128 и 129). В т. 65 от решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е посочено също, че Европейският съд по правата на човека от своя страна е приел, че общото и бланкетно правомощие за съхранение на пръстови отпечатъци, биологични проби и ДНК профили на лица, които са заподозрени, че са извършили престъпления, но не са осъдени като предвиденото правомощие в процесната национална уредба по делото, поставено за разглеждане пред този съд не осигурява справедлив баланс между съответните противостоящи обществени и частни интереси и че следователно съхранението на тези данни несъразмерно накърнява правото на зачитане на личния живот на жалбоподателите и не може да се счита за необходимо в едно демократично общество, поради което такова накърняване представлява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (ЕСПЧ, 4 декември 2008 г., S и Marper с/у Обединено кралство, CE:ECHR:2008:1204JUD003056204, § 125 и § 126).
Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС разрешения са безспорно относими към настоящия казус, като се налага изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е предявено обвинение или е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена.
Отделно от изложеното, както бе посочено, органът не е изяснил дали регистрацията е извършена в нарушение на закона, като преценка в тази насока е направена от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Мотивите на органа в горния смисъл, не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебния контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата, така и от касационната инстанция, поради което липсата им в оспорената заповед, безспорно установена в настоящото производство, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за отмяна на заповед 3286з-2319/29.06.2023 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция .
Предвид изложеното, не подкрепям становището на мнозинството, че обжалваното решение е правилно. С оглед задължението на настоящата инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон от административния съд съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Ф. К. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС.
Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА