Решение № 7119 от 28.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), подадена чрез пълномощника адвокат Н. Найденов, против решение 3708 от 03.06.2022 г., постановено по адм. дело 6690/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена издадена от него заповед РД-5-2021-00-261/21.06.2021 г. за прекратяване служебното правоотношение на Н. Спасов и ЦРЧР е осъден да заплати на Спасов сумата от 1000 лева за разноски по делото. Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба, подадена от изпълнителния директор на ЦРЧР, против определение 9522 от 05.12.2022 г., постановено по същото адм. дело 6690/2021 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Изпълнителният директор на ЦРЧР обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че изискването за владеене на английски език е било включено в длъжностната характеристика, произтича от Устройствения правилник на ЦРЧР и е съществувало към момента на възникване на служебното правоотношение със Спасов. За необходимостта последният да предостави документ удостоверяващ владеенето на този език, той е бил уведомяван при проведени разговори преди издаването на процесната заповед. В хода на съдебното производство изпълнителният директор на ЦРЧР е поискал разпит на свидетели чрез които да се установи, че Спасов не владее езика, но съдът необосновано е отхвърлил доказателственото му искане с мотив, че знанието на език може да бъде доказано само с писмени доказателства. Счита също, че съдът е следвало да установи с допустимите доказателствени средства изпълнението на поставеното изискване за удостоверяване нивото на владеене на езика. Изразява принципно съгласие с извода на съда, че обстоятелството даващо основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) трябва да е ново, като такова може да бъде и новопоявила се необходимост за използване на езика при изпълнението на поставена задача. Последното е можело да бъде установено с поисканите гласни доказателства. По отношение положителната атестация на Спасов за изпълнението на служебните му задължения се посочва, че тя е била извършена по критерии в които не е било включено владеенето и използването на английски език. Иска отмяна на съдебното решение и постановяването на друго, с което се остави без уважение жалбата срещу процесната заповед или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В частната жалба изпълнителният директор на ЦРЧР заявява, че въпреки своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното от Спасов адвокатско възнаграждение, съдът му е присъдил искания размер без да се мотивира. В оспореното определение отново липсва преценка за фактическата и правна сложност на делото, съпоставена със заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че не са налице обстоятелства, които да обусловят присъждане на адвокатско възнаграждение, двукратно надвишаващо предвидения размер в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска отмяна на определението и уважаване на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Ответникът по касационната и частната жалби Н. Спасов, чрез адвокат Х. Ненков, в представените писмени отговори и в съдебно заседание оспорва жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение с потвърждаване на атакуваните съдебни актове. Претендира разноски. Представя писмена защита в която доразвива тезите си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед на изпълнителния директор на ЦРЧР, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н. Спасов, на длъжност началник на отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане, с ранг ІІ младши, считано от 21.06.2021 г., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения не отговаря на специфичните изисквания предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността началник отдел - чл.103, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на дейността по управление на човешките ресурси в ЦРЧР, както и в утвърдената длъжностна характеристика, тъй като не притежава изискуемата допълнителна квалификация да владее писмено и говоримо английски език най-малко ниво В2 по европейската квалификационна рамка. Посочено е, че степента на владеенето на езици се удостоверява с дипломи и/или сертификати. За да постанови решението си АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, но при липса на предпоставките на посоченото в нея правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и в противоречие с целта на закона. Изложил е, че тези предпоставки изискват обстоятелството, поставящо в невъзможност служителя да изпълнява служебните си задължения, да е ново и причините за това да са обективни, а не обусловени от действия на страните. Отчетено изискването по длъжностната характеристика, връчена на Спасов при назначаването му на 02.07.2019г., за допълнителна квалификация/обучение: задължително владеене - писмено и говоримо, на английски език, минимум ниво В2 според европейската квалификационна рамка, което се удостоверява с дипломи и/или сертификати. След преглед на относимите разпоредби на Закона за администрацията (ЗА), Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) и предвижданията на Устройствения правилник на ЦРЧР, е направен извод, че такива специални изисквания за владеене на чужд език безспорно могат да бъдат поставени от ЦРЧР. Необходимостта от познания по английски език на определено минимално ниво е съществувало към датата на възникване на служебното правоотношение на Спасов. При преназначаването му на длъжността той не е представил изискуемия диплом и/или сертификат за английски, като липсват твърдения на страните и доказателства да му е бил изискан от работодателя по време на упражняване на службата. При постъпването си в ЦРЧР той е представил диплома за средно образование, удостоверяваща владеене на френски език. По делото са представени Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността, от които се установява, че за времето в което е заемал длъжността началник отдел Спасов е получил годишна оценка за изпълнение на служебните му задължения: Изпълнението надвишава изискванията. При преценка на изложените факти съдът е направил извод, че съответното изискване за владеене на английски език не е ново и след като в продължение на две години Спасов е осъществявал задълженията, регламентирани в длъжностната характеристика, за него не е налице твърдяната обективна невъзможност. По отношение на представения едва в хода на делото Сертификат от 26.05.2019г., издаден от Ейнджълс77 ЕООД, за това, че в периода 01.09.2018г. до 26.05.2019г. Н. Спасов е покрил успешно І-во ниво на обучение по европейската езикова рамка В2 с хорариум 100 присъствени часа, АССГ е коментирал единствено възражението на ответника, че сертификатът не е издаден от лице, което не е регистрирано по Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Изложил, че в длъжностната характеристика липсва специално изискване документът, удостоверяващ владеенето на езика, да е издаден от институции по чл.18 ЗПОО. Съдът не отчел факта, че този сертификат е бил оспорен от изпълнителния директор на ЦРЧР по отношение на автентичността му, в писмения му отговор по чл. 162, ал. 2 АПК. Оспорването е извършено в срока по чл. 193, ал.1 от ГПК най-късно с отговора на съдопроизводственото действие с което той е представен. Въпреки това съдът не е открил нарочно производство по оспорване на документ по чл.193 ГПК, не е уважил и направеното доказателствено искане от изпълнителния директор на ЦРЧР за разпит на свидетели, а направо е приел мотивите си, че сертификатът е истински документ и е обосновал изводите си на него, без да извърши проверката по чл. 194 ГПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относно повдигнатите въпроси за автентичността и истинността на оспорения Сертификат от 26.05.2019г., издаден от Ейнджълс77 ЕООД, в резултат на които е останала неизяснена фактическата обстановка по делото. Безспорно е установено по делото, че Спасов е заемал длъжността началник на отдел Акредитация, селекция и договориране, Дирекция Селекция, договориране и отчитане в ЦРЧР и едно от изискванията за нея, съгласно длъжностната характеристика, е владеенето на английски език на съответното ниво, което да бъде удостоверено със съответния документ. Такъв не е бил представи нито при преназначаването му на длъжността, нито по-късно до издаването на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Едва в хода на съдебното производство по оспорването на заповедта е бил представен Сертификата от 26.05.2019г., издаден от Ейнджълс77 ЕООД, този документ е бил надлежно оспорен в срока по чл. 193, ал.1 от ГПК. Следователно установяването дали същият е автентичен документ е от съществено значение за разрешаването на правния спор. Съдът не е установил тези факти, чрез откриване на производство по чл.193 ГПК, а е приел, че сертификата е действителен документ без да извърши дължимата проверка. Нормата на чл.193, ал.1 от ГПК определя, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, което е сторено от жалбоподателя. Съдът е приел представения сертификат без на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, да открие производство по оспорването му, да извърши надлежна проверка по чл.194 ГПК, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него, респективно да разпредели доказателствената тежест на основание чл. 193, ал.3 ГПК и чак тогава да прецени допустимостта на поискания от ответната страна разпит на свидетели. По отношение мотивите на съда, че изискването за владеене на английски език не е било ново, следва да се сподели възражението на касатора, че установяването на този факт може да произтича и от новонастъпили факти свързани с работата на служителя. Наличието на такива не е било установявано, във връзка с отказа на съда да разпита свидетели. В случая липсва както откриване на производство по оспорване на документа, извършването на надлежна проверка с посочените в чл. 194, ал. 1 ГПК допустими доказателствени средства, така и нарочно произнасяне, при условията на чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК дали е доказано оспорването и каква е преценката за неговата основателност. Не са разпитани и поисканите свидетели за релевантни факти. Пропуските са довели до необоснован извод за истинност на представения сертификат, без да му е била извършена надлежна проверка. Затова решението на АССГ е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК. При новото разглеждане на спора съдът следва да проведе надлежно процедурата по чл.193 и чл.194 от ГПК по оспорването на сертификата и да проведе разпит на свидетели във връзка с горепосочените обстоятелства. По изложените съображения Върховният административен съд не може да реши делото по същество и тъй като са налице основанията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК установено е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, следва да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото отменително решение. По отношение на частната жалба на изпълнителния директор на ЦРЧР против определението, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските, предвид отмяната на решение 3708 от 03.06.2022 г. се налага да бъде отменено и изменящото го определение. Това се определя и от нуждата окончателните разноски да бъдат възложени след крайното разрешаване на правния спор, когато има яснота кой ще отговорен за разноски по смисъла на чл.143 АПК. По отношение разноските за настоящото касационно производство, при този изход на процеса и по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК, такива не следва да се присъждат. По това искане на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,